Полаки (на македонска литературна норма: Полаки) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

Полаки
Полаки
— село —
Полаки – махалата Бабище.
Полаки – махалата Бабище.
42.0478° с. ш. 22.4106° и. д.
Полаки
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКочани
Географска областОсогово
Надм. височина821 m
Население113 души (2002)
Пощенски код2300
МПС кодКО
Полаки в Общомедия

География редактиране

Селото се намира в северния дял на Община Кочани, високо в Осоговската планина. Землището му се допира до общините Кратово, Крива паланка и Каменица. Селото е планинско и разпръснато и се състои от 22 махали: Рамно бърдо, Лопен, Борово бърдо, Лисо бърдо, Рамно Нивище, Скорово, Бабище, Ширината, Крушка, Суво бърдо, Цървената махала, Качаник, Касиро, Црешната махала и други. Полаки е разположено на надморска височина, която варира от 750 m до 1110 m. Намира се на 22 km от Кочани (по-голямата част от пътя е асфалтиран), 15 km от Крива паланка и на 30 km от Каменица.

В Полаки е разположена църквата „Свети Спас“, градена на основите на стара еднокорабна църква при управлението на Агатангел Брегалнишки.[1]

История редактиране

В XIX век Полаки е голямо българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Полаки има 500 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Полаки (Polaki) има 636 българи екзархисти.[3]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[4]

На 21 юни 1920 година 21 новобранци събрани, за да бъдат изпратени в Кочани, се разбунтуват и разбягват.[5]

Според преброяването от 1961 година селото има 1204 жители, според това от 1994 – 245, а според преброяването от 2002 в селото има 59 домакинства със 180 къщи.[6][7]

Личности редактиране

Родени в Полаки
  •   Анчо Соколов български революционер, член на ВМОРО
  •   Мише Кръстев, български революционер, кочански войвода на ВМОРО в 1915 година[8]
  •   Никола Ангелов Стаменков (1902 - ?), български революционер от ВМРО, убиец на Васил Пундев[9]
  •   Петър Атанасов Апостолов, български революционер, кочански селски войвода на ВМОРО[10]

Бележки редактиране

  1. Кочанско архиерејско намесништво // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2022-11-27. Посетен на 31 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 69.
  6. Сайт на Полаки Архив на оригинала от 2015-01-09 в Wayback Machine..
  7. Официален сайт на Община Кочани Архив на оригинала от 2009-01-26 в Wayback Machine..
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 86.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 436.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.