Порт Юлий
Порт Юлий (на латински: Portus Julius; алтернативно име Iulius) е „домашното“ пристанище на западния флот на Римската империя (източния флот се намира в Порт Равена). Пристанището се намира в западния край на залива на Неапол и се състои от три водни обекта: езерото Аверно, Лукринското езеро и природните вътрешни и външни пристанища зад нос Мизено. Името му „Порт Юлий“ е в чест на Октавиан Август.
Построяване редактиране
За да се предотвратят честите нападения срещу корабите доставящи провизии за Рим извършвани от Секст Помпей (син на Помпей Велики), Марк Агрипа създава сигурно пристанище, в което да постои флот способен да се противопостави на пиратите водени от Секст.
Комплексът е построен между 37 – 36 пр.н.е. от архитекта Луций Кокцей Ауктус.[1] За тази цел Агрипа съединява Лукринското езеро и езерото Аверно с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достига до морето,[2] кръстено е „Юлий“ в чест на добрия приятел и покровител на Агрипа – Октавиан.[3] Дълъг един километър тунел Grotta di Cocceio[4] свързвал езерото Аверно с Куме.[5][6] Тунелът е достатъчно широк за да преминат две каруци едновременно, а светлина и въздух се осигуряват от шест вертикални шахти, които са изкопани в хълма под който се намира тунелът.[5]
Скоро след успешната кампания срещу пиратите, пристанището е изоставено поради бързото натрупване на тиня на дъното му, което пречи на способността на корабите да плават в него. Близкият град Мизено става военноморската база за Западното Средиземноморие.[7]
Сегашно състояние редактиране
Очертанията на „Порт Юлий“ могат да се видят и днес, макар и в намален размер от някогашния: едно от трите езера на оригиналното пристанище – Лукринското е със значително намален размер след появяването на вулканичния конус на вулкана Monte Nuovo („Нова Планина“) в средата на езерото през 16 век.[8] Промяната на бреговата линия през вековете също е оказала влияние, като е оставила голяма част от пристанищните съоръжения под водата; някои от тях могат да се видят от специализирани лодки със стъклено дъно или чрез леководолазно гмуркане.
- Подводен археологически парк Бая
-
Подводни останки от „Порт Юлий“ -
Подводни останки от „Порт Юлий“ -
Мозайка от „Порт Юлий“ -
Мозайка от „Порт Юлий“ -
Част от Амфора от „Порт Юлий“
Бележки редактиране
- ↑ Rodrigues, Traviglia 2020, с. 361.
- ↑ Reinhold 1933, с. 29 – 32.
- ↑ Светоний, Живота на Август 16.1
- ↑ Bilotta, Flora, Lirer, Viggiani 2013, с. 248.
- ↑ а б Mutton 2022.
- ↑ Страбон 1923, с. 4.5.
- ↑ Reinhold 1933, с. 32.
- ↑ Antonio Parascandola, „Il Monte Nuovo ed il Lago Lucrino“, в: Bollettino della Società dei Naturalisti in Napoli, vol. LV, 1944 – 1946
Литература редактиране
- Rodrigues, Traviglia, Jennifer A, Arianna. IKUWA6: proceedings of the Sixth International Congress for Underwater Archaeology // Oxford, Archaeopress Publishing Ltd, 2020. ISBN 9781784916435. (на английски)
- Reinhold, Meyer. Marcus Agrippa. A biography // Geneva, New York, The W. F. Humphrey Press, 1933. (на английски)
- Страбон. География // Loeb Classical Library, 1923. (на английски)
- Bilotta, Flora, Lirer, Viggiani, Emilio, Alessandro, Stefania, Carlo. Geotechnics and Heritage: Case Histories // CRC Press, 2013. ISBN 9781138000544. (на английски)
- Mutton, Karen. Subterranean Realms: Subterranean & Rock Cut Structures in Ancient & Medieval Times // Adventures Unlimited Press, 2022. ISBN 978-1948803434. (на английски)