Плаке
Плаке или Плакие (на македонска литературна норма: Плаќе) е село в община Охрид на Северна Македония.
| Плаке Плаќе | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Плаке | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 1417 m |
| Население | 4 души (2002) |
| Пощенски код | 6306 |
| МПС код | ОН |
| Плаке в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 25 километра североизточно от Охрид в подножието на Плакенската планина.
ИсторияРедактиране
Църквата „Свети Илия“ е от 1871 година.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Плакие (Plakié) е посочено два пъти като село с 30 домакинства, веднъж с 86 и втори път с 92 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Плаке е населявано от 160 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Плаке има 120 българи екзархисти.[4]
На 11 юни 2000 година е осветен темелният камък, а на 14 юли 2001 година готовата църква „Света Неделя“ от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители македонци.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 4 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Плаке
Климо Плакенски, български революционер, деец на ВМОРО- Петър Чанов, български революционер, деец на ВМОРО
- Христо Комитов Платски, български революционер, участник в Охридското съзаклятие, жив към 1918 г.[6][7]
БележкиРедактиране
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101 и 104-105.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 13.