Пиер Губер
Пиер Губер (на френски: Pierre Goubert) е френски историк, чиито изследвания са в областта на социалната история на Франция през XVII-XVIII век. Представител е на второто поколение на френската Школа „Анали“.
| Пиер Губер Pierre Goubert | |
|---|---|
| френски историк | |
| Роден | |
| Починал |
Иси-льо-Мулино, Ил дьо Франс, Франция |
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | CNRS EPHE Университет Париж-X: Нантер Сорбона |
| Повлиян | Марк Блок |
БиографияРедактиране
Пиер Губер се ражда в семейството на занаятчия на 25 януари 1915 г. в Сомюр, департамент Мен е Лоар. През 1935 – 1937 г. следва във Висшето нормално училище (на френски: École normale supérieure de Fontenay-Saint-Cloud) в Лион. По това време се запознава с Марк Блок и тази среща предопределя по-нататъшния избор на заниманията му.
Работи като учител в средните училища в Питивие и Бове и като преподавател в лицея Тюрго в Париж. От 1951 г. в Националния център за научни изследвания (на френски: Centre National de la Recherche Scientifique, съкр. CNRS), а от 1956 г. в Практическото училище за висши изследвания (на френски: École pratique des hautes études, съкр. EPHE). След защитата на докторската си дисертация получава мястото на професор по съвременна история в Университета на Рен. В периода 1965 – 1969 г. е професор в Университета Париж-X: Нантер, като същевременно заема поста президент на Обществото за историческа демография (на френски: Société de démographie historique) (1965 – 1968). През 1969 – 1978 г. е професор в Сорбоната.
Автор е на биография на кардинал Мазарини (1990).
БиблиографияРедактиране
- Familles marchandes sous l'Ancien Régime, Paris, 1959.
- Beauvais et la Beauvaisis de 1600 à 1730, Paris, SEVPEN, 1960 (дисертация, École pratique des hautes études, VIe section); преработена в книгата Cent mille provinciaux au XVIIe siècle, Paris, Ed. Flammarion, 1968, (439 p.)
- L'avènement du Roi-Soleil, Paris, Julliard, 1961.
- Louis XIV et vingt millions de Français, Paris, Fayard, 1966.
- в съавторство с Мишел Дени, 1789: les Français ont la parole, Paris, Julliard, 1965.
- L' Ancien Régime, Paris, Armand Colin. T. I: la société (1969); t. II: les pouvoirs (1973).
- Clio parmi les hommes. Recueil d'articles, Paris, EHESS, 1976.
- La vie quotidienne des paysans français au XVIIe siècle, Paris, Hachette, 1982.
- Initiation à l'histoire de France, Paris, Fayard, 1984 (награда „Гобер“ на Френската академия[2]).
- Mazarin, Paris, Fayard, 1990.
- Un parcours d'historien. Souvenirs, 1915 – 1995, Paris, Fayard, 1996.[3]
- Le siècle de Louis XIV. Recueil d'articles, Paris, Éditions de Fallois, 1996.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Delphine de Freitas, „Décès de l'historien Pierre Goubert à l'âge de 96 ans“ Архив на оригинала от 2016-02-03 в Wayback Machine., TF1, 21 janvier 2012. ((fr))
- ↑ Награда „Гобер“, сайт на Френската академия. ((fr))
- ↑ Chenoune Farid, „Goubert, maître et élève“, „L'Express“, 29/02/1996. ((fr))
Външни препраткиРедактиране
- ((fr)) Maurice Garden, „Pierre Goubert (25 janvier 1915 – 16 janvier 2012)“, Annales de démographie historique, 2012/1 (n° 123)