Аверно (на италиански: Lago d'Averno, Avernus) е вулканично кратерно езеро в област Кампания, Южна Италия. Езерото се намира в кратера Аверно, на около 4 км северозападно от Поцуоли. То е с почти кръгли размери: 2 км широчина и 60 метра дълбочина.[1]

Аверно
Lago d'Averno, Avernus
кратерно езеро
Аверно
Аверно
Italy relief location map.jpg
40.8383° с. ш. 14.075° и. д.
Местоположение в Италия
Местоположение Flag of Italy.svg Италия
Кампания Кампания
Ширина 2 km
Дълбочина 60 m
Надм. височина 1 m
Населени места Поцуоли
Аверно в Общомедия

ИсторияРедактиране

Аверно е от голямо значение за древните римляни, тъй като считали, че то е входът към Хадес. Името му идва от гръцката дума αορνος, („aornos“ което значи: „без птици“) позовавайки се на убеждението, че птиците които прелитат над езерото падат в него, умъртвени от отровните изпарения издигащи се от водата.[2] Името „Аверно“ често се използва от римските писатели, като синоним на „подземен свят“. В произведението на Вергилий – „Енеида“, Еней слиза в подземния свят през пещера намираща се в близост до езерото в която живеела пророчицата Сибила от Куме.[3] В произведението „Фабула“ на Хигин, Одисей също слиза в долния свят от това място, където среща сянката на своя приятел Елпенор, загинал в двореца на Цирцея.[4]

Не е ясно дали езерото наистина е било смъртоносно, каквато репутация му се носила, но със сигурност не е опасно за птиците в наши дни. Възможно е от вулканичната дейност да са се отделяли смъртоносни изпарения. Езерата в кратерите на активни вулкани са изключително опасни (за пример кратерното езеро Ниос в Камерун – в резултат на вулканична активност под езерото, се натрупват опасни количества смъртоносен токсичен газ. Разтвореният във водите на езерото въглероден диоксид постепенно се повишава до критични нива. През август 1986 г. изригване на въглероден диоксид от Ниос причинява смъртта на 1700 души[5]).

Въпреки предполагаемата опасност от езерото, древните римляни строят по бреговете му множество вили, лозя и винарни. В северната му част са построени много храмове и голяма баня.[6]

През 37 пр.н.е. римският военачалник Марк Випсаний Агрипа, преустройва езерото във военноморска база и пристанищен комплекс наречен „Порт Юлий“.[7] Аверно се свързва посредством канал с Лукринското езеро и с морето.[2][8] Бреговете на езерото също се свързват с подземен тунел (Grotta di Cocceio) с гръцката колония Куме, който е дълъг около един километър и е достатъчно широк за да преминат две каруци.[9] Тунелът е построен от римския архитект Луций Кокцей Ауктус по заповед на Марк Агрипа.[9][10] Това е първият в света подземен пътен тунел; използва се до недалечната 1940 г.

ЛюбопитноРедактиране

През 2010 г. полицията запорира езерото, като собственика му е обвинен, че е поставено лице на италианската мафия.[11][12]

БележкиРедактиране

  1. Lake Avernus. // World Water Database. Посетен на 4 юни 2022. (на английски)
  2. а б Avernus Lacus. // Dictionary of Greek and Roman Geography (1854). Посетен на 4 юни 2022. (на английски)
  3. Вергилий. Енеида | Книга III. // The Internet Classics Archive. Посетен на 4 юни 2022. (на английски)
  4. Хигин. Фабула § 125: Одисей. // topostext.org. Посетен на 4 юни 2022. (на английски)
  5. Trying to Tame the Roar of Deadly Lakes. // New York Times. Посетен на 26 май 2013. (на английски)
  6. Kelly Costine. Lake Averno (Lago d'Averno). // Usefultravelarticles.com. Посетен на 4 юни 2022. (на английски)
  7. Вергилий. Portus Julius. // jstor.org. Посетен на 4 юни 2022. (на английски)
  8. Meyer Reinhold, Marcus Agrippa. A biography, стр. 29 – 32. The W. F. Humphrey Press: Geneva, New York 1933. (на английски)
  9. а б Mutton, Karen. Subterranean Realms: Subterranean & Rock Cut Structures in Ancient & Medieval Times. Adventures Unlimited Press, 2022. ISBN 978-1948803434. (на английски)
  10. Страбон. География – Книга V, Глава 4.5. // LacusCurtius. Посетен на 4 юни 2022. (на английски)
  11. Nick Squires. Entrance to the underworld 'used as Mafia hideout'. // Telegraph.co.uk. Посетен на 26 май 2013. (на английски)
  12. Отнеха езеро и имоти на мафията за 1,3 млрд евро. // в-к 24 часа. Посетен на 19 април 2022.

Допълнителна литератураРедактиране