Петър Чергиланов
Петър Ненов Чергиланов е български офицер от армията и от Държавна сигурност (генерал-лейтенант).
Петър Чергиланов | |
български офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия (1944 г.)[1] |
Биография
редактиранеПетър Чергиланов е роден на 2 ноември 1924 година в София в работническо семейство.[2] Баща му, родом от Лясковец, работи 14 години като сезонен градинар в Унгария, след което се установява в София и се издържа като общ работник.[2] Той умира от перитонит, когато Петър е на 7 години, и семейството се връща в Лясковец.[2]
Чергиланов учи в Средното земеделско училище „Образцов чифлик“ край Русе.[2] Там първоначално се включва профашисткия Съюз на българските национални легиони, но през 1939 година вече е член на комунистическия Работнически младежки съюз, като през 1941 година става секретар на организацията му в училището.[2] През 1943 година завършва земеделското училище и, след като работи за кратко като разтоварвач в бившата Горнооряховска пивоварна, след което служи в Петдесет и втори пехотен моравски полк във Враня.[2] На 4 август 1944 година дезертира с няколко други войници и се присъединява към Югославска народна освободителна армия, откъдето е препратен във Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“.[2] По това време става член на Българската комунистическа партия.[2]
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Петър Чергиланов става доброволец в Българо-германската война.[2] След кратък престой на фронта служи в Кюстендил, а от 1 януари 1945 година е политкомисар на танков батальон в София.[2] През 1946 година преминава едногодишен курс в Народното военно училище „Васил Левски“ и на 31 октомври 1946 година е произведен в капитан, а през 1947 година получава командването на танков батальон.[2] През 1949 година е изпратен на едногодишен курс в бронетанкова школа в Съветския съюз, от 27 април 1950 година е майор, а през 1951 година става командващ на Осми танков полк в Казанлък.[2] През 1953 година е повишен в подполковник и командващ Единадесета танкова бригада в Пловдив.[2] Той остава на този пост до есента на 1955 година, когато е изпратен на тригодишен курс във Военната академия „Георги Раковски“.[2] Служебните му характеристики от този период многократно отбелязват неговата избухливост и грубо отношение към подчинените.[2]
На 20 май 1958 година Чергиланов е повишен в полковник, а след като завършва Военната академия в края на годината е назначен в Разузнавателното управление на Генералния щаб.[2] През януари 1959 година е изпратен като военен аташе в Източна Германия, където активно изучава немски.[2] През март 1961 година е прехвърлен като военен аташе във Великобритания, където остава до 30 август 1962 година.[2] През ноември 1962 година отново заема поста на командир на Единадесета танкова бригада, който заема до 11 май, когато е прехвърлен в Държавна сигурност.[2]
Петър Чергиланов постъпва в Държавна сигурност на 21 май 1963 година, направо като заместник-началник на Трето управление (военно контраразузнаване), а през септември заминава на петмесечен курс за специална подготовка в школата на КГБ „Феликс Дзержински“ в Москва.[2] През 1973 година преминава тримесечен курс в Академията за обществени науки и социално управление, на 3 септември е повишен в генерал-майор и на 25 октомври е назначен за началник на Трето управление.[2] Остава на този пост до 6 март 1989 година, когато е освободен от Държавна сигурност при разместванията в ръководството на вътрешното министерство при смяната на дългогодишния министър Димитър Стоянов с Георги Танев.[2]
През 1992 година Чергиланов, заедно с генерал Костадин Коцалиев и още двама офицери, е обвинен в злоупотреба с власт при следствието срещу Димитър Димитров, бивш офицер от военното разузнаване, който е осъден на смърт за шпионаж и екзекутиран през 1986 година. Чергиланов е арестуван за повече от девет месеца, но в крайна сметка делото е прекратено от съда през 2003 година.[3][2]
Петър Чергиланов умира през 2009 година.[2]
Семейство
редактиранеПрез юли 1955 година Петър Чергиланов се жени за Пенка Делчева от Спасово, Чирпанско, която е завършила педагогическо образование в Пловдив.[2] Тяхна дъщеря е Антония Чергиланова, омъжена между 1982 и 1988 година за станалия по-късно известен бизнесмен Илия Павлов. В печата от 90-те години често се коментира евентуална роля на Чергиланов в търговските успехи на Павлов, но съвременните изследователи смятат пряката връзка за неправдоподобна, отчитайки фактите, че Чергиланов не одобрява брака на дъщеря си и през целия си живот е известен със стриктния си характер.[2] В същото време бракът може би е помогнал на Павлов да влезе в социалните кръгове на висшето ръководство на Държавна сигурност, което да е подпомогнало по-късната му кариера.[2]
Образование
редактиране- Средно земеделско училище „Образцов чифлик“ (до 1943)
- Военно училище, София 11 месечен курс (1946)
- Бронетанкова академия, Ленинград 1-годишен курс (1949)
- Военна академия „Г.С.Раковски“, Оперативен факултет (октомври 1955-октомври 1958)
- Висша школа на КГБ „Феликс Дзержински“, СССР (1 септември 1963 – 3 февруари 1964)
Военни звания
редактиране- капитан – 31 октомври 1946
- майор – 27 април 1950
- Подполковник – 4 май 1953
- Полковник – 20 май 1958
- Генерал-майор – 3 септември 1973
- Генерал-лейтенант (?)
Награди
редактиране- орден „Народна република България“ – II степен (1974)[2]
- орден „9 септември 1944“ – I ст. (1984)[2]
- Съветски орден „Червена звезда“ (ноември 1984)[2]
- орден „Народна република България“ – I степен за участието си във Възродителния процес (1986).[4]
- Герой на социалистическия труд[2]
Бележки
редактиране- ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Методиев, с. 2015.
- ↑ История на ВКР
- ↑ Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223
- Цитирани източници
- Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.