Васил Пундев

български публицист, литературен историк и критик

Васил Маринов Пундев е български публицист, литературен историк и критик, масон, революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[1]

Васил Пундев
български публицист, литературен историк и критик
Роден
Починал
4 март 1930 г. (37 г.)
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаМарин Пундев
Братя/сестриМихаил Пундев
Подпис
Васил Пундев в Общомедия

Биография редактиране

Произход и младежки години редактиране

 
Писмо от Пундев до Георги Попхристов на бланка на вестник „Вардар“, с което се изказва желание за среща между Пундев, Никола Велев и Попхристов, 23 февруари 1930 г.

Васил Пундев е роден на 8 септември[2] 1892 година в Дупница в семейството на Александра Пундева и Марин Пундев, виден педагог, четири години директор на Солунската българска девическа гимназия, активен участник в дейността на ВМОРО. Родът на баща му е от Голямо Конаре, Пловдивско, но се изселва в Бесарабия. Учи във Втора мъжка гимназия в София, а поради проблеми с учители до 7 клас сменя няколко гимназии в града. След това се записва да учи славянска филология в Софийския университет.

В 1912 година, дни след като се оженва за Христина Чобанска, Васил Пундев става четник на Васил Чекаларов, но поради физическа неиздръжливост е изпратен обратно в София. При избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Инженерно-техническата част на МОО, в 1 дебърска дружина и в 1 рота на 5 одринска дружина.[3] С частта си участва в сраженията при Дедеагач, Кешан, десанта при Шаркьой и други. Отличен е с орден „За храброст“. Бие се в състава на пети пехотен македонски полк от единадесета пехотна македонска дивизия на Македонския фронт през Първата световна война. Получава втори орден за храброст. Завършва Скопската Школа за запасни офицери и е произведен като офицерски кандидат. Сражава се на Румънския фронт, а след примирето попада в плен, но успява да избяга.

След войната му признават годините на фронта за студентски и той завършва с държавен изпит. В 1920 година е библиотекар в Народната библиотека. От 1921 година е учител по литература в Първа мъжка гимназия в София. Специализира във Виена и пише поредица от литературни изследвания и критики. Член е на Дружеството на софийските журналисти, на Писателския съюз, на Международния съюз на писателите, на Управителния съвет на Всебългарския съюз „Отец Паисий“, на Българския ПЕН клуб. Изпратен е да следва немска филология във Виена.[4]

В 1923 година оглавява чета на ВМРО в Западна Македония. След завръщането си е начело на литературния отдел на вестник „Слово“. От 1926 е редактор, а от 1928 година е главен редактор на вестник „Македония“. При обсъждането на кандидатурата му в Централния комитет на ВМРО е повдигнат въпросът дали е редно немакедонец да заеме този пост, но Пундев е защитен от Иван Михайлов:

Що се отнася до въпроса дали Васил Пундев ще бъде удобен да дойде в редакцията на в. „Македония“, понеже не е македонец, нека ви заявя тук най-чистосърдечно, че ако се касае за това, кой е направил повече за Македония – дали аз, оладжак член на ЦК, или Васил Пундев, – заявявам, че той е направил повече, защото до настоящия момент аз не съм влизал още в Македония, а Васил Пундев отиде с пушка в ръка като обикновен четник. Нека посмее някой да повдигне тоя въпрос и аз ще му отговоря лично.[5]

От 1927 година Пундев участва в редактирането на списание „Българска реч“, а от 1928 – на вестник „Литературни новини“. Пише в списанията „Демократически преглед“, „Обществена обнова“ (1919 – 1920), „Златорог“, „Съвременник“, „Отец Паисий“, във вестник „Литературен глас“ и други.

Във ВМРО (протогеровисти) редактиране

 
Организационно отделение на Тодор Александров (седнал, четвърти от дясно наляво). Втори от ляво надясно е Христо Андонов. Над него е Стоян Димитров, убит в 1930 година с Васил Пундев

След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година Васил Пундев, заедно с директора Георги Кулишев и редактора Никола Джеров в знак на протест напускат редакцията на вестник „Македония“, като издават прощален дублиращ брой № 615. Пундев започва да издава протогеровисткия вестник „Вардар“, който води борба с михайловисткото крило.

Васил Пундев е изпратен от ръководството на ВМРО (Протогеровисти) да преговаря с Йордан Гюрков за възстановяване на отношенията между двете фракции. Вместо това, на 4 март 1930 година Пундев е застрелян от упор, заедно с телохранителя си Стоян Димитров, в градинката до Народното събрание в София от Димитър Медаров и Никола Стаменков[6], като жертвата им е посочена от репортера на вестник „Македония“ Страхил Топуков.[7] На 22 март 83 учени, художници, писатели, артисти и композитори подписват протестен Апел, в който изказват възмущението си от убийствата по софийските улици. На погребението на Пундев надгробни слова изказват Тодор Влайков, Асен Златаров и други.

Петър Шанданов пише в спомените си следното:

С това убийство Иван Михайлов издълба между нас и него още по-непреходима пропаст. Почти всички ние решихме, че нямаме право на живот, след като загина в защита на правдата и истината най-безкористният борец в македонското освободително движение – Васил Пундев.[8]

Убийството на Васил Пундев е първият случай, при който обвиняеми за престъплението са не само тримата преки извършители, но и ръководителят на ВМРО Иван Михайлов като подбудител на атентата. Съдът отхвърля законността на смъртните присъди, издавани от ВМРО, като Медаров и Стаменков са осъдени на по 15 години затвор, а Топуков и Михайлов са оправдани.[7]

Седем месеца след убийството във вестник „Македония“ излиза декларация, в която се казва:

На 4 март т.г. ВМРО наказа не гражданина и български публицист В. Пундев, а престъпника пред македоноосвободителното дело Пундев...[9]

На 5 септември 1932 година член на ВМРО убива публициста д-р Михаил Пундев, брат на Васил Пундев.[10][11]

Пундев изследва възрожденската и следосвобожденската литература – в 1925 година издава „Първи български стихотворци“, в 1929 – „Гръцко-български литературни сравнения“, в 1927 година първата, а в 1930 година втората част на „Периодически печат преди Освобождението“.[12] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[13]

Синът на Васил Пундев, Марин Пундев, е изтъкнат професор по история в САЩ,[14] преподавал в Калифорнийския университет и автор на исторически трудове.

Вижте също редактиране

Литература редактиране

Родословие редактиране

 
 
 
 
Марин Пундев
(1862 – ?)
 
Александра Пундева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Пундев
(1887 – 1932)
 
Васил Пундев
(1892 – 1930)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петко Войников
(1911 – 1944)
 
Александра Войникова
(1914 – 1944)
 
Марин Пундев
(1921 – 2005)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. Д-р Михаил Пундев // Литературен свят. Посетен на 18 юли 2023.
  2. Според Енциклопедия България и в. Литературен глас, бр.465 – 466, 1940, с.5 Пундев е роден на 6 септември.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587 – 588.
  4. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 139.
  5. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 257.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 396 – 397.
  7. а б Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 253 – 255.
  8. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 306.
  9. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр. 161 – 165.
  10. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр.818.
  11. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 362.
  12. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 578.
  13. ДАА, Фонд № 125К, оп.1
  14. Светлозар Игов. Книга за и на литературоведската зрелост.