Полско-турска война (1672–1676)

Полско-турската война (1672 – 1676) или Втората полско-турска война е война между Полско-литовската държава и Османската империя като част от Голямата турска война.

Полско-турска война
Голяма турска война, Полско-османски войни
Информация
Период1672 – 76 г.
МястоУкрайна
РезултатОсманска победа
ТериторияОсманската империя поема контрол над част от Украйна
Страни в конфликта
Жеч Посполита
Влашко (през 1673 г.)
Османска империя
Кримско ханство
Молдовско княжество
Запорожка сеч (фракция на Дорошенко)
Командири и лидери
Ян III Собиески
Михаил Казимир Пац
Михайло Ханенко
Георгий Дука
Мехмед IV
Кьопрюлю Фазил Ахмед паша
Селим I Герай
Петро Дорошенко
Полско-турска война в Общомедия

Тя завършва през 1676 г. с Журавенския договор и Жечпосполита предава повечето си украински територии на империята.

Причините за полско-турската война от 1672 – 76 г. могат да бъдат проследени до 1666 г. Тогава Петро Дорошенко подписва договор със султан Мехмед IV, според който Деснобрежна Украйна става васал на Османската империя. Татарите, в съюз с казаците под управлението на хетман Дорошенко атакуват Полско-литовската държава, но са спрени от Ян III Собиески и след няколко битки е подписано примирие. През 1671 г. кримският хан Адил Герай е сменен със Селим I Герай. Селим моли султана за помощ, който се съгласява. Така обикновения пограничен конфликт ескалира във война, като Османската империя се подготвя да изпрати войските си с цел да се опита да поеме контрол над района.

Първа фаза (1672)

редактиране
 
„Битка над турския флаг“ от Юзеф Брандт.

На 27 август 1672 г. 80-хилядната обединена украинско-турско-татарска армия, водена от великия везир Кьопрюлю Фазил Ахмед паша, османския султан Мехмед IV, кримския хан Селим І Герай и хетман Дорошенко, напада Жечпосполита, превзема крепостта Камянец (днес Каменец-Подолски) и настъпва в Галиция. В началото септември съюзническите войски обсаждат Лвов.[1][2] Силите на Собиески са твърде малки за да срещнат голямата армия и успяват единствено да победят няколко отделени османски отряди. Неподготвено за война и разкъсано от вътрешен конфликт между краля Михал Корибут и шляхтичите, княжеството не може да вдигне данъците и да събере по-голяма войска. Представителите му са принудени да подпишат Бучачкия мирен договор през октомври същата година, чрез който предава на Османската империя част от Украйна (Брацлавското войводство, Подолското войводство и Киевското войводство) и се задължава да плаща годишен данък от 22 000 дуката.

Източници

редактиране