Отваря главното меню

Карстови води се образуват в земите с млади варовици – сарматски, еоценски, горнокредни. В тях валежните води се просмукват и се проявяват под формата на големи карстови извори. В България има около 90 карстови извора. Близо 1/10 от площта на България е заета от карстови терени, а общият годишен обем на карстовите води се изчислява на 697 млн. m³ или 40% от всички води в страната.

Образуване на карстовите водиРедактиране

Попадащата вода посредством повърхностия отток в тези райони предизвиква процесите на химическо изветряне и породените от него морфолитогенни особености. Горепосочените скали се различават помежду си по степента на податливост на химично изветряне. В атмосферните води се съдържат в известно количество въглена, хумусна и други киселини, които при попадане върху карстовата повърхнина влизат във взаимодействие. В зависимост от химичното съдържание на водите се определя и степента им на агресивност към скалите и съответно степента им на въздействие. Попадналата атмосферна вода върху карстовите терени се стича по първично обусловените от разломността на скалите цепнатини и изветряйки ги химично, тя ги разширява и увеличава пропускателната им способност. Този първичен процес се проявява чрез образуването на кари или цели карови полета. Попадналите в подобен релеф атмосферните води се задържат почти изцяло в тези негативни микрорелефни форми, като само малка част се изпарява обратно в атмосферата. При задържането на водата в карите част от водната маса прониква по миниатюрни пукнатини навътре в скалите. При развитието на карстови морфолитогенни процеси местата на карите се заемат от по-големите форми валози. В тях водата се събира в единен басейн. Натрупването на почва във валозите води до повишаването на агресивността на попадналите води в него, като по този начин се ускорява процесът на проникване на водите в дълбочина на скалите. Валогът се превръща в понор и попадналата вода във водосбора му започва да понира. Когато отворът на понора се разшири достатъчно, почвата пропада и той е пряк колектор за падналите валежи, а не са и редки случаите, когато цели реки се губят в понорното отверствие.

Водите, които се движат в низходяща посока през вертикалните карстови канали, навлизат и изпълват в дълбочина всички пукнатини на карстовия масив. След това вследствие на налягането те се придвижват по хоризонтален път през всички пукнатини, имащи връзка с нивото на най-близката река. С протичането на тези процеси пукнатините се превръщат в система от широки канали, езера и водопади. Движението на води в карстовите масиви първо е с вертикално направление, като след това то приема хоризонтален характер. Важен принцип е, че зоните на вертикална и хоризонтална циркулация на карстовите води са в тясна зависимост от тектонските процеси и дълбочината на долинното всичане – при издигане на карстовия масив става всичане на речната долина, а тъй като тя по своята същност е хоризонтална циркулация и е свързана с ерозионния базис, то зоната на вертикална циркулация се удълбава, за да достигне своя ерозионен базис и профил на равновесие.

Карстови води в БългарияРедактиране

Големи карстови извори са се образували в зоната на Стара планина, Краището, Средна гора, Рило-Родопския масив и по-малко в Дунавската равнина.

  • Девненски карстови извори – Девня
  • Врелото – Крачимир
  • Извора – Палилула
  • Извор – Монтана
  • Извор – Кобиляк
  • Пещерата – Бял Извор
  • Бистрен – Бистрец
  • Лудото езеро – Враца
  • Езерото – Паволче
  • Извор – Лютаджик
  • Житолюб – Лакатник
  • Пещта – Искрен
  • Злидолски – р. Нишава
  • Извори – Опицвет
  • Извори – Безден
  • Глава Панега – Златна Панега
  • Топля – Голяма Желязна
  • Пещерата – Мусина
  • Извора – Котел
  • Топлика – Беренде
  • Врелото – яз. Студена
  • Халкабунар – Чирпан
  • Текира – Чирпан
  • Докузак – Малко Търново
  • Язо – Разлог
  • Топлици – Мусомища
  • Бистрец – Петрово
  • Клептуза – Велинград
  • Три водици – Три водици
  • 40-те извора – Мулдава
  • Настански – Девин
  • Беденски – Беден
  • Мугленски – Мугла
  • Хубча – Соколовци

Вижте същоРедактиране