Прогрес (космически кораб)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Прогрес.
Прогрес е руски непилотиран снабдителен кораб. Полетите му са в автоматичен режим, но при скачване с космическа станция позволява качването на космонавти и оттук се класифицира като пилотиран от производителя си.[1][2][3] Корабът е производен на космическия кораб Союз и се изстрелва от ракета-носител Союз. Снабдява Международната космическа станция (МКС), а преди това е използван от руските космически станции. На година Прогрес извършва от 3 до 4 полета до МКС. Корабът остава скачен до пристигането на нов товарен или на транспортния Союз (който използва същите докове за скачване). Малко преди пристигането им, Прогрес се разкачва и разрушава в атмосферата.
Прогрес | |
![]() | |
Данни за кораба | |
---|---|
Функция | Използва се за снабдяване на Международната космическа станция с провизии. Преди се е използвал за снабдяване на съветските и руските космически станции. |
Тип | Товарен |
Производител | Ракетно-космическа корпорация „Енергия“ |
Страна | ![]() |
Потребител(и) | ![]() |
Производителност | |
Операционен живот | 6 месеца скачен за станцията |
Товар | 2600 kg |
Размери | |
Височина | 7,23 m |
Диаметър | 2,72 m |
Обем | 7,6 m3 |
Маса при излитане | 7249 kg |
Оперативни данни | |
Статут | Активен |
Първи полет | 20 януари 1978 |
Общо полети | 124 |
Прогрес в Общомедия |

Пренася гориво и други провизии до всички станции, започвайки от Салют-6. Идеята за Прогрес идва от констатацията, че за дългосрочните мисии ще са нужни допълнителни провизии.
Конструкция
редактиранеПо форма и размери е много близък до кораб Союз. Съставен е от три модула:
- Херметизиран преден модул. Той носи провизиите за екипажа, като научно оборудване, дрехи, пакетирана и прясна храна, и писма от семействата на космонавтите.
- Горивно отделение. Модулът за обратно навлизане в атмосферата на Союз е заменен от нехерметизирано двигателно и горивно отделение. Горивото се пренася в две цистерни.
- Двигателен модул. Той е разположен в задната част на кораба, не е променян от този при Союз и съдържа навигационните двигатели използвани за автоматично скачване със станцията. Може да бъде използван за коригиране орбитата на станцията, когато корабът е стикован с нея.
Прогрес има намалена маса в сравнение със Союз, понеже е непилотиран и се използва за еднократна употреба. Това означава, че не са му необходими животоподдържаща система и топлинни щитове. Освен това не може да бъде разделян на отделни модули. След изпълнение на мисията Прогрес се разкачва и изгаря в атмосферата.
Варианти
редактиранеКато цяло има много малки изменения при различните му варианти, най-съществена е промяната на името.
Прогрес (1978 – 1990)
редактиранеПостроени са 42 кораба, които са използвали първата конструкция на Прогрес. Последният от тези кораби е изстрелян през май 1990 г.
Бюрото разработващо тези кораби е РКК Енергия. Работата по конструирането на Прогрес започва в средата на 1973 г. Обозначението по ГРАУ е 11F615A15. Проектът на кораба е завършен до февруари 1974 г., а първият е готов за изстрелване през ноември 1977 г. Стартът е на 20 януари 1978 г. с ракета-носител, която се използва за изстрелване и на корабите Союз.
Дължина | 7,94 m |
Диаметър на товарния модул | 2,2 m |
Максимален диаметър | 2,72 m |
Маса при изстрелване | 7020 – 7249 kg |
Маса на товара (Прогрес 1 – 24) | ~2300 kg |
Маса на товара (Прогрес 24 – 45) | ~2500 kg |
Обем на товарното отделение | 6,6 m3 |
Прогрес-М (1989-настояще)
редактиранеПодобреният кораб Прогрес-М е изстрелян за пръв път през август 1989. Първите 43 полета са до космическата станция Мир; след свалянето на Мир от орбита са извършени 18 полета до Международната космическа станция, а нови полети вече са насрочени за в бъдеще.
Като цяло Прогрес-М е същият като Прогрес, но има и малки подобрения направени след полетите на корабите Союз-T и Союз-ТМ. Може да прекара 30 дни в автоматичен полет и е способен да носи 100 kg товар повече от предшественика си. За разлика от стария Прогрес, М серията може да връща предмети на Земята. Това е извършвано с помощта на капсулата Радуга, която може да върне на Земята товар с маса 150 kg. Тя е дълга 1,5 m, има диаметър 60 cm и сухо тегло 350 kg. Прогрес-М може да се скачва с предния док на станция и да прехвърля гориво. Използва същата скачваща система като Союз и за пръв път има слънчеви панели.
Дължина | 7,23 m |
Диаметър на товарния модул | 2,2 m |
Максимален диаметър | 2,72 m |
Маса при изстрелване | 7130 – 7249 kg |
Маса на товара | 2600 kg |
Суха маса на товара | 1500 kg |
Обем на товарното отделение | 7,6 m3 |
Дължина на слънчевите панели | 10,6 m |
Прогрес-М1 (2000-настояще)
редактиранеПрогрес-М1 е друг вариант, който може да носи повече гориво до станциите (но е с по-малко общо тегло). Извършени са 11 полета на такива кораби.
Маса | 7150 kg |
Капацитет на товара | 2230 kg |
Капацитет на ракетното гориво | 1950 kg |
Капацитет на сухия товар | 1800 kg |
Прогрес-М2
редактиранеПрегрес-М2 е планиран вариант за обслужване на космическа станция Мир 2, но не е конструиран по финансови причини. Вариант М2 е трябвало да има по-голям обслужващ модул за да побира по-голям товар или модул на космическа станция и трябвало да бъде изстрелван с ракета-носител Зенит.[4]
Сегашно състояние на кораба и сравнение с други снабдителни кораби
редактиранеИ днес се използват кораби Прогрес за снабдяване на Международната космическа станция. Между 1 февруари 2003 и 26 юли 2005 г. те са единствените имащи възможност да доставят големи количества провизии до станцията. Космическата совалка не лети в този период заради инцидента със совалката Колумбия при полета STS-107 и Прогрес-М доставя ракетно гориво за станцията. Последният полет беше на 5 февруари 2008 г.
Подобно на Союз (и за разлика от повечето американски кораби) Прогрес има автоматична навигационна система, която позволява автоматично скачване със станцията.
Автономен товарен кораб
редактиранеЕвропейската космическа агенция (ЕКА) има свой собствен непилотиран снабдителен кораб с името Автономен товарен кораб (ATV).[5] Първият кораб е изстрелян на 9 март 2008 г. в 04:03 (GMT)[6] и носи името Жул Верн, кръстен по името на големия френски писател Жул Верн. ATV може да изведе 9 тона товар в космоса или грубо казано три пъти повече от Прогрес. Ще бъде изстрелван по един кораб ATV до МКС на всеки 12 – 18 месеца с помощта на ракета-носител Ариана 5.
Орион
редактиранеНовият американски космически кораб Орион ще замести совалката през 2010 г. и подобно на Прогрес ще има два варианта. Едната версия ще има херметизиран модул за екипажа, оборудван със складови отделения за храна или връщане на материали на Земята. В другата версия модулът е заменен от скачващ пръстен върху по-голям обслужващ модул с възможност МКС да се избутва в по-висока орбита.
След Прогрес
редактиранеРКК Енергия предлага замяната на Прогрес с нов кораб с името Паром. С него ще се пренася товарен контейнер с тегло до 15 тона до и от МКС, както Клипер така и всеки друг
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ www.friends-partners.org // Архивиран от оригинала на 2001-01-21. Посетен на 2008-02-06.
- ↑ www.spacecraftnames.info, архив на оригинала от 6 февруари 2012, https://web.archive.org/web/20120206002159/http://www.spacecraftnames.info/1.html, посетен на 6 февруари 2008
- ↑ Designations of Soviet and Russian Missiles and Spacecraft
- ↑ Progress M2 // Посетен на 22 март 2008. (на английски)
- ↑ Automated Transfer Vehicle, ESA document EUC-ESA-FSH-003 Rev 1.2 (specification) // ЕКА. Архивиран от оригинала на 2006-06-23. Посетен на 2 април 2008.
- ↑ Europe launches its first re-supply ship – Jules Verne ATV – to the ISS // Европейска космическа агенция.