Днестър (на древногръцки Tỳras; на украински: Дністер; на молдовски: Nistru; на руски: Днестр) е голяма европейска река протичаща по територията на Лвовска, Ивано-Франкивска, Тернопилска, Чернивецка, Хмелницка, Виницка и Одеска област в Украйна и в Молдова, вливаща се в Черно море. Дължина 1352 km, от които 498 km изцяло в Молдова и 162 km гранична между двете държави. Площ на водосборния басейн 72 100 km², от които 19 070 km² в Молдова.[1]

Днестър
Дністе́р
Река Днестър край Тираспол
Река Днестър край Тираспол
49.1738° с. ш. 22.8844° и. д.
46.3029° с. ш. 30.2727° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Украйна
Лвовска област
Ивано-Франкивска област
Тернопилска област
Чернивецка област
Хмелницка област
Виницка област
Одеска област
Молдова
Дължина1352 km
Водосб. басейн72 100 km²
Отток310 (гр. Бендери) m³/s
Начало
МястоИзточни Карпати
Координати49°10′25.68″ с. ш. 22°53′03.84″ и. д. / 49.1738° с. ш. 22.8844° и. д.
Надм. височина700 m
Устие
МястоЧерно море
Координати46°18′10.44″ с. ш. 30°16′21.72″ и. д. / 46.3029° с. ш. 30.2727° и. д.
Надм. височина0 m
Днестър в Общомедия
Схематична карта на река Днестър и водосборът ѝ

Географска характеристика

редактиране

Извор, течение, устие

редактиране

Извор, горно течение

редактиране

Река Днестър води началото си от северните склонове на Източните Карпати, южно от село Волче, Лвовска област на Украйна, на около 700 m н.в. В горното си течение (до град Галич) протича в северно, източно и югоизточно направление през Лвовска и Ивано-Франкивска област, в дълбока и тясна долина. В този участък тя е типична планинска река с бързо течение (2 – 2,5 m/s) и малки прагове. Тук Днестър получава множество, предимно десни притоци, водещи началото си от Източните Карпати: леви – Стрвяж, Щирка, Зубра, Суходолка, Свирж, Нараевка; десни – Бистрица, Стрий, Бережница, Свича, Болоховка, Ломница. По бреговете ѝ в горното ѝ течение са разположени градовете: Стари Самбор и Самбор (Лвовска област) и Галич в (Ивано-Франкивска област).[1]

Средно течение

редактиране

Между градовете Галич и Могильов Подолски се простира средното течение на Днестър. В този участък генералната посока на реката остава югоизточно, като почти по цялото си протежение е гранична река между областите Тернопилска и Ивано-Франкивска, Тернопилска и Чернивецка, Хмелницка и Чернивецка, Виницка и Чернивецка. След Галич течението ѝ се успокоява, но долината ѝ продължава да е тясна и дълбока. Тук Днестър получава множество, предимно леви притоци, водещи началото си от Подолското възвишение: леви – Золотая Липа, Королец, Бариш, Стрипа, Джурин, Серет, Ничлава, Збруч, Жванчик, Смотрич, Мукша, Тернова, Студеница, Ушица, Калюс, Батиг, Караец, Лядова, Немия, Дерла; десни – Луква, Бистрица, Тлумач. По бреговете ѝ в средното чение са разположени градовете: Залешчики (Тернопилска област), Хотин и Новоднестровск (Чернивецка област), Могильов Подолски (Виницка област).[1]

Долно течение, устие

редактиране

След град Могильов Подолски започва долното течение на реката. Тук на известно разстояние служи за граница между Украйна и Молдова, след което изцяло навлиза в молдовска територия и след град Ръбница генералната ѝ посока става южна. На протежение от 498 km протича през територията на Молдова, а в най-долното си течение отново е гранична река между Украйна и Молдова. В началния участък от долното ѝ течение долината ѝ се разширява и само на отделни участъци се стеснява притисната от крайните югозападни разклонения на Подолското възвишение и отново се появяват малки прагове и бързеи. Като цяло долината ѝ в този участък е асиметрична с по-стръмен ляв и полегат десен склон, обърнат към Белцката степ. На една от теснините на реката в района на град Дубъсари през 1954 г. е изградено Дубъсарското водохранилище. След град Тираспол Днестър излиза на Причерноморската низина и долината ѝ се разширява до 8 – 16 km. Основните притоци в долния ѝ участък са: леви – Мурафа, Русава, Марковка, Каменка; десни – Черная, Реут, Икел, Ботна. По бреговете в долното ѝ течение са разположени градовете: Ямпил (Виницка област, Украйна); Сорока, Ръбница, Резина, Дубъсари, Бендери (Тигина) и Тираспол (Молдова). Влива се в североизточната част на Днестровския лиман на Черно море на територията на Одеска област. На югозападния бряг на Днестровския лиман е разположен град Белгород Днестровски.[1]

Хидроложки показатели

редактиране

Преобладаващото подхранване на Днестър е смесено – снежно-дъждовно. Често явление през лятото е внезапното прииждане на реката, предизвикващо наводнения в долината ѝ, причинени от поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток 8,7 km³. Среден годишен отток пре град Бендери (Тигина) 310 m³/s, максимален около 2500 m³/s, минимален 14,7 m³/s. Заледяването на реката е неустойчиво и често се сменя само с ледоход, а през по-топли зими и той отсъства.

Стопанско значение, историческа справка

редактиране

Регулярно корабоплаване, основно за плиткогазещи съдове се осъществява между градовете Сорока и Дубъсари и от Дубъсари до устието. Преди Втората световна война Днестър е бил част от границата между Румъния и Съветския съюз. През войната са се водили битки на нейния ляв бряг на немските и румънските сили срещу Съветската армия.

Топографска карта

редактиране
  • М-34-Г М 1:500000[2]
  • М-35-В М 1:500000[3]
  • М-35-Г М 1:500000[4]

Източници

редактиране