Пьотър Иванович Багратион (на руски: Пётр Иванович Багратион), (на грузински: პეტრე ივანეს ძე ბაგრატიონი) е руски военен деец, генерал от пехотата.

Пьотър Багратион
პეტრე ივანეს ძე ბაგრატიონი
руски военен деец, генерал от пехотата
Роден
1765 г.
Починал
Сима, Руска империя
ПогребанРусия
РелигияГрузинска православна църква
НаградиОрден Черен орел
Златно оръжие „За храброст“
Семейство
Децаняма
Подпис
Пьотър Багратион в Общомедия

Биография редактиране

Пьотър Багратион е роден през 1765 г. в град Кизляр. Семейството принадлежи на стария грузински род Багратион. Ориентира се към военното поприще и постъпва със звание сержант в Кавказкия мускетарски полк (1782). Бойното си кръщене получава в борбата срещу непокорните планинци в Кавказ. Тук получава и първото си раняване.

Участва в Руско-турска война (1787 – 1792) и се бие храбро при щурма на Очаков (1788). Повишен е във военно звание майор (1793). Участва в похода Александър Суворов в Полша (1794). Повишен е последователно във военно звание полковник (1798) и генерал-майор (1799).

Отново под командването на Александър Суворов участва Италианския поход. Проявява се при превземането на градовете Бреша и Леко. Назначен е за почетен командир на Егерския полк (1800).

Командир на авангарда на армията на Михаил Кутузов във войната на Русия и Австрия срещу Франция (1805). Проявява се в битката при Шенграбен и Аустерлиц и е повишен във военно звание генерал-лейтенант.

Участва във войната на Русия и Прусия срещу Франция. Командир на руския авангард в битката при Прейсиш-Ейлау и Фридланд (1806 – 1807).

В руско-шведската война (1808 – 1809) е командир на 21-ва пехотна дивизия. За победата при град Або и преминаването по леда на Ботаническия залив е повишен във военно звание генерал от пехотата (1809).

От май 1809 г. е командир на Дунавската руска армия в Руско-турската война (1806 – 1812). Побеждава в битката при Расевате и село Татарица в България и е награден с орден „Свети апостол Андрей Първозванни“.

От януари 1811 г. е командир на 2-ра Западна армия. Участва в отразяването на нашествието на Наполеон Бонапарт в Русия. Проявява се в битките при Волковиск и Бородино (1812). При последната е тежко ранен на 26 август 1812 г. Развива гангрена и умира на 12 септември 1812 г. в село Сима, Владимирска губерния.

Памет редактиране

  • Град Прейсиш-Ейлау е преименуван на Багратионовск.
  • Негови паметници са издигнати в градовете Кизляр, Багратионовск, Москва и др.
  • През 1944 г. операцията за освобождението от нацистка окупация на Беларус е наименувана с кодовото „Багратион“.
  • В град Москва станция на метрото е наименувана „Багратионовская“, а търговско-пешеходен мост на река Москва – „Багратион“.

Източници редактиране

  • Шикман А., Деятели отечественной истории. Биографический справочник. Москва, 1997 г.
  • Шенкман Г., Генерал Багратион. СПб., 2003.