Препаскова агама

вид влечуго

Препаскова агама (Stellagama stellio), наричана също шипоопашата агама или стелион, е вид влечуго от семейство Агамови (Agamidae).[2] Видът не е застрашен от изчезване.[3]

Препаскова агама
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Агамови (Agamidae)
род:Stellagama
вид:Препаскова агама (S. stellio)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Синоними
Препаскова агама в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и местообитание

редактиране

Разпространен е в Гърция, Египет, Израел, Йордания, Ирак, Кипър, Ливан, Саудитска Арабия, Сирия и Турция. Внесен е в Малта.[3]

Обитава скалисти райони, пустинни области, места със суха почва, планини, възвишения, склонове, крайбрежия и плажове.[4]

Описание

редактиране

Продължителността им на живот е около 6 години. Популацията на вида е стабилна.[4]

Източници

редактиране
  1. Stellagama stellio (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Stellagama stellio (Linnaeus, 1758) // Catalogue of Life: 2015 Annual Checklist. Посетен на 4 юни 2015.
  3. а б Stellagama stellio (Linnaeus, 1758) // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 1 февруари 2015. (на английски)
  4. а б Stellagama stellio (Linnaeus, 1758) // Encyclopedia of Life. Посетен на 2 юни 2015. (на английски)

Литература

редактиране
  • Kaiser, H.; Crother, B.I.; Kelly, C.M.R.; Luiselli, L.; O’Shea, M.; Ota, H.; Passos, P.; Schleip, W. Best Practices: In the 21st Century, Taxonomic Decisions in Herpetology are Acceptable Only When Supported by a Body of Evidence and Published via Peer-Review. Herpetological Review 44 (1): 8-23, 2013.

Външни препратки

редактиране