Пламен Шуликов
Пламен Димитров Шуликов е български културолог и литературен историк, професор в Шуменския университет.
| Пламен Шуликов | |
| български културолог и литературен историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“ Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Шуменски университет |
| Публикации | „Поетика и психография“ (2010) |
| Семейство | |
| Деца | Димитър Шуликов Ирина Шуликова |
Биография редактиране
Роден е през 1959 г. във Варна. Завършва Висшия педагогически институт в Шумен (1983).
От 1985 до 1989 г. е редовен аспирант по „Теория на литературата“ в Катедрата по теория на литературата към Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“. Доктор по филология (1989) с тема на дисертацията „Сюжет в системе исторической поэтики“.[1]
Асистент по Руска класическа литература (1984), старши асистент в катедра Методика на филологическите дисциплини (1989), главен асистент по Методика на литературното образование (1994), доцент (2011) и професор (2017) в катедра Журналистика и масови комуникации в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Води занятия по „Pуска класическа литература“, „Българска литература от Освобождението до Първата световна война“, „Историческа поетика“, „Методика на литературата“, „Реторика“, „Хоспетиране“ и видеопрактика. Към катедра „Журналистика и масови комуникации“ има часове по „Реторика на рекламата“, „Основи на рекламата“ и „Рекламата като език на културата“.[1][2]
Пламен Шуликов е баща на две деца – Димитър Шуликов, роден през 1981 г. и Ирина Шуликова, родена през 1988 г.
Публикации[3] редактиране
Монографии редактиране
- „Паралитературата: социология, текстология, медиатори“ (в съавторство с Евдокия Борисова и Яни Милчаков). Велико Търново, Изд. „Фабер“, 2009, 230 с. (ISBN 978-954-400-149-0)[4]
- „Поетика и психография“. Велико Търново, Изд. „Фабер“, 2010, 238 с.
- „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния nobrow през 20-те и 30-те години на ХХ век“. Варна: „Словесност“, 2011.[5]
- „Semat anagnontos. Разпознаване, познание, медии“. Шумен: Шуменски университет „Еп. Константин Преславски“, 2016.
- „Иван Пейчев. Стилистика на веридикцията“. Велико Търново: Фабер, 2016, 184 с. ISBN 978-619-00-0531-5
Съставителство и редакция редактиране
- „Удивителната фотография и удивителният XIX век. Учебно помагало“. Велико Търново: Фабер, 2016, 182 с. ISBN 978-619-00-0532-2
Поеми редактиране
- „Quintaptih“. София, Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2013, 60 с. ISBN 978-854-07-3502-3
Бележки редактиране
- ↑ а б Биографична информация за Пламен Шуликов на страницата на катедра Журналистика и масови комуникации при Факултет по хуманитарни науки на Шуменския университет.
- ↑ Профил на Пламен Шуликов на сайта „Литературен свят“.
- ↑ Списък с публикации на Пламен Шуликов на страницата на катедра Журналистика и масови комуникации при Факултет по хуманитарни науки на Шуменския университет.
- ↑ Пламен Шуликов, Евдокия Борисова, Яни Милчаков, „Поезия и парапоезия. Стихова норма и стихотворна психотичност“, откъс от монографията на сайта „Литермедия“, дата на публикуване – 11 юни 2009 г.
- ↑ Откъс от книгата „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния nobrow през 20-те и 30-те години на ХХ век“.
Външни препратки редактиране
- Пламен Шуликов във
Facebook - Пламен Шуликов във Flickr
- Научна литература, свързана с Пламен Шуликов, в Google Наука
- От и за Пламен Шуликов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Пламен Шуликов в „Либерален преглед“ Архив на оригинала от 2020-12-02 в Wayback Machine.
- „Литературна периферия и литературен център. Димитър Подвързачов“, „Литературен свят“, декември 2008
- Пламен Шуликов в Литернет
- Статии на Пламен Шуликов в сп. „Литературна мисъл“
- Портрет на Пламен Шуликов в „Литермедия“
- „Политическата сатира (с участието на Румен Белчев, Михаил Вешим, Камен Воденичаров и Пламен Шуликов)“ (видео), Сутрешен блок на БНТ, 7 януари 2015
