Отваря главното меню

Плаваща база за подводници

USS Frank Cable — една от двете американски плавбази за подводници. (на преден план — подводницата USS Salt Lake City)

Плаваща база за подводници – клас рейдови тилови плавателни съдове, предназначени за обслужване на подводници в местата на тяхното базиране и за попълване на техните запаси. Подобен клас кораби има в епохата преди пълномащабното развитие на атомния подводен флот. Плавбазите се използват не само за попълването на запасите от продоволствие, гориво, боекомплект, но за обслужването на самата подводница, без да се налага тя да се връща в своята постоянна база.

Плавбазите предоставят, преди всичко, тази поддръжка, за която самите осигурявани кораби не са приспособени. Основни удобства на плавбазите са голямото количество каюти за обитаване от подвоничарите, които нямат достатъчно удобства на своите кораби, а също така развите техническа база, със складове за резервни части, за гориво и работилници за ремонт.

Плавбазата има следните предимства пред стационарната база на брега:

  • при съответното ѝ оборудване тя може да осигури разсредоточаването на подводните сили и тяхното базиране в неприспособени за това места[1],
  • поради компактността на настаняване на личния състав, разположен на плавбазата, по-малко време за подготовка на съединението в случай на бойна тревога [1].

При усвояване на новите морски театри плавбазите заменят на екипажите и кея, и хотел, и ремонтната работилница, и място за почивка, и даже могат да се използват като кораби-мишени, за отработване на торпедни атаки.[2] Често на плавбазите живеели не само подводничарите, а и техните семейства.

Във ВеликобританияРедактиране

В кралските ВМС този тип кораби се водят „кораб-депо“ (на английски: Submarine depot ship). Например: HMS Medway и HMS Maidstone

В ГерманияРедактиране

По времето на Втората световна война, независимо от огромното количество подводници, Германия не строи специализирани плавбази за подводници. В базите си те имат развита система на брегови съоръжения, а снабдяването в морете се осъществявало от специализирани подводници-танкери от проект XIV, а също и преоборудвани снабдителни съдове или даже бойни кораби, дори спомагателни крайцер. Един от тях, „Атлантис“, се изплъзва от разконспириране дотогава, докато не получава заповед да предаде част от горивото си и хранителни припаси на подводницата U-126.

Някои тилови дейности се осигуряват от преоборудвани граждански съдове. Например, „Вилхелм Густлоф“ е плаваща казарма.

Също са известни случай на предаване на припаси на немски подводници в неутрални води от номинално интернирани немски кораби.

В САЩРедактиране

 
Плавбаза USS Holland и 7 обслужвани подводници в залива на Сан Диего, 1937 г.

Във флота на САЩ тизи тип кораби се нарича (на английски: Submarine tender). В годините на Втората световна война в състава на ВМС на САЩ има 19 плавбази за подводници, шест от тях са преоборудвани от граждански съдове, останалите са от три специализирани проекта: шест съда от типа „Фултън“, два – тип „Грифин“, четири – тип „Егир“. Една плавбаза, USS Canopus (AS 9), преоборудвана от кораб строен 1918 г., е потопена 1942 година на Филипините, за да се избегне пленяването ѝ.

Във флота на САЩ и сега има в строй два кораба от този клас: USS Emory S. Land (AS-39) и USS Frank Cable (AS-40). В съответствие с класификацията на корабите на ВМС на САЩ те носят индекса „AS“.

В Русия/СССРРедактиране

 
Плавбаза от проекта 1886

Първите плавбази в Руския императорски флот се появяват заедно с първите подводници. Ако в Балтийския флот не съществуват особени проблеми с базирането на подводниците, то корабите на Сибирската флотилия (базирани в Далечния изток) са в пълна зависимост от тиловите съдове на обезпечение.

Потребността от плавбази става особен остра в началото на 1930-те години, когато подводните сили на съветските ВМС растат с ударни темпове, същевременно без да се променя съществено обслужващата инфраструктура.

През 1930-те години учебно-строевото управление на ВМС създава тактико-техническо задание за създаването на проект за плавбази специализирана постройка, които да имат водоизместимост 5000 тона и да носят всичко необходимо за базирането на шест големи или осем средни, или дванадесет малки подводници, вкл. голям брой каюти, редица специализирани работилници, даже и хранилище за 48 торпеда[1]. Строителството на тези кораби така и не започва, поради прекомерната натовареност на всички мощности със строеж на бойни кораби[1].

Вследствие на това по време на Втората световна война съветските подводници се обслужват от преоборудвани кораби, които нямат всичко необходимо и често самите е трябвало да бъдат ремонтирани и обслужвани от екипажите на подводниците[1].

Необходимостта от разсредоточено базиране на флота в епохата на ядреното противостояние води, в след военните времена, до създаването на голямо количество плаващи бази за подводници. Първия следвоенен тип съветска плавбаза за дизелови подводници стават корабите от проекта 310, по който от 1958 до 1963 г. са построени седем плаващи бази[3].

В периода 19621968 са построени седем несамоходни плавбази от проекта 1821, предназначени за обслужване на две атомни подводни лодки от първо поколение. Следващия тип съветски плавбази са проект 1886 — те са самоходни и на тях за първи път е подсигурено базиране на хеликоптер Ка-25[3]. Като цяло за периода 1963 до 1972 година по този проект са построени девет плавбази. По-късно, заради разширяването на системата от бази, актуалността в строителството на нови плавбази намалява и строежа им е преустановен[4].

Военноморския флот на Руската Федерация утилизира всички кораби от този клас, наследени от СССР (проекти 310, 1821 и 1886).

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д М. Э. Морозов, К. Л. Кулагин. Советский подводный флот 1922-1945 гг.: О подводных лодках и подводниках. ISBN 5-17-034862-2.
  2. Смирнов, Н. И. Прдводная война… гл.4.
  3. а б Кузин В. П., Никольский В. И., 1996
  4. Кузин В. П., Никольский В. И., 1996

ЛитератураРедактиране

  • Кузин В. П., Никольский В. И.. Военно-Морской флот СССР 1945-1991.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Плавучая база подводных лодок“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.