Пущуните (на персийски: پختون; на урду: پشتون, наричани още патани, на запад – пащани, на изток – пахтани, ед. ч. пухтун) са европеиден ираноезичен народ, населяващ югоизточната част на Афганистан и северозападните райони на Пакистан. Общата им численост е около 42 000 000 души. Говорят различни диалекти на пущунския език.

Пущуни
پختون
Общ бройнад 50 000 000[1]
По места Пакистан: 29 342 892
 Афганистан: 12 776 369
 ОАЕ: 315 524
 Иран: 150 000
 Великобритания: 200 000
 Индия: 11 086
 САЩ: 7710
 Канада: 1695
Езикпущунски език
Религиямюсюлмани (предимно сунити)
Сродни групиИндоевропейци
Пущуни в Общомедия

За едни от предците на пущуните се смятат древните бактрийци, европейците от индо-елинистическите средноазиатски държави[2] , тохарите[3] и ефталитите.

Идентичност

редактиране

Легендарният праотец на пущуните е Каис, живял по времето на пророка Мохамед. Според легендата Каис срещнал Мохамед в Медина и приел от него ислямската вяра и получил името Абдур Рашид.

Традиции

редактиране

При пущуните има все още остатъци от традиционно родово-племенната структура – голямото семейство се управлява от старейшина, наричан спинжирай (в превод: „белобрад“); няколко големи семейства правят род, който управлява малик; няколко рода правят клан; няколко клана – племе, наричано каум или кабиле. Племето се управлява от племенен вожд, наричан хан, и от главите на съставляващите племето кланове, които образуват джирга. В бита на пущуните голяма роля има пущунският кодекс на честта пущунвалай.

Източници

редактиране
  1. Northern Pashto,Ethnologue.com (Посетен на 7 юни 2009)
  2. Генетични данни за кръвна връзка със Средиземноморието са открити при около 2% от пущуните в Пакистан и Афганистан Y-chromosomal evidence for a limited Greek contribution to the Pathan population of Pakistan, European Journal of Human Genetics (2007) 15; published online 18 октомври 2006 [1][неработеща препратка]. Y-Chromosomal DNA Variation in Pakistan, American Journal of Human Genetics, 70:1107 – 1124, 2002, pg. 117
  3. magazines.russ.ru

Библиография

редактиране
  • Ahmad, Aisha and Boase, Roger. 2003. „Pashtun Tales from the Pakistan-Afghan Frontier: From the Pakistan-Afghan Frontier.“ Saqi Books (1 март 2003). ISBN 0-86356-438-0.
  • Ahmed, Akbar S. 1976. „Millennium and Charisma among Pathans: A Critical Essay in Social Anthropology.“ London: Routledge & Kegan Paul.
  • Ahmed, Akbar S. 1980. „Pukhtun economy and society.“ London: Routledge and Kegan Paul.
  • Banuazizi, Ali and Myron Weiner (eds.). 1994. „The Politics of Social Transformation in Afghanistan, Iran, and Pakistan (Contemporary Issues in the Middle East).“ Syracuse University Press. ISBN 0-8156-2608-8.
  • Banuazizi, Ali and Myron Weiner (eds.). 1988. „The State, Religion, and Ethnic Politics: Afghanistan, Iran, and Pakistan (Contemporary Issues in the Middle East).“ Syracuse University Press. ISBN 0-8156-2448-4.
  • Caroe, Olaf. 1984. „The Pathans: 500 B.C.-A.D. 1957 (Oxford in Asia Historical Reprints).“ Oxford University Press. ISBN 0-19-577221-0
  • Dani, Ahmad Hasan. 1985. „Peshawar: Historic city of the Frontier.“ Sang-e-Meel Publications (1995). ISBN 969-35-0554-9.
  • Dupree, Louis. 1997. „Afghanistan.“ Oxford University Press. ISBN 0-19-577634-8.
  • Elphinstone, Mountstuart. 1815. „An account of the Kingdom of Caubul and its dependencies in Persia, Tartary, and India: comprising a view of the Afghaun nation.“ Akadem. Druck – u. Verlagsanst (1969).
  • Habibi, Abdul Hai. 2003. „Afghanistan: An Abridged History.“ Fenestra Books. ISBN 1-58736-169-8.
  • Hopkirk, Peter. 1984. „The Great Game: The Struggle for Empire in Central Asia.“ Kodansha Globe; Reprint edition. ISBN 1-56836-022-3.
  • Wardak, Ali „Jirga – A Traditional Mechanism of Conflict Resolution in Afghanistan“ Архив на оригинала от 2006-10-07 в Wayback Machine., 2003, online at UNPAN (the United Nations Online Network in Public Administration and Finance).
  • „A Study of the Greek Ancestry of Northern Pakistani Ethnic Groups Using 115 Microsatellite Markers.“ A. Mansoor, Q. Ayub, et al.Am. J. Human Genetics, Oct 2001 v69 i4 p399.

Външни препратки

редактиране