Потоп в Черно море

(пренасочване от Потопът в Черно море)

Потопът в Черно море е хипотеза за покачването на водите в Черно море преди около 8000 години.

Геологическата и историческата реалност на събитието до голяма степен са общоприети, но и до днес продължава научна дискусия относно темповете, мащабите и различни детайли. Счита се, че в късни геологически времена (преди около 10 000 – 20 000 години) на мястото на Черно море е имало сладководно езеро, а покачването на водите в Световния океан и Средиземно море довели до преливане на солена вода през Босфора. Различни теории свързват случилото се с библейския мит за потопа, а също и с разселването на индоевропейските народи.[1]

Очертания на Черно море преди (в тъмносиньо) и сега (в светлосиньо)

Контекст

редактиране
 
Нивото на Световния океан след последната ледникова епоха

След отминаването на последния ледников максимум започва покачване на водите в световния океан. Според текущо приети оценки в периода 18000 – 8000 пр.н.е. нивото им се повишава с около 120 m, съответстващо на темп 1.2 m на 100 г. или 1.2 cm годишно. Макар в геологически мащаби процесът да е много бърз, за неолитните популации, при средна продължителност на живота 30 – 35 г., той е трудно доловим. За възникването на събитие, което да бъде описано като потоп следва да са налице обстоятелства, каквито се предполага да съществуват при Черно море, докато глобалните параметри (време, ниво, темп) указват стойности, при които названието е неправомерно.

Ключов елемент за черноморския случай е историческата геоморфология на турския пролив, т.е. Дарданелите и най-вече Босфорът. Катастрофално развитие на събитията преполага, че там е съществувала преграда, която рязко да е изчезнала в момент, когато нивото на водите от юг и север значително се различават.

Излагане на хипотезата

редактиране

Хипотезата за потоп в Черно море е представена в сензационен вид от в. Ню Йорк Таймс[2] през декември 1996 г., представяйки в аванс научна работа на Уилиям Райън, Уолтър Питман и Петко Димитров, която се появява няколко месеца по-късно.[3] От тогава датира по-широкият интерес към историята, за която намират предшественици и последващи опровержения.

Заявка за приоритет има българският океанолог Петко С. Димитров, формулирал сходна идея в своята дисертация, защитена в Москва през 1979 г. [4][5]. През 1982 г. излиза негова статия „Радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф“ [6]. През 2000 г., когато Райън и Питман публикуват книга, излагаща по-подробно материала, те обръщат внимание на работите на Димитров. Още същата година тяхната книга излиза в български превод с негов послеслов[7] Петко Димитров публикува собствена книга[8] в 2004 г., като е издадена също на руски и английски език. Междувременно са формулирани възражения срещу разни аспекти и се изяснява, че на руски език също е имало релевантни научни публикации, но са били игнорирани поради затруднен достъп до тяхното съдуржание: представени с допълнения и актуални данни в 2007 г. в сборник със заглавието Въпросът за Потопа в Черно море[9][10].

В 2016 г. Райън, Димитров и др. публикуват обобщаваща работа, в която защитават своята позиция и привеждат аргументи за първоначалния катастрофически сценарий: оценката е за повишение от около 90 м., случило се за по-малко от 40 г. в епохата около 7300 г. пр.н.е.[11].

Проучвания и спорове

редактиране

Геологически данни сочат, че през последните 500 000 години Черно море неколкократно е било изолирано и свързвано със средиземноморския басейн. Прецизното датиране на геологията около Босфора е ключов елемент в изясняването на проблема за последното покачване на водите в Черно море до нивото на световния океан[12].

След 2001 г. са проведени редица изследователски експедиции в Черно море[13]. През периода 2005 – 2009 г., под егидата на ЮНЕСКО и Международния съюз на геолозите, е разгърнато интердисциплинарно проучване на Черноморския ареал и неговата история. Засиленото внимание към хидро- и гео- логията на черноморския ареал открива следи, указващи вероятно и на един по-ранен епизод с покачване на морското ниво, случил се в самия край на последния ледников период (15 000 - 13 000 пр. н. е.). В 2003 и 2007 г. Андрей Чепалига публикува изследвания, сочещи за мащабно преливане на вода от Каспийско море към Черно море.[14]

В следващите години Фонд „Научни изследвания“ финансира проект „Древни брегови линии на Черно море и условия за човешко присъствие“ (ДО 02 – 337) с ръководител проф. Петко Димитров.

Успоредно през септември 2015 г. стартира и археологически проект The Black Sea Maritime Archaeology Project (Black Sea M.A.P.), предварителни резултати от който са докладвани година по-късно[15].

Сред първите възражения срещу хипотезата за потоп са, че ранното езеро е имало отток, така че през него лесно е могла обратно да прониква морска вода[16]. По логичен път обаче теорията за потопа обяснява произхода на сероводорода в Черно море и образуването на сапропелните седименти[17].

С натрупването на нови данни и прецизиране на разнообразни измервания тежест добиват и възгледите за постепенно издигане на черноморските води, започнало по-рано и при по-малка разлика спрямо нивото на Средиземно море[18].

Почти единодушно се приема, че последното превръщане на Черноморския басейн от сладководно езеро в море започва преди около 9000 г. За нивата на водата и темповете на покачване остават разногласия[11][19].

Източници

редактиране
  1. Haarmann H., Geschichte der Sintflut: Auf den Spuren der frühen Zivilisationen, Beck Paperback 1536, 2023
  2. Wilford, John Noble. Geologists Link Black Sea Deluge To Farming's Rise // The New York Times. 17 декември 1996. Посетен на 17 юни 2013.
  3. Ryan William B. F., Walter C. Pitman, Candace O. Major, Kazimieras Shimkus, Vladamir Moskalenko, Glenn A. Jones, Petko Dimitrov, Naci Gorür, Mehmet Sakinç, Hüseyin Yüce. 1997. An abrupt drowning of the Black Sea shelf. 1997. Marine Geology, Volume 138, Issues 1–2, 1997, Pages 119–126, ISSN 0025–3227. Bibcode:1997MGeol.138..119R
  4. Димитров П. 1978. Потопените древни брегове на Черно море. Природа, 4, 55-59.
  5. Димитров П. 1979. „Формирование осадков периферической области шельфа западной части Черного моря в четвертичное время“, Автореф. канд. дисертация, 22 с.
  6. Димитров П. 1982. Радиовъглеродни датировки на дънни утайки от българския черноморски шелф. Океанология, БАН, 9, 45-53.
  7. Райън У., Питман У., „Ноевият потоп: Новите научни разкрития за събитията, които промениха историята“, (Послесл. Петко Димитров), Варна, Славена, 2000, ISBN 954-579-085-7
  8. Димитров, Петко С. и др. "Черно море, Потопът и древните митове". Издателство „Славена“, 2003. ISBN 954-579-278-7. с. 91
  9. "The Black Sea Flood Question: Changes in Coastline, Climate and Human Settlement". Springer, 2007. ISBN 1-4020-4774-6.
  10. Българските думи „потоп“ и „наводнение“ предават английското „flood“, като само първата съответства на латинизма deluvium, от който е производна deluge. Заглавието, избрано от американските геолози, препраща недвусмислено към библейския персонаж (Ной, Noah), докато авторът на сензации и мистификации Ян Уилсън избира пряко експлициране (вж. Ian Wilson (2001), Before the Flood: Understanding the Biblical Flood Story as Recalling a Real-Life Event, Orion Books / 336 pages. ISBN 0-7528-4635-3. През 2003 г. по темата е проведена сесия от годишна сбирка на Американското геологическо общество – Ноевият Потоп и Късният кватернер Архив на оригинала от 2016-12-20 в Wayback Machine..)
  11. а б Anastasia G., Ryan W., McManus J., Dimitrov P., Dimitrov D., Slavova K., Filipova-Marinova M. (2017). Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a rapid Mediterranean-derived submergence of the Black Sea's shelf and subsequent substantial salinification in the early Holocene, Marine Geology. Vol. 383, 14–34. Bibcode:2017MGeol.383...14Y
  12. Badertscher S. et al., Pleistocene water intrusions from the Mediterranean and Caspian seas into the Black Sea, Nature Geoscience, Vol. 4, April 2011 (www.nature.com/naturegeoscience)
  13. В 2001 г. 2002 г., 2004 г., 2006 г. 2009 г. и 2011 г. с НИК „Академик“
  14. Chepalyga, A.L. (2003). "Late glacial great flood in the Black Sea and Caspian Sea". Geological Society of America. Abstracts with Programs. 35 (6): 460.
    Chepalyga, A.L. (2007). "The late glacial great flood in the Ponto-Caspian basin". In Yanko-Hombach, V.; Gilbert, A.S.; Panin, N.; Dolukhanov, P.M. (eds.). The Black Sea Flood Question: Changes in coastline, climate, and human settlement. Dordrecht: Springer. pp. 118−148.
  15. Ivan Dikov, Oct.10, 2016. No Biblical deluge but gradual ice age melting made Black sea a sea Архив на оригинала от 2016-11-28 в Wayback Machine.
  16. "The Black Sea Flood Question: Changes in Coastline, Climate and Human Settlement". Springer, 2007. ISBN 1-4020-4774-6.
  17. Димитров Д. 2010 Геология и нетрадиционни ресурси на Черно море, Варна: „Онгъл“, ISBN 978-954-8279-25-3 (269 с.); Dimitrov D. 2010. Geology and Non-traditional resources of the Black Sea. LAP – Lambert Academic Publishing. ISBN 978-3-8383-8639-3. (244 p.)
  18. Yanko-Hombach V, (2014) „Holocene marine transgression in the Black Sea: New evidence from the northwestern Black Sea shelf“, Quaternary International, 345 (2014) 100 – 18. pdf www.researchgate.net
  19. Димитров Д. 2018. Съвременно състояние на теорията за „Ноевия потоп“ в Черно море и нейното практическо значение. БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ – ДУХ И КУЛТУРА. „Данграфик“, Варна.