Плоча Хуан де Фука
Плочата Хуан де Фука е тектонска плоча, подпъхваща се под северната част на западния край на Северноамериканската плоча при зоната на субдукция Каскадия. Кръстена е на изследователя Хуан де Фука и е една от най-малките тектонски плочи на Земята. Тя е остатък от древната Фаралонска плоча, която в днешно време е изцяло подпъхната под Северноамериканската плоча.
| Плоча Хуан де Фука | |
 | |
| Вид | малка |
|---|---|
| Площ | ~250 000 km2 |
| Движение(1) | североизток |
| Скорост(1) | 2,6 cm/годишно |
| Характеристики | Тихи океан |
| (1)Спрямо Африканската плоча | |
| Плоча Хуан де Фука в Общомедия | |
Произход
редактиранеСистемата на плочата Хуан де Фука произлиза от океанската кора на Панталаса. Тази океанска кора като цяло се е подпъхвала под Северноамериканската и под Евразийската плочи. Останки от кората на Панталаса вероятно са плочите Хуан де Фука, Горда, Наска и Кокосовата, всичките те бидейки части от Фаралонската плоча.
Обхват
редактиранеПлочата Хуан де Фука граничи на юг със зоната на пречупване Бланко (северозападно от брега на Орегон), на север с разлома Нутка (югозападно от остров Нутка, Британска Колумбия) и на запад с Тихоокеанската плоча. Самата плоча Хуан де Фука е разбита на три части, като често името ѝ се отнася за съвкупността им, но понякога с това име се нарича само централната част. Трите части се диференцират както следва: южното парче е плочата Горда, а парчето на север е плочата Експлорър. Отделните части се разграничават чрез големите контрасти на подводните зони на спрединг.
Сеизмичност
редактиранеПоследното мегаземетресение при зоната на субдукция Каскадия се случва през 1700 г. и вероятно е имало магнитуд от 8,7 – 9,2 по скалата на Рихтер. До този извод е стигнато след радиовъглеродно датиране и отлаганията от цунами, натрупани около 1700 г.[1][2] Доказателства за това земетресение представляват и мъртвите гори по дължината на река Копалис в щата Вашингтон, почвата под които е потънала и се е наводнила със солена морска вода.[3]
През 2008 г. са наблюдавани малки земетресения на площта на плочата – над 600 в продължение на 10 дни в област от 240 km югозападно от Нюпорт, Орегон. Тези земетресения са особени с това, че не следват модела на голямо земетресение, следвано от по-малки вторични вълни, а представляват по-скоро продължителен поток от малки трусове. Освен това те не възникват при границата на тектонската плоча, а по-скоро в средата на плочата. Подземните трусове са засечени с хидрофони, а звуковете им наподобяват необичайни гръмове.[4]
Подпъхващата се плоча е образувала планинската верига Каскади, съответната ѝ вулканична дъга и тихоокеанските хребети по дължина на западния бряг на Северна Америка, от южните части на Британска Колумбия до северния район на Калифорния. От своя страна тези форми на релефа са част от Тихоокеанския огнен пръстен, разпростиращ се по ръба на целия Тихи океан.
Източници
редактиране- ↑ Wong, Florence L. Seaside, Oregon, Tsunami Pilot Study GIS, USGS Data Series 236, home page // pubs.usgs.gov. Архивиран от оригинала на 2020-09-07. Посетен на 15 април 2017.
- ↑ Satake, Kenji et al. Fault slip and seismic moment of the 1700 Cascadia earthquake inferred from Japanese tsunami descriptions // Journal of Geophysical Research: Solid Earth 108 (B11). 1 ноември 2003. DOI:10.1029/2003JB002521. p. 2535. (на английски)
- ↑ The Earthquake That Will Devastate the Pacific Northwest // The New Yorker. 20 юни 2015.
- ↑ Unusual Earthquake Swarm Off Oregon Coast Puzzles Scientists // Science News. ScienceDaily, 14 април 2008.