Хазарски каганат

(пренасочване от Хазария)

Хазарският каганат е голяма средновековна номадска държава, създадена в средата на 7 век на територията на днешен Дагестан върху останките на Западнотюркския (Тюркския) хаганат в съседство с Кубратова Велика България.

Хазарски хаганат
ממלכת הכוזרים
618 – 1048
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Царство на хазарите, разрастване през периода 650 – 850 г.
Царство на хазарите, разрастване през периода 650 – 850 г.
СтатутНезависима държава
КонтинентЕвропа
СтолицаБаланджар, Самандар, Итил
Официален езикхазарски
РелигияТенгризъм, Юдаизъм, Християнство, Ислям, Езичество
Форма на управлениеАбсолютна монархия
ИсторияРанно Средновековие
Население
Преброяване1 400 000
ВалутаЕрмак
Предшественик
Тюркски каганат Тюркски каганат
Наследник
Киевска Рус Киевска Рус
Днес част отАзербайджан, Армения, Грузия, Казахстан, Руска федерация, Туркменистан, Турция, Узбекистан, Украйна
Хазарски хаганат в Общомедия

Простира се върху територия от Днепър до Каспийско море за сметка на Велика България, която е в упадък след смъртта на хан Кубрат. Синът на Кубрат Баян (Батбаян) признава върховенството на хазарския хаган и оттогава част от прабългарите започват да се наричат „черни“ или „вътрешни“ българи. Останалите прабългари с Аспарух се оттеглят към Долни Дунав.

Ранен произход на хазарите (VI в.)Редактиране

Първоначално хазарите са едно от многото номадски племена, преселили се от Азия по време на Великото преселение на народите. Те говорели един от ранните тюркски езици [1] и, както може да се съди от косвени данни, очевидно принадлежали към племената от групата на огурите, първото от които се появява в Европа през 463 [2] Най-ранната достоверна новина за хазарите се счита за споменаването в списъка на народите, изброени от Псевдо-Захария през 555 г. [3]. Районът Берсилия, разположен в равнинната част на съвременен Дагестан, фигурира в изворите като тяхна европейска родина .

През първата половина на 6 век хазарите са под влиянието на обединението на савирите, като част от войските си правят успешни набези в Закавказието. Сасанидски Иран, който господства над региона, едвам отблъсва нападението. При шах Хосров I Ануширван (531 – 579) персите изграждат и укрепват Дербент, който блокира тесния проход между Каспийско море и Кавказките планини. Традицията приписва на Хосров I изграждането на бъдещите хазарски градове в Дагестан – Баланджар и Семендер. И двата града първоначално са били центрове на едноименните племена. Според други виждания Семендер може да е свързан с племе, родствено на аварите, които след савирите преминава през Кавказ около 550-та година.[4]През 562 . савирите са победени от Иран и заедно с част от хазарите са преселени в Закавказие. Част от савирите създава през 1030 – 1060 Савирското кянжество, за да бъдат асимилирани окончателно от Волжка България.

Възходът на хазарите е свързан с историята на Тюркския каганат, с чиито владетели вероятно са били роднини хазарските владетели. Алтайските тюрки, водени от каган от племето Ашина, създават огромна империя през 551 г., която скоро се разделя на източна и западна част. На 2-ри етаж. През VI век орбитата на Западнотюркския каганат достига до Каспийско-черноморските степи и всички местни племена признават неговото върховенство.

Отношения с Византия (VIII в. )Редактиране

Към края на 7 в. хазарите завладяват по-голямата част от п-в Крим, населен с готи, алани и прабългари. В Херсон, Южен Крим, чието население е християнско и под властта на Византия, е заточен сваленият византийски император Юстиниан II (685 – 695);( 705 – 711), който се жени за сестрата на хазарския каган. Впоследствие той е принуден да бяга от Хазария и с помощта на кан Тервел (700 – 721), си възвръща престола през 705 г. След 711 Византия и Хазария сключват съюз, насочен срещу арабската експанзия. В 730 г. вождът им Булан приема юдаизма и с това започва установяването на еврейската религия от държавата им. От 731 до 737 хазарите търпят поражения от арабите, които завладяват новата столица Семендер. До 762 г. Хазария запазва мира с арабите, след което водят войни за Закавказието, подпомагана от Византия.

. Съюзните отношения между двете държави са скрепени през 732 с брак на наследника на византийският престол (бъдещия Константин V) с дъщерята на хазарския каган. След 889 Византия непрестанно подстрекава русите, печенегите и узите да влизат във война с Хазарския каганат. Все пак контролът на хазарите над Крим се съхранил до IX в.

Арабо-хазарски войни (VII – VIII в.)Редактиране

През 7-ми и 8-ми век хазарите водят поредица от войни срещу Омаядският халифат и неговия наследник – .Абасидският халифат. Първата арабо-хазарска война[5] започва по време на първата фаза на мюсюлманската експанзия. [6]До 640 мюсюлманските сили са достигнали до Армения; през 642 те предприемат първия си набег през Кавказ под командването на Абд ар-Рахман ибн Рабия. През 652 арабските сили настъпват към хазарската столица Баладжар, но са разбити, понасяйки тежки загуби; според персийски историци като Ал-Табари, и двете страни в битката са използвали катапулти срещу противниковите войски. Редица руски източници дават името на хазарския каган от този период като Ирбис. Дали Ирбис наистина е съществувал или е легендарна личност е отворен дебат, тъй като съществуват мнозина владетели със същото име.

Поради избухването на Първата мюсюлманска гражданска война и други приоритети, арабите се въздържат от повторена експанзия срещу хазарите чак до началото на 8-ми век. През през 683 – 685 Хазарите по време на Втората мюсюлманска гражданска война,предприемат няколко набега в Задкавказието, включително мащабен набег, който им дава много пленници и плячка.[7]

Втората арабо-хазарска война започва с поредица от набези в Кавказ в началото на 8-ми век. Омаядите затягат хватката си над Армения през 705 , след като потушават мащабен бунт. През 713/ 714 г. генералът на Омаядите Маслама завладява Дербент и нахлува по-дълбоко в хазарската територия. В отговор хазарите предприемат набези в Албания и Ирански Азербайджан, но са отблъснати от арабите под командването на Хасан ибн ал-Нуман.[8] Конфликтът ескалира през 722 с нахлуването на 30 000 хазари в Армения, които нанасят съкрушително поражение на Омаядите. Халиф Язид II отвръща, изпращайки 25 000 бойци на север, прогонва хазарите обратно през Кавказ, възстановявайки Дербент и напредва към Баланджар. Арабите пробиват хазарската отбрана и щурмуват Баланджар; повечето от жителите муса убити или поробени, малцина успяват да избягат на север. Въпреки успеха си, арабите все още не успяват да нанесат окончателен успех на хазарската армия и впоследствие те се оттеглят на юг от Кавказ.

Хазаро-маджарски сблъсъци (IX в.)Редактиране

Около 830 г. избухва бунт в Хазарския каганат. В резултат на това три от племената на кабарите[9] се отделят от Хазария и се присъединяват към маджарите, заселвайки се в областта наречен Етелкьоз, между Карпатите и р. Днепър. (Според император Константин VII Багренородни[10] се води дългогодишна гражданска война между двете фракции в началото на IX в. Някои изследователи я причисляват в периода 810-820 г.[11])Маджарите са изправени пред първата си атака от печенегите през 854. [12]Новите съседи на унгарците са варягите и източните славяни. От 862 г. нататък маджарите (наричани вече като унгри) заедно с техните съюзници, кабарите, започват серия от набези от Етелкьоз в Карпатския басейн, предимно срещу Източната франкска империя (Германия) и Велика Моравия, но също така срещу Долнопанонското княжество и България. След това те заедно се озовават на външните склонове на Карпатите и се заселват там, където мнозинството хазари преминават от юдаизма в християнството през 10-ти до 13-ти век. Сред тези хазари може да има шаманисти и християни, освен евреите.

Налагането на юдаизма за официална религия. Последици (IX-XI в.)Редактиране

Началото на налагането на юдаизма в страната е спорно, но се приема че това е периода между 730/740 Според други остарели трактовки юдаизацията на Хазария се осъществява между 760/770 или даже в началото на 9 век.[13]

Към началото на 9 век, след реформите на бег (съуправител) Обадия в хаганата избухва гражданска война. Византия окупира Кримска Готия, но след това подпомага хазарите срещу угрите, които на границата по р. Дон застрашават крепостта Серкел.

През 861 г. Кирил и Методий (Хазарска мисия, 860 – 861 ) участват в хазарската столица в диспут между представители на основните монотеистични религии, организиран от хазарския хаган (бег), който тогава е бил привърженик на пратюркския монотеизъм, но не успяват да го убедят в предимствата на християнството. В неговото обкръжение се е изповядвал юдаизмът или ислямът. Около 861-865 хазарите окончателно възприемат юдаизма, но християнството и ислямът също се изповядват или толерират от многобройните племена на синкретичната хазарска държава.

Благодарение на факта, че през територията на Хазарския хаганат минава Пътят на коприната, държавата е била богата, развиват се занаятите и науката.

Около 889 г. печенегите завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с хаганата. През 965 киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския княз Владимир I (980 – 1015) и узите нанасят последен удар на Каганата.

Последните исторически сведения за хазарски владетели датират от началото на 11 век. Предполага се, че част от хазарите са намерили убежище в Северен Кавказ. Според някои хипотези, хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи (ашкенази).

Руско – хазарски отношения (IX-XI в.)Редактиране

До 834 няма сблъсъци между Хазария и Русия. През 862 или 874 Рюрик се възцарява в Новгород, през 882 – Олег в Киев. Отношенията между руси и хазари бързо започват да се променят. През 882 Олег. бележи поредица от военни успехи – превзема Киев през същата година, разбива древляните през 883. Някъде около 889 г. печенегите завоюват Северното Причерноморие, след което Византия скъсва съюза с Хазария и превзема Крим. Византийците подбуждат други тюркски племена, аланите и Киевска Рус да водят войни с каганата. През 913 г петстотин руски ладии значителна военна сила за онова време– навлиза в Каспийско море, с разрешението на хазарския цар Винеамин [14]и подлага на ограбване Галян, Табаристан и Шивран. По това време Прикаспийските заливи са владеят от Исмаил Самани. Той е съюзник на хазарите, но явно явно властта му не е утвърдена. Делеймитите се разполаган в Ербрус като обръкжена крепост. За пълното им ликвидиране е необходим прикаспийски флот, но към този момент нито хазарите, нито Саманидите разполагат с такъв. Именно в този момент се появяват корабите на русите, които са повикани от цар Винеамин. Въпреки помощта на русите през 914 Аран (дн. Азербейджан) е завладян от делеймитите на Марзубан ибн Мохамед. Десанта е неуспешен – въпреки че русите успяват да опустошат Ширвана и Баку, десанта през е отблъснат. След десанта си през 913[15]русите изпращат на хазарския княз Йосиф I част от заграбеното и се оттеглят. След това от 913 до 939, отношенията на русите и хазарите не търпят сериозна промяна. Все пак през 941 – 943 хазарския цар Йосиф отново пропуска руски кораби, които да грабят в Аран[16]Изглежда, че руската флота е използвана от хазарите, не само срещу Византия, но и срещу мюсюлмански разбойнически династии, които пречат на еврейо-арабската търговия и на съюза на кагана с халифа. Сблъсъците на делеймитите с хазарите продължават дълго време – още през 872 делеймитите завладяват Гурган, Казван и Рей и лишават хазарите от удобния кервански път от Дербент за Багдад. През 874 избухва бунт в Китай и достъпа до Път на коприната е прекъсват, а това води до постепенен упадък на хазарската икономика. Пре 939 с изострянето на гръко-еврейските отношения русите нападат крепостта Самракай (дн. Таман), но са победени от „достопочетаемия Песах“, който впоследствия принуждава русите да нападнат Византия. През 940 г. войската на „достопочитаемия Песах“ стига почти до портите на Киев. В тази война руският флот е унищожен от гръцкия огън между 941 и 942 [17]

През 953 княгиня Олга сключва търговски договор с Византия, който бързо прераства във военен съюз насочен против Хазария.През 965 г. киевският княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. През 1109 г. Русия влиза в различни коалиции насочени срещу хазарите (с маджари, тюрки и пр). И макар по-късно тези съюзи да се разпадат, те нанасят решаващи удари срещу Хазария.

Краят на хазарите (XI-XII в.)Редактиране

Постепенно геополитическата обстановка в Каспийско море, става неблагоприятна за хазарите. Едно след друго се създават независими ислямски емирства. До началото на X век цялото Южно Каспийско море е обединено в Саманидската държава. Новата власт се превръща в активен проводник на исляма. Под влияние на Саманидите ислямът започва да се разпространява сред огузите в Средна Азия, а по-късно и във Волжка България. Постепенно казарите се оказват обкръжени от ислямски емирства; двойно по-опасно е, че сред самите хазари има силна ислямска фракция. През 901, 909 и 916 , хазарите, в коалиция с местни дагестански племена извършват няколко похода в Дербент[18] Ситуацият за хазарите се усложнява от това, че според сведения на Константин Багренородни в началото на X в. се води продължителна гражданска война при хазарите. Кабарите се отделят от хазарите и привличат на своя страна маджарите, а противниците им са печенегите и огузите. Според някои хипотези тази война продължава между 910 и 920[19] Тази гражданска война изиграва важна роля за упадъка на хазарите. Решаващия удар за упадъка на хазарите нанасят войните с русите. Похода на Светослав I (965) и впоследствие – на Владимир (985) се отразяват тежко на Хазария. Последните сведения за хазари са от началото на XII в., след което те изчезват като самоназвание.

Вижте същоРедактиране

Волжка България

Хазари

ИзточнициРедактиране

  1. Erdal M. The Khazar Language // The World of the Khazars. – Leiden – Boston, 2007. – P. 75 – 107, русский перевод Эрдаль М. Хазарский язык // Хазары, сб. статей. – М., 2005. – С. 125 – 139; Хазарский язык // БСЭ. Т.29. – С. 163 – 164.
  2. Golden P. B. An Introduction to the History of the Turkic Peoples. – Wisbaden, 1992. – P. 92
  3. Пигулевская Н. В. Сирийский источник VI в. о народах Кавказа // Вестник древней истории. – № 1. – М., 1939; Новосельцев А. П. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа. М., 1990. – С. 32
  4. Племя забендер упоминает византийский историк Феофилакт Симокатта цит в: Артамонов М. И. История хазар. – СПб., 2001. – С. 197 – 198). Возможно, часть авар проникла в Горный Дагестан, составив правящий слой в государстве Сарир и дав имя народу аварцев. Авары были первым кочевым объединением в Европе, чей правитель носил титул кагана. В Паннонии ими был создан Аварский каганат (568 – 796). Последний раз упоминаются в источниках в 822 году.
  5. Brook, Kevin Alan (2006). The Jews of Khazaria, Second Edition. Plymouth: Rowman & Littlefield Publishers, Inc. ISBN 978-0-7425-4982-1. p. 126 – 127
  6. Mako 2010, p. 45.
  7. Brook 2010, pp. 126 – 127.
  8. Brook 2010, p. 127.
  9. Makkai 1994, p. 11.
  10. Багренородни, Константи. "За управлението на империята" глава 38
  11. Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 64, 65, 79
  12. Country Study: Hungary 1989.
  13. Живков, Борис. Хазария през IX и X век, стр. 108 – 124. ИК „Гутенберг“, ISBN 978-954-617-105-4, 2010.
  14. Вж. Аратамонов, М. И. ;История на хазар. Изд. Госуд. Эрмитажа, 1962 Ленинград370 с.
  15. Аратамонов, М. И. ;История на хазар. Изд. Госуд. Эрмитажа, 1962 Ленинград – с. 371
  16. Минорский, Е.Ф. История Ширвана и Дербенда X-XI в. Москва, 1963
  17. Коковцов, П.К. Еврейско-хазарская переписка в X в 1932 г.Ленинград 117 – 120 с.
  18. Минорский В. Ф. История Ширвана и Дербенда. – М., 1963. – С. 48, 65 – 66; Коновалова И. Г. Походы русов на Каспий и русско-хазарские отношения // Восточная Европа в исторической ретроспективе. – М., 1999. – С. 116 – 117.
  19. Плетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 64, 65, 79

Литературни произведенияРедактиране

Външни препраткиРедактиране