Поход на Аспарух срещу Хазария (700)
Походът на Аспарух срещу Хазария е успешна военна кампания на установените в Балканския полуостров прабългари да спрат хазарската заплаха от изток и да осигурят северната граница.
Поход на Аспарух срещу хазарите | |||
Българо-хазарски войни | |||
Първата българска държава от Аспарух до Кардам (680 – 803) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 700 г. | ||
Място | Близо до река Днепър, (днес Украйна) | ||
Резултат | Българска победа • Североизточната граница на българската държава е отвърдена | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
През този период главната заплаха за българската териториална цялост идва откъм Хазарския Хаганат, на североизток от Дунава.
Няма съмнение, че отстояването на границата по р. Днепър (според някои изследователи – Днестър) е била най-важната външнополитическа задача за Аспарух. За значителната опасност свидетелстват и големият брой отбранителни валове, изградени в Добруджа и Влашко против заплахата от север. През 700 г. Аспарух вероятно загива в битка срещу хазарите на югоизток от река Днепър.
Съществува хипотеза, че археологическият паметник при Вознесенка на брега на река Днепър е гробът на Аспарух, макар че предназначението на обекта и връзката му с прабългарите е спорна[1].
Източници
редактиране- ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. София, Орбел, 2005. ISBN ISBN 954-496-073-2. с. 127 - 128.