Тезей (на старогръцки: Θησεύς) в гръцката митология е легендарен владетел на Древна Атина (1259/1258 пр.н.е.[1])

Тезей
Θησεύς
митичен цар на Древна Атина
Teseo liberatore.JPG
ПогребанСкирос, Гърция
Активен периодот 15-и век пр.н.е. до 14-и век пр.н.е.
Семейство
БащаЕгей, Посейдон
МайкаЕтра
СъпругаФедра
Ариадна
Хиполита
ПартньорПиритой
ДецаВирбий
Акамант
Демофонт (син на Тезей)
Ифигения
Тезей в Общомедия

Бил е в подземното царство и в двореца на цар Минос – така нареченият лабиринт. Тезей убил минотавъра с помощта на Ариадна. Баща му Егей (син на Посейдон и Етра) го чакал с нетърпение в Атина.

РажданеРедактиране

Царят на Атина, Егей, дълго нямал деца. Когато попитал Оракула дали ще има наследник, той му отвърнал, че ще има за син, но втората част от думите му била смътна. Царят на Арголида Питей, на когото гостувал, разтълкувал, че синът ще бъде велик герой, затова дал на Егей дъщеря си Етра. Скоро тя му родила син, но не бил негов, а на бога на моретата – Посейдон. Затова Тезей се счита за полубог. Егей заминал за Атина, оставяйки своя меч и сандали под една скала, с поръка когато синът му стане достатъчно силен, за да я отмести, да отиде с тях при него в Атина. Тезей направил това, като по пътя си извършил много подвизи: победил Перифет, Синод, чудовището от Кромион, Скирон, Керкион и Дамаст.[2]

Тезей и МинотавъраРедактиране

Царят на Крит, Минос, започнал война с Атина и спечелил. Затова поискал от атиняните на всеки девет години седем атински момчета и момичета да биват изпратени в лабиринта на Крит, където да бъдат изядени от Минотавъра, кръстоска между мъж и бик. Егей, бил много притеснен от този факт, но на третите девет години Тезей се заел със задачата да пребори звяра. Заминал за Атина и обещал на баща си, че ако не се върне жив, платната на кораба щели да бъдат черни, а ако се върне жив, те щели да са бели. Качил се на кораба с останалите младежи и потеглили към Крит.

 
Тезей и Ариадна. Илюстрация от книгата „The golden fleece and the heroes who lived before Achilles“, 1921 г.

Когато пристигнали, дъщерята на Минос, Ариадна, се влюбила в младия Тезей. На тръгване към лабиринта му дала кълбо конец, по препоръка на Дедал, за да успее да се върне обратно, без да се изгуби. Когато влезли и открили Минотавъра, той още спял, но бързо се събудил. Започнала свирепа борба, в края на която героят победил чудовището и му отсякъл главата. После, следвайки нишката на Ариадна, успял да излезе от лабиринта заедно с останалите младежи.

На връщане към дома Тезей заедно с атинските си спътници и Ариадна спрели да пренощуват на остров Наксос. През нощта обаче бог Дионис се явил на Тезей и му съобщил, че боговете са отредили Ариадна да бъде жена на Дионис. Съсипан от болка, Тезей нямало как да противоречи на боговете, затова на сутринта отплавал с екипажа си, като оставил Ариадна сама на острова.

Толкова бил натъжен от раздялата, че пристигайки в Атина, забравил да смени платната си с бели. Егей, като видял това, толкова се огорчил от смъртта на сина си, че се самоубил, скачайки в морето. Счита се, че заради него морето, южно от Гърция, се нарича Егейско.

ЛитератураРедактиране

  • Плутарх, Theseus
  • Псевдо-Аполодор, Библиотека 3.209 – 213, 4.5 – 6.
  • Павзаний, Reisen in Griechenland, 2, 22, 6 – 7.
  • Frank Brommer: Theseus. Die Taten des griechischen Helden in der antiken Kunst und Literatur. Wiss. Buchgesellschaft, Darmstadt 1982.
  • Claude Calame: Thésée et l’imaginaire athénien. Légende et culte en Grèce classique. Preface de Pierre Vidal-Naquet. Payot, Lausanne 1990; 2. Auflage. Payot, Lausanne 1996.[3]
  • Joachim Harst: Theseus. In: Maria Moog-Grünewald: Mythenrezeption. Die antike Mythologie in Literatur, Musik und Kunst von den Anfängen bis zur Gegenwart (= Der Neue Pauly. Supplemente. Band 5). Metzler, Stuttgart/Weimar 2008, ISBN 978-3-476-02032-1, S. 669 – 673.
  • Hans Herter: Theseus. In: [Pauly-Wissowa|Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE)]. Supplementband XIII, Stuttgart 1973, Sp. 1045 – 1238.
  • Christiane Sourvinou-Inwood: Theseus as son and stepson. A tentative illustration of Greek mythological mentality. University of London, London 1989 (Bulletin of the Institute of Classical Studies, Suppl. 40).
  • Hermann Steuding: Theseus. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 5, Leipzig 1924, Sp. 678 – 760 (Digitalisat).

ИзточнициРедактиране

  1. Felix Jacoby: Das Marmor Parium. Weidmannsche Buchhandlung, Berlin 1904, S. 8 – 9 (Digitalisat
  2. Кун, Н. А. Старогръцки легенди и митове. София, Наука и изкуство, 1967. с. 179 - 181.
  3. Rezensionen zu Calames Thésée et l’imaginaire athénien:

Външни препраткиРедактиране