Карлуково

село в община Луковит, обл. Ловеч
Вижте пояснителната страница за други значения на Карлуково.

Карлу̀ково е село в Северна България, област Ловеч, община Луковит.

Карлуково
Сградата на кметството в Карлуково
Сградата на кметството в Карлуково
България
43.1637° с. ш. 24.0671° и. д.
Карлуково
Област Ловеч
43.1637° с. ш. 24.0671° и. д.
Карлуково
Общи данни
Население695 души[1] (15 март 2024 г.)
19,3 души/km²
Землище36,026 km²
Надм. височина263 m
Пощ. код5782
Тел. код06987
МПС кодОВ
ЕКАТТЕ36511
Администрация
ДържаваБългария
ОбластЛовеч
Община
   кмет
Луковит
Иван Грънчаров
(ГЕРБ; 2011)
Кметство
   кмет
Марияна Маринова-ГЕРБ
Карлуково в Общомедия

География

редактиране

Разположение

редактиране

Намира се на около 52 km западно от областния център Ловеч, 9 km югозападно от общинския център Луковит и 12 km южно от град Червен бряг.

Селото е разположено в територия с хълмист релеф в западния Предбалкан, в Карлуковския карстов район, частично в просичащия района пролом на река Искър, известен в географската литература като Карлуковски пролом.[2] Проломът[3] започва след село Кунинò и завършва североизточно от село Реселѐц.

Геоморфология

редактиране

Поради геоморфоложките условия в Карлуковския карстов район в землището на Карлуково могат да се наблюдават всички известни карстови форми, включително блатото Лилов вир (Лилов гьол), от малкото останали в България карстови блата.[4] Известни са над 600 пещери – хоризонтални и пропастни, сухи и водни.[5] Най-атрактивна е пещерата Проходна, която се слави с най-високия естествен свод на Балканите и със скалната забележителност Окната. Пещерата Темната дупка е с дължина 215 м и денивелация[6] 44 м.

Екология

редактиране

Землището на Карлуково е частично[7] в обхвата на защитена зона Карлуковски карст[8] в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците.

Карлуковският карстов комплекс заедно с Крайпътния ландшафтен парк „Панега“, разположен край Луковит, образуват Геопарк „Искър-Панега“.[9]

Климатът е умереноконтинентален, характеризиращ се с топло лято, студена зима, голяма сезонна амплитуда на температурата на въздуха, пролетно-летен максимум и зимен минимум на общо взето недостатъчните валежи и сравнително устойчива снежна покривка.

Карлуково съчетава природни и исторически забележителности, като районът е населяван от дълбока древност.

Там по време на Второто българско царство е имало голям манастир, познат под името „Викторова лъка“, около който са възникнали средновековната църква „Успение Богородично“ (чийто последен стенописен слой датира от 1602 година), както и скалните манастири „Света Марина“, „Свети безсребреници Дамян и Козма“ и „Свети Никола“ (Глигора). Заедно с изградения в най-ново време храм „Света Троица“ общият брой на църквите в Карлуково е 5, което е признак на високо културно и историческо наследство в селото.

В началото на османското владичество, а вероятно и още по времето на Втората българска държава, то е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница).

Население

редактиране

По данни в Националния регистър на населените места, воден от Националния статистически институт, населението на Карлуково[10] е било 2098 души към 1934 г., 2221 души – максимум, към 1946 г., намаляло е двойно до 1090 души към 1992 г. (средно с по 24 – 25 души годишно), след което по-плавно намалява до 722 души към 2018 г. (средно с по 14 – 15 души годишно).

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[11]

Численост Дял (в %)
Общо 847 100,00
Българи 651 76,85
Турци 4 0,47
Цигани 182 21,48
Други 7 0,82
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 3 0,35

Транспорт

редактиране

Карлуково разполага с гара на преминаващата през Карлуковския пролом железопътна линия София – Горна Оряховица – Варна.

Има пътна връзка с общинския център град Луковит и околните села, а през селата Румянцево и Златна Панега – с европейския път Е83 и автомагистрала Хемус.

Институции

редактиране

Село Карлуково е център на кметство Карлуково.[12][13]

Читалище „Дико Илиев“

Това е действащо читалище, регистрирано под номер 894 в Министерството на културата на Република България. Има библиотека с 11 448 тома.[14] Носи името на фолклорния композитор и диригент Дико Илиев.

Държавна психиатрична болница

През 1902 г. на територията на Карлуковския манастир е построен със съгласието на Българската православна църква приют за душевно болни.[15][16] С този приют се поставя началото на съществуването на Държавната психиатрична болница в Карлуково (ДПБ Карлуково), чествала 110-годишния си юбилей през 2012 г.[17]

Болницата се намира в близост до гара Карлуково. Църквата „Успение Богородично“ – единствената оцеляла част от манастира, остава в двора ѝ.

Национален пещерен дом

На около 250 м източно от Държавната психиатрична болница, на отсрещния бряг на р. Искър е „кацнал“ на висока скала Националният пещерен дом „Петър Трантеев“.[18]

Забележителности

редактиране

Природната забележителност „Карлуковски карстов комплекс" с пещерите: Темна дупка; Проходна; Свирчовица; Банковица и Хайдушката дупка е учредена със Заповед № 2810 от 10 октомври 1962 г. на (тогавашното) Главно управление на горите към Министерския съвет (ГУГ), ДВ бр. 56 от 1963 г. Комплексът е еталонен в Международната програма за произхода и развитието на карста International Programme of Genesis and Evolution of Karst (PIGEK).[19] Припокрива се частично от Националната екологична мрежа „Натура 2000“ във връзка с директивите на ЕС за птиците и местообитанията.[20]

Личности

редактиране
Родени

Бележки и източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Трантеев, П. Карлуковският пролом. С., Медицина и физкултура, 1966
  3. Тази част от долината на река Искър често е споменавана неправилно с имената Искърски пролом и Искърско дефиле.
  4. Карстово блато (Лилов гьол, Карлуково).
  5. Информация за пещерите край Карлуково www.cavesbg.com
  6. Терминът „денивелация“, приложим и в спелеологията, означава разликата между най-високата и най-ниската точка на даден обект, определена чрез извършване на измервания (виж Нивелация).
  7. Виж данните за Карлуковски карст Архив на оригинала от 2017-03-02 в Wayback Machine. в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000“ Архив на оригинала от 2017-08-06 в Wayback Machine..
  8. Съгласно терминологията по Закона за биологичното разнообразие.
  9. Геопарк Искър-Панега, архив на оригинала от 11 септември 2018, https://web.archive.org/web/20180911223147/http://www.geopark.lukovit.bg/, посетен на 25 юни 2019 
  10. Справка за населението на с. Карлуково, общ. Луковит, обл. Ловеч
  11. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  12. Справка за събитията за кметство Карлуково, общ. Луковит
  13. Кметство Карлуково
  14. Читалище „Дико Илиев“
  15. Българска енциклопедия (Братя Данчови), София, 1936 г., статия „Карлуково“.
  16. „Митрополит Калиник благослови Психиатричната болница в Карлуково“
  17. culture-therapy.orgfree.com
  18. www.journey.bg
  19. Програмата се създава към Международния спелеоложки съюз (UIS), в структурата на Комисията по физикохимия и хидрогеология на карста (Commission of Karst Physicochemistry and Hydrogeology). Главната идея на програмата е изследване на хидрохимичните процеси в карстови области. Осъществяват се експериментални изследвания в малки моделни карстови басейни в Полша (Судетите), Куба (Sierra del Rosario), архипелага Шпицберген (в района на Hornsund) и България (Родопи и Стара планина – съвместно с карстолози от Географския институт на БАН, Музея на родопския карст в Чепеларе и Института по хидрология и метеорология (1962 – 1989 г. в БАН).
  20. Карлуковски карст, Регистър на защитените територии и защитените зони в България

Външни препратки

редактиране