Уикипедия

Тезей

Тезей (на старогръцки: Θησεύς) в гръцката митология е легендарен владетел на Древна Атина (1259/1258 пр.н.е.[1])

Тезей
Θησεύς
митичен цар на Древна Атина
ПогребанСкирос, Гърция
Активен периодот XV век пр.н.е. до XIV век пр.н.е.
Семейство
БащаЕгей, Посейдон
МайкаЕтра
СъпругаФедра
Ариадна
Хиполита
ПартньорПиритой
ДецаВирбий
Акамант
Демофонт (син на Тезей)
Ифигения
Тезей в Общомедия

Подвизите с които е най-известен са свързани с пребиваването му в Подземното царство на Хадес, откъдето се опитва да отвлече Персефона, в полза на приятеля си Пиритой, вожд на великанското племе лапити, и в двореца на царя на остров Крит Минос – в частта му, известна като Лабиринт, където убива чудовище, наричано Минотавър (потомък на царица Пасифая и Критския бик), с помощта на влюбената в него принцеса Ариадна.

Тезей преди идването му в Атина Редактиране

Баща на Тезей е Егей (син на Пандион II). Майка му е Етра, дъщеря на цар на град Трезен (Тризин), в Арголида Питей, потомък на цар Тантал. Егей дълго няма деца (от жена си Медея), докато не се обръща с въпрос към Делфийския оракул, дали въобще ще има потомство. Отговорът е донякъде неясен, но все пак той разбира, че ще има син, а Питей, комуто гостува решава да даде на госта си за наложница щерка си, защото предвижда, че детето ще стане един ден велик герой. Тя действително забременява, но - според митологията, в която Тезей е възприеман полубог - от бога на моретата Посейдон. На тръгване за Атина Егей оставя своя меч и сандалите си под една скала, с поръка когато синът му стане достатъчно силен, за да я отмести, да отиде с тях при него, което Тезей изпълнява, а по пътя извършва много подвизи: побеждава Перифет, Синид, Кромионската свиня (предшественик на Калидонския глиган), Скирон, Керкион и Дамаст.[2]

Тезей и Ариадна Редактиране

След разгрома на силите на град Атина от Минос, царя на Крит, той изисква от победените редовна контрибуция, състояща се от 7 атински младежи (от мъжки и женски пол), предназначени за плячка на Минотавъра (според легендата за него - обитаващ подземието на двореца на владетеля звяр, кръстоска от човек и бик) и пращани му с тази цел на всеки 9 години. Тази договорка се изпълнява 3 пъти, при последния от които за Крит заминава и Тезей, с намерението да убие съществото. Обещава на баща си, че ако оцелее, платната на кораба му на връщане ще бъдат бели, а ако не - ще си си останат, както на тръгване, черни (обозначаващи кораба с храната за чудовището).

 
Тезей и Ариадна. Илюстрация от книгата „The golden fleece and the heroes who lived before Achilles“, 1921 г.

На острова Тезей се залюбва с дъщерята на царя и тя решава да му помогне, като (по съвета на Дедал, строителя на Лабиринта) му открива единственото средство, с помощта на което е възможно излизането от подземния дворец на чудовището. Дава му кълбо прежда, което постепенно да развива по пътя си, така че след като евентуално победи да може да се върне по същия път - този метод е наречен на нейно име Нишката на Ариадна. Тезей действително успява да победи и обезглави Минотовъра и, с оцелелите си съплеменници и принцесата, се измъква както от дома му, така и от Крит. Едва по пътя, когато спират в свещената област Диа (вероятно на или около остров Наксос), той научава, че момичето е обречено на бог Дионис, на когото се вижда принуден да го отстъпи. Потънал в дълбока скръб по любимата си, така и не забелязва, че платната на кораба му са останали черни и с това предизвиква смъртта на Егей, който се самоубива, смятайки сина си за мъртъв. Оттогава, според легендата за него, морето, южно от Гърция, в което той се хвърля и удавя, се нарича Егейско.

Тезей в Хадес Редактиране

Когато Пиритой и Тезей се спускат в Хадес за да похитят Прозерпина за да я направят невеста на лапита (преди това отмъкват и Хубавата Елена, възнамерявайки да я оженят за Тезей, но в отсъствието им братята й я връщат в Спарта), те са заловени и приковани към една пейка, близо до входа му. Остават в плен дълго време, но впоследствие, когато Херкулес отива в Подземното царство за да поиска (от името на Евристей) от господаря му да му даде Цербер , той освобождава Тезей, макар че не успява да спаси и Пиритой, който е наказан за греха си да остане там завинаги.

  •  

    Сребърен киликс с Тезей и Маратонския бик, 445 – 440 г. пр. Хр, част от Колекция Васил Божков, София, България

  •  

    Тезей убива минотавъра

  •  

    Тезей с главата на минотавъра – бронз пр. 1800

Литература Редактиране

  • Плутарх, Theseus
  • Псевдо-Аполодор, Библиотека 3.209 – 213, 4.5 – 6.
  • Павзаний, Reisen in Griechenland, 2, 22, 6 – 7.
  • Frank Brommer: Theseus. Die Taten des griechischen Helden in der antiken Kunst und Literatur. Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 1982.
  • Claude Calame: Thésée et l’imaginaire athénien. Légende et culte en Grèce classique. Preface de Pierre Vidal-Naquet. Payot, Lausanne 1990; 2. Auflage. Payot, Lausanne 1996.[3]
  • Joachim Harst: Theseus. In: Maria Moog-Grünewald: Mythenrezeption. Die antike Mythologie in Literatur, Musik und Kunst von den Anfängen bis zur Gegenwart (= Der Neue Pauly. Supplemente. Band 5). Metzler, Stuttgart/Weimar 2008, ISBN 978-3-476-02032-1, S. 669 – 673.
  • Hans Herter: Theseus. In: [Pauly-Wissowa|Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE)]. Supplementband XIII, Stuttgart 1973, Sp. 1045 – 1238.
  • Christiane Sourvinou-Inwood: Theseus as son and stepson. A tentative illustration of Greek mythological mentality. University of London, London 1989 (Bulletin of the Institute of Classical Studies, Suppl. 40).
  • Hermann Steuding: Theseus. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 5, Leipzig 1924, Sp. 678 – 760 (Digitalisat).

Източници Редактиране

  1. ↑ Felix Jacoby: Das Marmor Parium. Weidmannsche Buchhandlung, Berlin 1904, S. 8 – 9 (Digitalisat
  2. ↑ Кун, Н. А. Старогръцки легенди и митове. София, Наука и изкуство, 1967. с. 179 - 181.
  3. ↑ Rezensionen zu Calames Thésée et l’imaginaire athénien:

Външни препратки Редактиране

 
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Тезей.
Тази статия за древногръцката митология все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тезей&oldid=11905301“.