Потайните градини

„Потайните градини“ (на немски: Die verborgenen Gärten) е роман от швейцарския писател Мартин Р. Дин (р. 1955), публикуван през 1982 г.

Потайните градини
Die verborgenen Gärten
Martin R. Dean, Die verborgenen Gärten 1982.jpg
Автор Мартин Р. Дин
Първо издание 1982 г.
Flag of Switzerland.svg Швейцария
Оригинален език немски
Жанр роман

В съвременната швейцарска проза може би най-ярко се проявява тенденцията към разрушаване на идиличните представи за света. Оттук едва стремежът към максимална достоверност на художественото послание. А тя се постига чрез използването на най-широк спектър от литературни похвати. Така традиционното реалистично повествование често съжителства с алегоричното и иносказателно пресъздаване на явленията от социалната действителност; иронията и гротеската, отчуждаващи ефекти – в Брехтов смисъл, митологични и фантастични елементи – всичко това предлага на днешния швейцарски белетрист нови възможности за въздействие върху читателя. Защото – по думите на Макс Фриш – ако литературата не е в състояние да промени света, тя може да промени нашето отношение към него.

През последните десетилетия наред с имената на Валтер Матиас Дигелман, Паул Ницон или Кристоф Гайзер тук се появи едно ново, непознато дотогава име. Тогава двадесет и седем годишният студент по философия в Базелския университет Мартин Р. Дин публикува в авторитетното издателство „Карл Ханзер“ първата си книга – романа „Потайните градини“. Книгата веднага привлича вниманието и авторът ѝ получава наградата на кантона Люцерн и литературната награда на град Раурис, Австрия. А голямата стипендия на кантона Ааргау му позволява да напише втората си книга – „Жената с перата“ (1984). Тя носи подзаглавие „Пет вариации върху любовта“.

Странният милионер

„Потайните градини“ има за сюжет една колкото възможна, толкова и необикновена история. Един двадесет и три годишен безработен младеж се запознава с малко странен милионер. Той е филантроп и мизантроп едновременно, любител на изобразителните изкуства, литературата и музиката. Неговото хоби е да колекционира изключителни биографии и автентични изповеди. Затова той предоставя на младежа почти безстопанствената си вила в Прованс за срок от една година при безобидното на пръв поглед условие той да записва своите мисли и преживявания в състояние на пълна изолация.

Хорхе Луис Борхес през 1976 г.

Вилата, разбира се, е разкошна, заобиколена от безкрайна и труднопроходима градина. И сред тази обстановка започва новото всекидневие на Мануел Корнел – така се нарича героят на Мартин Р. Дин. Той се лута в градината и в мислите си, води нещо като дневник – полуреален и полуизмислен – и изпълнява малкото си задължение непрекъснато да сверява един с друг трите часовника в огромната за нуждите му сграда. От време навреме се появява милионерът и двамата водят комично-абсурдни разговори за живота, за изтичащото време, но най-вече за апокрифните разкази на Хорхе Луис Борхес.

Романът е пронизан от идеите на аржентинския писател. Така собственикът на вилата разсъждава: „При Борхес действителността е събитие само във времето, всъщност само в настоящето... Както при него няма престъпление и наказание, така радикално и съвсем съзнателно той се отказва и от всяка психология. При него етиката е загубила битката срещу естетиката.“

Животът: тук и сега

Именно тази категоричност в оценката на Борхес дава ключ към идейната същност на „Потайните градини“. Защото романът на Дин анализира възможността да се съществува извън времето, само с настоящето. Милионерът е поставил като условие Мануел да записва само действителни събития – той не се интересува от миналото и бъдещето на жертвата си. Защото, оказва се, чрез своите условия собственикът на вилата упражнява неограничена власт над младежа. Градината с нейните стотици пътеки, с нейните безшумно осеменяващи се растения, чието екзотично ухание прониква в доброволния заточеник, замайва го и го приспива – тази градина е съвършен инструмент на насилието.

И тук се разкрива митологичният пласт на романа. В основата му е заложена легендата за Тезей, който по нишката на Ариадна прониква в Критския лабиринт и убива Минотавъра – чудовището получовек-полубик, което се храни с човешко месо. Само че милионерът на Дин се храни с човешки души, след като при една злополука е загубил паметта си.

Лабиринтът

Така романът се превръща в притча за копнежа по изгубения рай, по изгубеното единение с природата и със самия себе си. Потайните градини са нашите объркани, заплетени и непроходими модерни съзнания. И назовавайки точно и прецизно предмети, състояния, пориви – с клиничната яснота на френския нов роман – Мартин Р. Дин прехвърля мост между същността и видимостта на психическите ни движения.

Общото между „Потайните градини“ и „Жената с перата“ е идеята за лабиринта. И тук героите на Дин преживяват премеждия не толкова в действителността, колкото в подмолите на душите си. Това е книга за силата на въображението, което придава на измислицата по-голяма власт от реалното събитие. И тук се навлиза в някакви необозрими „градини на удоволствията“, където дебнат заплахите на внезапното щастие или благодатта на внезапното избавящо разочарование. И тук Мартин Р. Дин се разкрива като блестящ разказвач, който съумява със загадки, словесни фойерверки и заклинателни жестове да изрази неизразимото в човешката съдба.

С две думи: Мартин Р. Дин е писател, който се наслаждава на способността си да пише и да създава нова действителност – по-осезаема от реалната. А това е голямата наслада и на читателя...

ИзточнициРедактиране

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.