Отваря главното меню

Бяла мечка

вид бозайник
(пренасочване от Полярна мечка)

Бялата мечка (Ursus maritimus), наричана още полярна мечка, е бозайник, който обитава само северните арктични крайбрежия и острови на Евразия и Северна Америка. В Антарктида не се среща. Тя е най-големият сухоземен хищник.

Бяла мечка
Polar Bear - Alaska (cropped).jpg
Arth wen Ursus maritimus.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Ursidae Мечкови
род: Ursus Мечки
вид: U. maritimus Бяла мечка
Научно наименование
Уикивидове Ursus maritimus
Phipps, 1774 г.
Разпространение[1]
Polar bear range map.png
Бяла мечка в Общомедия

РазпространениеРедактиране

Обитава Северния пояс, но също и замръзналите брегове на Сибир, Норвегия, Гренландия, Канада и САЩ.

Физическо описаниеРедактиране

Бялата мечка, която вероятно произлиза от сибирската кафява мечка, идеално се е приспособила към живота в Арктика. Бялата или жълтеникава козина ѝ позволява да се слее със снежната среда. Дебелият ѝ подкожен слой мазнина (от 5 до 10 сантиметра) я пази както от околния студ, така и от ледените води в които лови риба. Мощната ѝ мускулатура я прави отличен ловец на тюлени, които убива с един удар на лапата.

Най-едрите мъжки индивиди достигат тегло над 900 кг (рекорд – 1002 кг). Въпреки тези размери, бялата мечка е много повратлива и е еднакво опасна както на леда, така и във водата. Главата и шията ѝ са удължени, а силно развитите кучешки зъби издават хищния ѝ характер. Козината е прозрачна на цвят, но когато е осветена от слънцето изглежда бяла (с по-дълги, груби и по-къси, гъсти, меки косми), подплатена с дебел пласт подкожна мазнина.

СетиваРедактиране

Бялата мечка има много изострено обоняние; тя може да усети миризмата на мърша (например от кит) от разстояние над 30 км. Надушва също и дупката на тюлена, която е скрита на повече от метър под снежната или ледената покривка.

РазмножаванеРедактиране

Размножителният период при белите мечки настъпва през пролетта, като най-активният им месец е април. Тогава мъжките изминават огромни разстояния в преследване на женските.

След бременност от 250 дни женската ражда в периода ноември-януари в снежната бърлога 1 – 3 мечета, които кърми 1 година. Малките се раждат голи, глухи и слепи и тежат между 450 и 900 грама. След като дадат живот на първите малки, обикновено белите мечки раждат веднъж на три години.

Начин на животРедактиране

ХраненеРедактиране

Белите мечки са главно месоядни животни, нуждата им̀ от храна е огромна, особено с приближаването на арктическата зима. Хранят се с риба, тюлени, патици, северни елени и мърша, като обикновено изяжда не месото, а подкожната тлъстина, кожата и вътрешностите.

Белите мечки дебнат плячката си. Новородените тюлени са основна плячка за тях. Майките скриват малките си на метри под леда, за да ги предпазят, но дори и така мечките надушват тюленчетата със свръхсилното си обоняние, със силата на теглото си чупят леда и пъхат муцуните си в дупките. Въпреки това, хищниците не хващат винаги плячката си, защото понякога тюленчетата успяват да се гмурнат бързо под водата.

АктивностРедактиране

Бялата мечка е активна денонощно, а мъжкият – и целогодишно.

През октомври и ноември мечките изкопават бърлога в снега или под земята в тундрата, чийто отвор обикновено е на южен склон и северните ветрове го затрупват със сняг. През зимата в бърлогата на бялата мечка е по-топло, отколкото навън: температурата е около нулата. Въпреки че всяка мечка си прави леговище, само женските прекарват по-дълго време в него, изпадайки в зимен сън.

Може да тича със скорост около 40 км/час, а средната скорост, с която се движи, е 3 – 6,5 км/час. Умее да плува отлично и се гмурка (с отворени очи) продължително в ледовитата вода, далеч от брега.

Придвижване по ледаРедактиране

Когато се спуска по наклонени местности, бялата мечка понякога се плъзга по корем с разтворени задни крайници. Когато тича по леда, ясно се вижда, че бялата мечка е с криви крайници, а пръстите на лапите и са обърнати леко навътре. По този начин животните с голяма телесна маса пазят равновесие, когато се движат.

Природозащитен статутРедактиране

Като малочислен вид бялата мечка е поставена под закрила.

По данни на Световния фонд за дивата природа в света има между 22 000 и 31 000 бели мечки. [2]

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Schliebe et al.. Ursus maritimus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2008. Посетен на 9 май 2006. (на английски)
  2. Where to see polar bears in the wild, lonelyplanet.com, януари 2017 г.