Геоморфология

Геоморфологията е наука за възникването и развитието на релефа на сушата, на океанското и морското дъно, за законите на развитието им, взаимната зависимост между строежа на релефа и строежа на земната кора, между външните и вътрешните земни сили. Терминът геоморфология е въведен през 1893 г. от американския геолог Дж. У. Мак Ги. В края на 19 век и началото на 20 век се оформят две самостоятелни школи: американска (начело с У. Дейвис) и европейска (главно германска с представители Албрехт Пенк, Валтер Пенк). В България първите системни геоморфоложки изследвания прави Жеко Радев. Автор на първата геоморфоложка карта на България е Живко Гълъбов.

• Видове:

Коно де Арита, Салта (Аржентина)

Обща геоморфология – изучава общите закономерности и взаимните зависимости на целия морфогенетичен процес (приложна геоморфология, методи на геоморфоложки изследвания и картиране)

Специална геоморфология – регионална и отраслова (глациална, карстова, пустинна, брегова, кватернерна, палеогеоморфология, климатична, структурна).

Към геоморфоложките изследвания и картиране са оформени две научни направления – морфоскулптурно и морфоструктурно. Геоморфологията е в тясна връзка с геологията, тектониката, геофизиката, геодезията, хидрологията, климатологията, ландшафтознанието, физическата география и др.

Библиография

• Георги Алексиев, Маринела Агаларева. Терминологичен речник по геоморфология. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2011.