Отваря главното меню

Атанас Бадев е български[2][3][4] композитор и учител по музика от Македония.

Атанас Бадев
български композитор

Роден
Починал
Научна дейност
Област Педагогика
Атанас Бадев в Общомедия
Бадев (трети на най-горния ред, №5) с преподаватели от Солунската девическа гимназия.
„Златоустова литургия“, Лайпциг, 1898.

БиографияРедактиране

Бадев роден в 1860 година в Прилеп. Учи при Коте Пазов, а после при псалт Георги Смичков в родния си град. По съвет на Йосиф Ковачев семейството му го изпраща да учи в Солунската българска мъжка гимназия, но завършва средното си образование в 1884 година в Първа софийска мъжка гимназия.[5][6] През 1880 година Бадев, който е ученик от Софийската гимназия, организира през ваканцията църковен хор в Прилеп. Хорът е сформирован от 50 – 60 души между които Гьорче Петров, Пере Тошев и Тома Николов, тогава ученици в класното училище в града.[7]

След Съединението през 1885 г. Бадев осъжда БТЦРК, както и самото Съединение, понеже смята, че трябва първо Македония да се присъедини към Източна Румелия и после да се мисли за обединение с Княжество България.[8]

Следва математика в Университета в Одеса. По късно Бадев учи музика в Москва и в Придворната певческа школа в Санкт Петербург, като там преподаватели са му няколко велики композитори като Милий Балакирев и Николай Римски-Корсаков (1886 – 1890). През 1888 и 1889 година за обучението на Бадев в Петербург от българския бюджет са отпуснати по 300 лева парична помощ.[9] Завършва в 1892 година.[10]

Учителства в българската девическа гимназия в Солун, в Русе, Самоков и Кюстендил. Диригент е на училищни и църковни хорове. При него учи музика Йосиф Чешмеджиев. Автор е на черковни песнопения и детски песни.[11] Отделно от своите хорови адаптации на народни и детски песни Бадев е също композитор на Литургията на св. Йоан Златоуст (за първи път публикувана в Лайпциг през 1898 г.). През 1904 г. Атанас Бадев изнася пред Втория конгрес на учителите по музика в София доклад за ритмиката и метриката на българските народни песни.[12]

Синът му, Петър, през Първата световна война загива на фронта като офицер, в 8-ми пехотен полк.[13]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 459.
  2. Православная енциклопедия.
  3. The New Grove dictionary of music and musicians, George Grove, Stanley Sadie Macmillan, 1980, ISBN 0333231112, p. 343.
  4. Deutsche Nationalbibliographie und Bibliographie der im Ausland erschienenen, deutschsprachigen Veröffentlichungen, Deutsche Bibliothek (Frankfurt am Main, Germany, Buchhändler-Vereinigung, 1999, s. 67.
  5. Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 359.
  6. Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 359.
  7. Спомени от моето минало. Тома Николов.(Изд. на Отеч. фронт, София, 1989)
  8. Д-р Христо Татарчев, Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите, Съставители – Цочо Билярски, Валентин Радев (Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996)
  9. Танчев, Иван. Българската държава и обучението на българи в чужбина (1879 – 1892), София 1994, с. 148.
  10. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  11. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
  12. Научни трудове на Русенския Университет – 2008, том 47, серия 5.2. Народната песен в българския музикален фолклор. Пелагия Векилова, Светла Минкова, стр. 191.
  13. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 12