Пуцоланов цимент

Пуцолановият цимент е съставен от портландциментов клинкер, хидравлична минерална добавка и суров гипс (за регулиране на свързването). Името пуцоланов се дължи на град Поцуоли, Италия, край който има значителни находища от вулканични туфи, които са били експлоатирани от дълбока древност. По време на Римската империя те са били използвани за получаването на т.нар римски бетон. Основна характеристика на хидравличните добавки е съдържанието на аморфен (химически активен) силициев диоксид. Той взаимодейства с калциевия хидроксид (портландит), получен по време на хидратацията на портландцимента, като при това се формират нискоосновни калциеви хидросиликати. С това се повишава плътността, химичната и корозионната устойчивост на циментовия камък и бетона. Освен вулканичните туфи в качеството на пуцоланови добавки се използват трас, диатомит, вулканично стъкло и др. В сравнение с обикновения портландцимент, пуцолановият се характеризира с повишена водоплътност, химическа и корозионна устойчивост, по-ниска скорост на хидратация (взаимодействие с водата, по-ниска екзотермия (отделяне на топлина по време на хидратацията), по-голяма водопотребност, по-голяма съсъхване и пълзене и по-ниска мразоустойчивост. Пуцолановият портландцимент е особено подходящ за съоръжения, които се намират в контакт с вода или се намират постоянно под вода.