Битката при Фарсала е решително сражение между войските на Гай Юлий Цезар и Помпей Велики, които се борят за едноличната власт на Рим.

Битка при Фарсала
Гражданска война на Цезар
Схема на битката при Фарсала
Информация
Период9 август 48 пр.н.е.
МястоФарсала (Гърция)
РезултатРешителна победа на популарите
Страни в конфликта
ПопулариОптимати
Командири и лидери
Гай Юлий ЦезарПомпей Велики
Сили
30 000ок. 30 000 с превес при конницата
Жертви и загуби
12006000
Битка при Фарсала в Общомедия

Предистория

редактиране

През 1 век пр.н.е. Римската република преживява политическа криза. През 60 пр.н.е. трите най-големи политически фигури – Марк Крас, Гней Помпей и Юлий Цезар сключват таен съюз за борба с римския сенат. Този съюз се нарича Първи триумвират и изиграва голяма роля в държавните дела на Рим, но през 53 пр.н.е. Крас е убит, а Цезар и Помпей започват борба един с друг за едноличната власт. При това Помпей е поддържан от привържениците на традиционното сенатско управление, а Цезар от привържениците на монархията.

През 49 пр.н.е. Сенатът лишава Гай Юлий Цезар от неговите пълномощия и заповядва да се разпусне армията, намираща се в Галия. В отговор на това Цезар обявява война на Рим и скоро начело на своите войски прави победоносно шествие из Италия. В същата година той разбива войската на Помпей Велики и неговите поддръжници в битката при Илерда, принуждавайки Помпей да бяга в Гърция и временно да се настани в град Лариса.

През есента на 49 пр.н.е. Цезар получава пълномощия на диктатор, а през юни 48 пр.н.е. неговата армия влиза в Тесалия.

Войските на Помпей и Цезар се разполагат недалеч от град Фарсала. Армията на Помпей Велики има числен превес, но той е незначителен (самият Цезар посочва, че армията му е два пъти по-малка от тази на противника, но историците са склонни да се съмняват в думите му). Числеността на всяка от двете армии е около 30 000 души, но армията на Помпей има неголям превес при конницата.

Юлий Цезар решава да не отлага решителното сражение, тъй като продоволствените му запаси са към края си, а набирането им във военни условия е изключително трудно.

Бойният строй на армията на Помпей се състои от три линии, разтеглени по дължината на фронта. Всяка линия има по 10 редици. На десния фланг, който се опира в ручей със стръмни брегове, се намират киликийския легион и войските, пристигнали от Сирия, а конницата, стрелците и прашкарите заемат левия фланг. Отделен отряд е оставен за охрана на укрепения лагер.

Цезар заповядва на войските си да сринат укрепленията на собствения си лагер, показвайки им, че няма да има къде да се скрият в случай на поражение. Той също разполага войниците си в три линии. Левият фланг на позицията му се опира в ручея – там Цезар поставя два легиона, понесли големи загуби в предните битки. На десния фланг той разполага своя най-прославен легион – X, и го подсилва с конница и лековъоръжена пехота. Освен това, Цезар отделя няколко кохорти и образува от тях допълнителна, четвърта, линия – под ъгъл спрямо десния си фланг.

Помпей предоставя на противника си възможността да започне сражението, пазейки силите на своите войски. Легионите на Цезар се хвърлят в атака.

Когато започва фронталното сражение, Помпей заповядва на конницата и лековъоръжените пехотинци да атакуват десния фланг на позицията на Цезар. Конницата на Цезар се обръща в бягство, увличайки със себе си, в дълбочина на своя десен фланг, преследвачите, които се надяват да ударят в тил войските на врага. Иззад фланга на Цезар обаче излизат шестте кохорти пехота, които атакуват нищо неподозиращите конници. Стрелците и прашкарите довършват разгрома на най-силния отряд на Помпей.

Унищожили конницата, прикриваща левия фланг на противника, конницата и пехотинците на Цезар атакуват фланга. Едновременно в атака минават и останалите легиони на Цезар. Не издържайки на натиска на врага, войниците на Помпей се скриват под защитата на укрепения си лагер. Самият той е оставил войските си по-рано – още като вижда, че конницата му е попаднала в засада. Помпей успява да се добере до кораб и се отправя за Египет.

Легионите на Цезар превземат от движение лагера на противника с щурм, а после започват преследване на бягащите войници. Скоро голяма част от верните на Помпей легионери са взети в плен.

Последствия

редактиране

Тази победа позволява на Гай Юлий Цезар да стане диктатор – първо за 10 години, а след това Сенатът му присвоява тази титла пожизнено.

Битката при Фарсала е описана от:

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Битва при Фарсале“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​