Марк Блок

френски историк

Марк Леополд Бенжамен Блок (на френски: Marc Léopold Benjamin Bloch) (6 юли 1886, Лион – 16 юни 1944) е френски историк с еврейски произход, един от най-авторитетните медиевисти, представител на школата на аналистите.

Марк Блок
Marc Bloch
френски историк

Роден
Починал
16 юни 1944 г. (57 г.)
Погребан Франция

Религия атеизъм[1][2]
Националност  Франция
Учил в Екол нормал (Париж)
Лайпцигски университет
Научна дейност
Област История
Работил в Страсбургски университет
Сорбона
Повлиял Люсиен Февър
Марк Блок в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е през 1886 г. в семейството на университетски преподавател, специалист по антична история. Участник е в Първата световна война. От 1919 до 1936 г. е професор в Страсбургския университет. През 1929 г. съвместно с Люсиен Февър основава списание „Анали“, което оказва влияние върху френската и световна историография. През 1936 г. е избран за професор по икономическа история в Сорбоната.[3]

Участва във Втората световна война. След френското поражение през 1940 г. преподава в Страсбург, след което е евакуиран в Клермон Феран и Монпелие. Отказва да се пресели в САЩ и се включва активно във френската Съпротива. Заловен е от Гестапо през март 1944 г., след което е разстрелян.

ТворчествоРедактиране

Марк Блок е един от основателите на „новата история“. Основните му работи са посветени на западно-европейския феодализъм. Сред основните му трудове е „Характерни черти на френската аграрна история“ в 2 тома, 1931 и 1946 г.

БиблиографияРедактиране

 
Корица на „Характерни черти на френската аграрна история“, 1931 г.
  • Rois et serfs, 1920 („Крале и крепостни“)
  • Les Rois Thaumaturges, 1924 („Кралете чудотворци“)
  • La Vie d'Outre-tombe du Roi Salomon, 1925 („Отвъдният живот на цар Соломон“)
  • Les caracters originaux de l’histoire rurale française, 1931 („Характерни черти на френската аграрна история“)
  • La société féodale, 1939 – 1940 („Феодалното общество“)
  • Apologie pour l’Histoire ou métier d'historien, 1940 („Апология на историята или занаятът на историка“)
  • L’étrange défaite, 1957 („Странното поражение“)
  • Souvenirs de guerre 1914 – 1915, 1969 („Спомени от войната 1914 – 1915“)
На български
  • Апология на историята, или занаятът на историка. Превод от френски Тодорка Минева и Веселин Праматаров, София: Сонм, 1997.
  • Кралете чудотворци. Изследване на свръхестествения характер, приписван на кралската власт предимно във Франция и Англия. предговор Жак Льо Гоф, превод от френски Валентина Бояджиева, научна редакция Иван Билярски, София: Агата-А, 2012.[4]

БележкиРедактиране

  1. а б www.nybooks.com.
  2. а б www.nocierreslosojos.com.
  3. Историци за историята, съставител Мария Тодорова, София, 1988, с. 76.
  4. Георги Каприев, „Форматиращият текст“, рец. във в. „Култура“, бр. 30 (2692), 13 септември 2012.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране