Отваря главното меню

Жул Мазарен (на френски: Jules Mazarin), роден Джулио Раймондо Мадзарино (на италиански: Giulio Raimondo Mazzarino), но най-известен като кардинал Мазарини (14 юли 1602 г. – 9 март 1661 г.), служи на Франция като неин пръв министър от 1642 г. до смъртта си. Мазарини заема мястото на кардинал Ришельо. От 1659 г. той е херцог на Невер и Ретел. От 1652 до 1658 г. е епископ на Мец.

Мазарини
Mazarin
френски политик
Cardinal Mazarin.jpg
Роден
Джулио Раймондо Мадзарино
Починал

Националност Неаполитанско кралство Неаполитанско кралство
Франция Франция
Религия Римокатолическа църква
Образование Папски григориански университет
Алкалски университет
Политика
Професия Духовник
Главен министър на Френския крал
5 декември 1642 – 9 март 1661
Подпис Undated signature of Cardinal Mazarin.jpg
Мазарини в Общомедия

Когато Луи XIII умира през 1643 г., Луи XIV е едва петгодишен, а брат му Филип, херцог на Орлеан, няма навършени и три години. Поради тази причина, Мазарини става на практика владетел на Франция. Въпреки че 5-годишният Луи XIV се възкачва на трона, (регент е кралицата-майка Анна Австрийска), Мазарини изпълнява ролята на владетел на Франция до своята кончина през 1661 г.

Споровете относно политиката на кардинала, както и немощта на регентството, са причина за две граждански войни, познати като Фронда (1648 г. – 1652 г.). Мазарини е критикуван отчасти заради своята национална принадлежност: той е роден в Италия. Освен това, той предизвиква критиката заради усилващата се централизация на Франция (процес, който е започнат от Ришельо), както и вдигането на данъците.

Племенницата на Мазарини, Олимпия Манчини, графиня на Соасон, е майка на известния военачалник принц Евгений Савойски.

ИзточнициРедактиране

  • Amedeo Benedetti, Sul Breviario dei politici di Giulio Mazzarino, „Rivista di Studi Politici Internazionali“, a. 79 (2012), fasc. 314, pp. 269 – 278.
  • Buelow, George J. (2004). A history of baroque music. Bloomington: Indiana University Press. ISBN 978-0-253-34365-9.
  • Garrett, Mitchell Bennett (1940), European history, 1500 – 1815, American Book Company
  • Simone Bertière: Mazarin. Le maître du jeu. Fallois, Paris 2007, ISBN 978-2-87706-635-8.
  • Georges Dethan: Mazarin. Un homme de paix à l'âge baroque, 1602 – 1661 (= Personnages. Bd. 4). Imprimerie nationale, Paris 1981, ISBN 2-11-080764-4.
  • David J. Sturdy: Richelieu and Mazarin. A study in statesmanship. Palgrave Macmillan, Basingstoke u. a. 2004, ISBN 0-333-75399-2.
  • Claude Dulong: Mazarin. Perrin, Paris 1999, ISBN 2-262-01285-7.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за