Отваря главното меню

Порок на сърцето (или клапен порок) е заболяване, при което клапите на сърцето не се затварят плътно и така кръв от предсърдията влиза в камерите. Движението може да бъде забавено, нарушено, ускорено или да има ненормален ход, минавайки от левите кухини в десните.

Порок на сърцето
Phonocardiograms from normal and abnormal heart sounds.png
Нормална и абнормална кардиограма
Специалност Кардиология
МКБ-9 394-396, 424, 746
Мед. рубрики MeSH D006349
Порок на сърцето в Общомедия

Порокът на сърцето може да бъде вроден или придобит, като разновидностите на заболяването са много – стигат до 50 на брой. Според статистиката едно на всеки 100 деца се ражда с този проблем.

Съдържание

ВидовеРедактиране

Вроден порок на сърцетоРедактиране

Представлява възникнал вътрешно-утробен анатомичен дефект, който се изразява в нарушение на правилния строеж на сърцето или на съдовете на сърцето. Вроденият порок на сърцето е най-често срещаната форма на вродени дефекти при новородените деца, който засяга едно на сто от бебетата.

Причините за вродени пороци на сърцето могат да бъдат най-различни – заболявания на майката, фактори на околната среда, генетични заболявания и неизвестни фактори. Приемът на някои лекарства по време на бременност, употребата на алкохол, заразяване с рубеола са опасни предразполагащи фактори.

Придобит порок на сърцетоРедактиране

Той най-често е резултат от хронично-рецидивиращ ревмокардит. Ревматичният възпалителен процес деформира сърдечните клапи и стеснява сърдечните отвори. Постепенно се разрушава изпомпващата му функция, появява се застой в малкия кръг и кръвообращението се нарушава. Други често срещани причини са ревматизъм и възрастови промени на клапния апарат.

СимптомиРедактиране

Един от най-характерните симптоми при порок на сърцето е внезапното учестяване на сърдечния пулс, който може да стигне над 160 удара в минута или да се появи усещане за прескачане на сърцето.

Симптомите при вродения порок на сърцето са свързани с вида и тежестта на получените сърдечни дефекти. Някои деца нямат никакви симптоми, докато други могат да развият недостиг на въздух, припадъци, нарушен апетит, проблеми в растежа, болки в гърдите, синкаво оцветяване на кожата (в резултат от ниските нива на кислород). Дефектът в междусърдните прегради може да е съпроводен с малко симптоми или въобще да не се прояви с никакви симптоми. Вроденият порок на сърцето може да остане недиагностициран в продължение на десетилетия.

При придобития клапен порок симптомите се разделят в четири основни групи:

  • липса на оплаквания;
  • оплаквания при по-тежки физически действия;
  • оплаквания при леки физически действия;
  • оплаквания при покой.

Първите симптоми на състоянието са обща отпадналост, задух, умора, сърцебиене.

Диагностициране на порок на сърцетоРедактиране

Всички видове на вродения порок на сърцето се оформят още преди раждането на детето, но въпреки това, само в някои случаи вроденият порок на сърцето може да се забележи още по време на бременността.

Диагнозата се поставя в първата седмица от бременността при 40 – 50% от случаите. В 50 – 60% от останалите случаи порокът се диагностицира след раждането и през първия месец от живота на детето. В останалите случаи се открива в по-късен етап от живота.

Диагностиката на придобитите клапни пороци започва още от личния лекар, защото много често при пороците се забелязва патологичен шум в сърцето. Следва потвърждение от специализиран лекар чрез назначаването на ехокардиография, а когато се налага – компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Вижте същоРедактиране