Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Прогрес.

Прогрес е руски непилотиран снабдителен кораб. Полетите му са в автоматичен режим, но при скачване с космическа станция позволява качването на космонавти и оттук се класифицира като пилотиран от производителя си.[1][2][3] Корабът е производен на космическия кораб Союз и се изстрелва от ракета-носител Союз. Снабдява Международната космическа станция (МКС), а преди това е използван от руските космически станции. На година Прогрес извършва от 3 до 4 полета до МКС. Корабът остава скачен до пристигането на нов товарен или на транспортния Союз (който използва същите докове за скачване). Малко преди пристигането им, Прогрес се разкачва и разрушава в атмосферата.

Прогрес
Progress M-52.jpg
Данни за кораба
Функция Използва се за снабдяване на Международната космическа станция с провизии. Преди се е използвал за снабдяване на съветските и руските космически станции.
Тип Товарен
Производител Ракетно-космическа корпорация „Енергия“
Страна Flag of Russia.svg Русия
Основен потребител Flag of Russia.svg Федерална космическа агенция
Производителност
Операционен живот 6 месеца скачен за станцията
Товар 2600 kg
Размери
Височина 7,23 m
Диаметър 2,72 m
Обем 7,6 m3
Маса при излитане 7249 kg
Оперативни данни
Статут Активен
Първи полет 20 януари 1978
Общо полети 124
Прогрес (космически кораб) в Общомедия
Прогрес M-55 скачен с отсек за скачване Пирс

Пренася гориво и други провизии до всички станции от Салют-6 досега. Идеята за Прогрес идва от констатацията, че за дългосрочните мисии ще са нужни допълнителни провизии.

КонструкцияРедактиране

По форма и размери е много близък до кораб Союз. Съставен е от три модула:

  • Херметизиран преден модул. Той носи провизиите за екипажа, като научно оборудване, дрехи, пакетирана и прясна храна, и писма от семействата на космонавтите.
  • Горивно отделение. Модулът за обратно навлизане в атмосферата на Союз е заменен от нехерметизирано двигателно и горивно отделение. Горивото се пренася в две цистерни.
  • Двигателен модул. Той е разположен в задната част на кораба, не е променян от този при Союз и съдържа навигационните двигатели използвани за автоматично скачване със станцията. Може да бъде използван за коригиране орбитата на станцията, когато корабът е стикован с нея.

Прогрес има намалена маса в сравнение със Союз, понеже е непилотиран и се използва за еднократна употреба. Това означава, че не са му необходими животоподдържаща система и топлинни щитове. Освен това не може да бъде разделян на отделни модули. След изпълнение на мисията Прогрес се разкачва и изгаря в атмосферата.

ВариантиРедактиране

Като цяло има много малки изменения при различните му варианти, най-съществена е промяната на името.

Прогрес (1978 – 1990)Редактиране

 
Непилотиран снабдителен кораб Прогрес. Съставен е от сух товарен модул (в ляво), горивно отделение (в центъра) и удължен обслужващ модул (в дясно).

Построени са 42 кораба, които са използвали първата конструкция на Прогрес. Последният от тези кораби е изстрелян през май 1990 г.

Бюрото разработващо тези кораби е РКК Енергия. Работата по конструирането на Прогрес започва в средата на 1973 г. Обозначението по ГРАУ е 11F615A15. Проектът на кораба е завършен до февруари 1974 г., а първият е готов за изстрелване през ноември 1977 г. Стартът е на 20 януари 1978 г. с ракета-носител, която се използва за изстрелване и на корабите Союз.

Параметри на Прогрес
Дължина 7,94 m
Диаметър на товарния модул 2,2 m
Максимален диаметър 2,72 m
Маса при изстрелване 7020 – 7249 kg
Маса на товара (Прогрес 1 – 24) ~2 300 kg
Маса на товара (Прогрес 24 – 45) ~2 500 kg
Обем на товарното отделение 6,6 m3

Прогрес-М (1989-настояще)Редактиране

 
Прогрес-М

Подобреният кораб Прогрес-М е изстрелян за пръв път през август 1989. Първите 43 полета са до космическата станция Мир; след свалянето на Мир от орбита са извършени 18 полета до Международната космическа станция, а нови полети вече са насрочени за в бъдеще.

Като цяло Прогрес-М е същият като Прогрес, но има и малки подобрения направени след полетите на корабите Союз-T и Союз-ТМ. Може да прекара 30 дни в автоматичен полет и е способен да носи 100 kg товар повече от предшественика си. За разлика от стария Прогрес, М серията може да връща предмети на Земята. Това е извършвано с помощта на капсулата Радуга, която може да върне на Земята товар с маса 150 kg. Тя е дълга 1,5 m, има диаметър 60 cm и сухо тегло 350 kg. Прогрес-М може да се скачва с предния док на станция и да прехвърля гориво. Използва същата скачваща система като Союз и за пръв път има слънчеви панели.

Параметри на Прогрес-М
Дължина 7,23 m
Диаметър на товарния модул 2,2 m
Максимален диаметър 2,72 m
Маса при изстрелване 7130 – 7249 kg
Маса на товара 2600 kg
Суха маса на товара 1500 kg
Обем на товарното отделение 7,6 m3
Дължина на слънчевите панели 10,6 m

Прогрес-М1 (2000-настояще)Редактиране

Прогрес-М1 е друг вариант, който може да носи повече гориво до станциите (но е с по-малко общо тегло). Извършени са 11 полета на такива кораби.

Параметри на Прогрес-М1
Маса 7150 kg
Капацитет на товара 2230 kg
Капацитет на ракетното гориво 1950 kg
Капацитет на сухия товар 1800 kg

Прогрес-М2Редактиране

Прегрес-М2 е планиран вариант за обслужване на космическа станция Мир 2, но не е конструиран по финансови причини. Вариант М2 е трябвало да има по-голям обслужващ модул за да побира по-голям товар или модул на космическа станция и трябвало да бъде изстрелван с ракета-носител Зенит.[4]

Сегашно състояние на кораба и сравнение с други снабдителни корабиРедактиране

 
Космически кораб Прогрес-М1 в космоса

И днес се използват кораби Прогрес за снабдяване на Международната космическа станция. Между 1 февруари 2003 и 26 юли 2005 г. те са единствените имащи възможност да доставят големи количества провизии до станцията. Космическата совалка не лети в този период заради инцидента със совалката Колумбия при полета STS-107 и Прогрес-М доставя ракетно гориво за станцията. Последният засега полет беше на 5 февруари 2008 г.

Подобно на Союз (и за разлика от повечето американски кораби) Прогрес има автоматична навигационна система, която позволява автоматично скачване със станцията.

Автономен товарен корабРедактиране

Европейската космическа агенция (ЕКА) има свой собствен непилотиран снабдителен кораб с името Автономен товарен кораб (ATV).[5] Първият кораб е изстрелян на 9 март 2008 г. в 04:03 (GMT)[6] и носи името Жул Верн, кръстен по името на големият френски писател Жул Верн. ATV може да изведе 9 тона товар в космоса или грубо казано три пъти повече от Прогрес.Ще бъде изстрелван по един кораб ATV до МКС на всеки 12 – 18 месеца с помощта на ракета-носител Ариана 5.

ОрионРедактиране

Новият американски космически кораб Орион ще замести совалката през 2010 г. и подобно на Прогрес ще има два варианта. Едната версия ще има херметизиран модул за екипажа, оборудван със складови отделения за храна или връщане на материали на Земята. В другата версия модулът е заменен от скачващ пръстен върху по-голям обслужващ модул с възможност МКС да се избутва в по-висока орбита.

След ПрогресРедактиране

РКК Енергия предлага замяната на Прогрес с нов кораб с името Паром. С него ще се пренася товарен контейнер с тегло до 15 тона до и от МКС, както Клипер така и всеки друг

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране