Пиянешкият говор е български диалект, представител на преходната група югозападни говори.[1] Говори се в българската част на областта Пиянец. Граничи с кюстендилския, благоевградския и дупнишкия говор, като по своите характеристики се разглежда като преходен между тях.

Характерни особености

редактиране
  • Групи шт и жд като застъпници на прасляванските *tj и *dj.
  • Застъпник на стб. ѫ е гласната асàбота (събота), рàка (ръка).
  • Застъпник на стб. ъ са o и а: бòчва (бъчва), пèток (петък), дàска (дъска), кàсно (късно).
  • Пълна липса на съгласна х: леп (хляб), алвà (халва), чу (чух).
  • Наличие на преходи вф: флèзе (влезе), фърбà (върба).
  • Глаголите от I и II спрежение окончават на в 1 л. ед. ч.: да вѝда (да видя), да вѝкна (да викна).
  • Членуването за м. р. ед. ч. се различава, в зависимост от предходната съгласна:
  • Наличие на агломеративно падежно окончание -те при личните имена от м. р., завършващи на и : ПетрèПетрèте, СтанчòСтанчòте, Станчòте го ỳбаво натепàа (хубаво го набиха Станчо).

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране