Приаралски Каракум
Приаралски Каракум (на казахски: Арал қарақұмы; на руски: Приара́льские Караку́мы, букв. „приаралски черен пясък“)) е пясъчна пустиня в Приаралието (Къзълординска област), Казахстан, Средна Азия. Разположена е североизточно от Аралско море и северно от река Сърдаря, където е разположен космодрумът Байконур.[2]
| Приаралски Каракум | |
| Арал қарақұмы | |
 Зима на Сърдаря | |
| Информация | |
|---|---|
| Държави | Казахстан |
| Площ | 40 000 km²[1] |
| Надм. височина | 55 – 118 m |
| Температура | януари (-12 °C; -14 °C) юли (24 °C; 26 °C) |
| Валежи | 100 – 150 mm |
| Природни залежи | артезиански води |
| Координати | |
  Местоположение в Казахстан | |
Географска характеристика
редактиранеРелеф
редактиранеПустинята представлява песъклива хълмиста равнина с наклон към Аралско море. Заета е от дюни с височина до 25 м., падини до 8 м., а в котловините се разполагат глинести сиви почви от солончаци и такири. Липсват постоянни водоизточници, годишна сума на валежите 100 – 150 mm с максимум през есента. Растителността е типично пустинна - треви и полухрасти, като коило, пелин, солончаков ежовник, ракитовица, джузгун и камилски боб.
Климат
редактиранеКлиматът е сух континентален, с големи колебания в сезонните и денонощните температури на въздуха.Зимата започва от средата на ноември и продължава до средата на март. Характеризира се с чести мъгли и средна януарска температура от -12 до -14 °C, абсолютен минимум −42 °C. Снежна покривка се образува през декември и достига до 16 sm при замръзване на земята до 1,3 m. Пролетта е суха и кратка - през март и април. Лятото продължава до септември със средна юлска температура 24-26 °C, безоблачно и сухо, абсолютен максимум 43 °C. През есента ръмят дъждове и първи сняг, а скоростта на северния вятър може да достигне 15 m/sec.
Стопанство
редактиранеБлагодарение на плиткоразположените подпочвени води и слабото им изпаряване в Приаралските пясъци се задържа растителност, способна да поддържа развитието на пасбищно скотовъдство (овцевъдство, камиларство). За водопой се използват много кладенци и артезиански извори, я в котловините се изграждат кошари за целогодишно животновъдство.
-
Аралско море -
Залез над Байконур -
Ендемичното лале на Борщов (Tulipa borszczowii) -
Овца порода Скуде
.jpg)
.jpg)
Източници
редактиране- ↑ Приаралски Каракум, Посетен на 24. 4. 2013.
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Каракумы Приоральские, т. 11, стр. 389
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Приаральские Каракумы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |