Пьотър Разгилдеев

руски генерал

Пьотър Анемподистович Разгилдеев (на руски: Пётр Анемподистович Разгильдеев) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Пьотър Разгилдеев
руски генерал
Razgildeev PA.jpg

Звание генерал-лейтенант
Години на служба 47
Служи на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия
Род войски пехота
Командвания 20-и Галицки пехотен полк, 1-ва Стрелкова бригада, 24-та Местна бригада, 8-а Пехотна дивизия, 35-а Пехотна дивизия, 8-и Армейски корпус
Битки/войни

Кримска война (1853 – 1856)


Полско въстание (1863 – 1864)


Руско-турска война (1877-1878)

Награди орден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“

Дата и място на раждане
Иркутска губерния, Руска империя
Дата и място на смърт
Санкт Петербург, Руска империя
Погребан Санкт Петербург, Русия

БиографияРедактиране

Пьотър Разгилдеев е роден на 25 ноември 1833 г. в Иркутска губерния в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Военно образование получава в Орловския кадетски корпус и Дворянския полк. Произведен е в първо офицерско звание, прапощик (1851). Дълги години служи в лейбгвардейския Волински ехотен полк като командир на рота и батальон.

Участва в Кримската война (1853 – 1856) в отбраната на Балтийското крайбрежие на Естляндска и Петербургска губерния от враждебните действия на обединения англо-френски флот.

С лейбгвардейския Волински ехотен полк участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Командир на 55-и Резервен батальон (1867) и на 20-и Галицки пехотен полк (1870).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Отличава се в битката при Никопол. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. Участва в първата атака на Плевен, като полкът му прикрива отстъплението на 17-и Архангелогородски и 18-и Вологодски полк. При втората атака на Плевен, се бие на десния фланг за овладяването на турските редути при село Гривица, като атаката е отново неуспешна. В борбата за Плевен е единствения оцелял полкови командир от 5-а пехотна дивизия.

Повишен е във военно звание генерал-майор на 3 август 1877 г. с назначение за командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия. Бригадата е в състава на Сборен отряд с командир генерал-майор княз Александър Имеретински за повторното освобождение но Ловеч. На 22 август 1877 г. е сред най-активните командири при борбата за Ловеч. Ранен е в крака, но не напуска бойното поле и продължава управлението на частите от бригадата. Награден е със Златно оръжие „За храброст“. След кратко лечение се връща в Действуващата армия. Командир на 1-ва Стрелкова бригада от 32-ра пехотна дивизия.

След войната продължава службата в Руската армия. Военен началник на Каменецк-Подолски (1879) и Киевските губернски войски (1880). Командир на 14-а местна бригада. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. Последователно получава назначение за командир на дивизия: 8-а пехотна дивизия (1887) и 35-а пехотна дивизия (1890). От 1894 г. е командир на 13-и армейски корпус. Повишен е във военно звание генерал от пехотата от 1898 г.

Умира на 26 декември 1900 г. в Санкт Петербург. Погребан е в гробището на Новодевическия манастир.

НаградиРедактиране

  • Орден „Свети Станислав“ I и II ст. (1867, 1878),
  • Орден „Свети Владимир“ II, III и IV ст. (1875, 1876, 1883),
  • Орден „Света Ана“ I, II и III ст. (1864, 1872, 1879),
  • Орден „Бял орел“ (1894),
  • Орден „Свети Георги“ IV ст.
  • Златно оръжие „За храброст“ (1877)

СемействоРедактиране

  • баща Анемподист Иванович Разгильдеев
  • сестра Анна Анемподистовна Разгильдеева
  • сестра Александра Анемподистовна Разгильдеева
  • сестра Любовь Анемподистовна Разгильдеева
  • съпруга Ольга Николаевна Разгильдеева
  • син Сергей Петрович Разгильдеев
  • син Вадим Петрович Разгильдеев
  • дъщеря Раиса Петровна Гайдук
  • дъщеря Ольга Петровна Всеволжская

ИзточнициРедактиране

  • Алманах совремнных русских государственных деятелей. Санкт Петербург, 1897, с.1189.
  • Старчевский, А. А., Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых, С.-Петербург, 1878 г., С.314.
  • www.geni.com