Отваря главното меню

Петър Ненов Чергиланов е български офицер, генерал-лейтенант.

Петър Чергиланов
български офицер
Роден
Починал

Националност Флаг на България България

БиографияРедактиране

Роден е на 2 ноември 1924 година в София в работническо семейство. От 1939 година е член на РМС.

През 1943 година завършва с отличен успех средното земеделско училище в Образцов чифлик близо до Русе. След това отслужва военната си служба в 43-ти моравски пехотен полк в Югославия. Бяга от военната си част през август 1944 година и заедно с други войници се присъединява към югославските партизани. От там е препратен във Войнишка партизанска бригада „Георги Димитров“.

От 9 септември 1944 година е член на БКП. Взема участие в Отечествената война като доброволец. През 1945 година е назначен за политически офицер в Тринадесети пехотен рилски полк. От 1945 до 1947 г. е заместник-командир по политическата част на танков батальон и командир на танков батальон в Казанлък.

През 1946 г. завършва 11-месечен курс във Военното училище в София[1]. Завършва курс във Висшата бронетанкова школа в Ленинград и командва Осми танков полк в Казанлък и Единадесета танкова бригада в Пловдив. През 1958 завършва с отличен успех Военната академия „Г. С. Раковски“ и преминава на работа във военното разузнаване. В периода 1959 – 1962 е военен аташе в ГДР и Великобритания.

През 1963 година влиза в системата на „Държавна сигурност“ като заместник-началник на Трето централно управление на МВР (военното контраразузнаване, ВКР). От ноември 1973 година е началник на Трето управление[2]. Остава на този пост до 1989 година. Награден е с орден „Народна република България“ - I степен за участие във Възродителния процес.[3]. След 1989 година е подведен под отговорност за осъждането на смърт за шпионаж на офицера от военното разузнаване Димитър Димитров. Делото се проточва 10 години и не е доведено до край[4].

Дъщеря му Антоанета Чергиланова е омъжена за Илия Павлов от 1982 до 1988 година. Петър Чергиланов умира през 2009 година.

Военни званияРедактиране

  • капитан – 31 октомври 1946
  • майор – 27 април 1950

ИзточнициРедактиране

  1. Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. „Сиела“, 2015), с. 392
  2. Биография на Петър Чергиланов
  3. Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223
  4. История на ВКР

Външни препраткиРедактиране

  • Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 391 – 400.