Прилепски църковно-училищен хор
Прилепският църковно-училищен певчески хор е създаден в 1879 година в град Прилеп, тогава в Османската империя.[1]
| Прилепски църковно-училищен певчески хор | |
| Създаване | 1879 г. |
|---|---|
Основател на хора е прилепчанинът Атанас Бадев, тогава още гимназист в София, по време на лятната му ваканция в родния град през 1879 година. Тогава той обучава възрастните ученици на хорово пеене. Първоначално хорът се състои от четирима певци – алт, дискант, тенор и басист. След това съставът се разширява; между първите хористи са Христо Попадамов (Русето), Йосиф Кодов, Д. Янчулев и други. В него участват и църковните певци Тодор Гавазов и Георги Смичков. След Атанас Бадев ръководител на хора е Ал. Янчулев.[1] В първите години, докато се заучат някои концерти, хористите често пеят песента за руския цар Александър II по стихове на П. Р. Славейков („Руский цар е на земята най-велик, над всички пръв...“).[1]
През учебната 1880/1881 година Георги Смичков, учител в основнито училище и псалт, ръководи хоровото пеене в църквата. Народът нарича новото пеене „руско пение“, а старите свещеници фанатици го наричат „светско-сватбарско“. Съставът на хора е от ученици – алтисти и дисканти, младежи от еснафа – алтисти и басисти, общо около 30 души (по 7 – 8 души от всеки вид глас). Участниците са „самоуци практиканти“, тъй като по това време нотното пеене още не е въведено като учебен предмет. Упражняват се всяка сряда следобед.[2] Тома Николов пише в спомените си, че за да участва в хора (според него основан в 1880 година), той ходел всяка неделя от Варош, където живеел, в Прилеп, а хорът достигнал 50 – 60 души, ученици и граждани.[3]
Като нововъведение хоровото пеене доста се харесва на прилепското гражданство, което винаги е имало добри певци в градската църква, но се е понаситило от източноцърковното пеене. Свещеничеството обаче, особено някои стари и закостенели свещеници, негодуват и понякога нарушават пеенето. Хорът обаче прави добро впечатление и е канен на венчавки, погребения и всякакви тържество. При посещение в Прилеп Димитър Ризов чува хора и споделя отличните си впечатления във вестник „Зорница“.[4]
Диригенти на хора са учителите Ал. П. Дамянов, Йор. Янчулев, Ант. Тошев, Д. Бекяров. Училищното настоятелство винаго дава допълнително възнаграждение на диригента учител.[4]
След Прилеп хоровото пеене се въвежда и в други градове.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 154.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 154 – 155.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 17.
- ↑ а б в Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ №1, 1925. с. 155.