Публий Нигидий Фигул
Публий Нигидий Фигул (на латински: Publius Nigidius Figulus; * 98 пр.н.е.;[1] † 45 г. пр.н.е.) е учител, политик и философ на Римската република през 1 век пр.н.е.
Публий Нигидий Фигул Publius Nigidius Figulus | |
учител, политик и философ на Римската република | |
Роден |
около 98 г. пр.н.е.
|
---|---|
Починал | 45 г. пр.н.е.
|
Произлиза от фамилията Нигидии, клон Фигул, което означава „Грънчар“. Вероятно е от етруски произход. Баща му Гай Нигидий е бил претор през 145 г. пр.н.е. в Близка Испания.
През 63 г. пр.н.е. Нигидий е в Сената и е от най-близките приятели (amicissimi) на Цицерон, който тогава е консул, и го поддържа в борбата с Катилинския заговор. Той е един от водещите протокола по време на разпитите пред Сената на свидетелите против Катилина.
През 60 г. пр.н.е. е едил. През 59 г. пр.н.е. той е народен трибун. През 58 г. пр.н.е. е претор. През 51 г. пр.н.е. е в делегация и на връщане в Ефес се среща с Цицерон. Той поддържа Помпей през гражданската война против Юлий Цезар. През февруари 49 г. пр.н.е. той е в Корфиниум при Луций Домиций Ахенобарб, който е главнокомандващ на войските на Помпей и попада в плен. Тогава Нигидий отива в Капуа и от там в Епир при войските на Помпей.
След загубата на Помпей в битката при Фарсала (август 48 г.), Нигидий отива в изгнание, откъдето моли Цицерон за помощ да се върне в Рим, а той му отговаря, че е още рано и че ще се постарае да му помогне. Нигидий умира в изгнанието си през 45 г. пр.н.е.
Творчество
редактиранеОт произведенията на Нигидий са останали малко фрагменти. Познати са негови 12 произведения от цитати и споменаване:
- Commentarii grammatici, латинска граматика в 29 книги
- De gestu (За жестовете)
- De dis (За боговете), в 19 книги
- De augurio privato (За предсказания с птици)
- De extis (За предсказания с вътрешности на жертвопринасяни животни)
- De somniis (За сънищата)
- Бронтоскопийски календар (За гръмотевиците – на гр.: brontḗ)
- De sphaera (За небето)
- De terris (За местата на земята), география
- De ventis (За ветровете) в четири книги
- De hominum natura (За човека), антропология в четири книги
- De animalibus (За животните), зоология в четири книги
Бележки
редактиране- ↑ Anneli Luhtala. „Grammar and Philosophy in Late Antiquity: A study of Priscian's sources“. John Benjamins Publishing, 2005. стр. 31
Източници
редактиране- Цицерон, Ad Atticum 22 (II,2,3).; Pro P. Sulla XIV,41.
- Walter Belardi, Palmira Cipriano, Casus interrogandi. Nigidio Figulo e la teoria stoica della lingua. Istituto di Studi Romani, Viterbo 1990, ISBN 88-85134-29-7.
- Nuccio D’Anna, Publio Nigidio Figulo. Un pitagorico a Roma nel 1° secolo a. C. Archè, Milano 2008, ISBN 978-88-7252-282-0
- Adriana Della Casa, Nigidio Figulo. Edizioni dell’Ateneo, Roma 1962.
- Michèle Ducos, Nigidius Figulus. In: Richard Goulet (Hrsg.): Dictionnaire des philosophes antiques. Bd. 4, CNRS, Paris 2005, ISBN 2-271-06386-8, S. 703 – 712.