Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ловеч.

Битката при Ловеч e част от борбата на Западния Руски отряд срещу Западната османска армия укрепена в Плевен. Сборен Руски отряд (командир генерал-майор княз Александър Имеретински) успява окончателно да превземе Ловеч и прекъсне най-важния път за снабдяване на османския гарнизон в Плевен.

Втората битка при Ловеч
Руско-турска война (1877–1878)
Алея на Българо-Руската дружба - Ловеч.jpg
Алея на българо-руската дружба, Ловеч
Информация
Период 5 юли/17 юли; 15 юли/27 юли; 20 – 22 август/1 - 3 септември 1877 г.
Място Ловеч, България
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Алексей Жеребков
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Пьотър Паренсов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Николай Бакланов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал – майор Александър Имеретински
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал – майор Михаил Скобелев
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал – майор Владимир Доброволски
Ottoman flag.svg Рифат паша
Сили
22703 войника 8000 войника
Жертви и загуби
убити 6 офицера и 313 войника, ранени 33 офицера и 1112 войника, безследно изчезнали – 52[1] убити 2220 офицера и войника[2]

По време на Руско-турската война (1877 – 1878), Ловеч на два пъти е освобождаван от Руските войски.

Съдържание

Хронология на биткатаРедактиране

Първо превземане на Ловеч (5 юли)Редактиране

 
полковник Алексей Жеребков

В началото на юли 1877 г. в Севлиево е формиран Сборен отряд, тактическо подразделение с командир полковник Алексей Жеребков и началник-щаб полковник Пьотър Паренсов, в състав:

  • III-а сотня от XXX-и Донски казашки полк (есаул Антонов);
  • полусотня от Владикавказо-осетински полк (сотник Александър Верешчагин);
  • II-а сотня от Лейбгвардейски Казашки полк (щаб-ротмистър Муратов);
  • артилерийски взвод от VI-а Донска Конна батарея (есаул Луизов);
  • VI-а сотня от XXIII Донски Казашки полк (есаул Лавров).

Общо 400 войника и 2 оръдия.

На 5 юли излиза от града. След боеве с 2 роти низам и до 1500 башибозуци и черкези при с. Аканджилари (дн. Петко Славейково), с. Киречли Павликяни (дн. Горно Павликене) и в. Стратеш превзема Ловеч на 5 юли/17 юли 1877 г. Тук остават 400 руски войници. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на Троян и София, грабят и опожаряват българските села.[3]

Османско настъпление към Ловеч (15 юли)Редактиране

Настъпващият към Плевен Осман паша нарежда завземане на Ловеч. Целта е възстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили; вероятно съединяване с корпуса на Сюлейман паша, който атакува Шипченския проход. След еднодневно сражение Рифат паша превзема Ловеч (15 юли 27 юли 1877), отбраняван от малочислени руски сили (командир полковник Бакланов) и българи – доброволци от градската въоръжена стража (командир, учителя Найден Войнов).[4] Загива отбраняващия града доброволец Цачо Шишков. Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 1500 българи. Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващият турската групировка в Ловеч, Рифат паша строи отбранителна позиция от редути, окопи и траншеи.[5]

Второ превземане на Ловеч (22 август)Редактиране

Осман паша изпълнява заповед на султана за противодействие срещу Западния руски отряд. На 1/13 юли Видинския Армейски корпус (18 табура пехота, 4 ескадрон и 9 батареи) излиза от Видин в посока Ловеч – Търново. По пътя получава известие за критическото положение в битката при Никопол. Насочва се към Плевен, където влиза на 7/19 юли 1877 г. Получава 15 батальона подкрепления от София и корпуса прераства в Западна армия. Решава да се укрепи в Плевен и Ловеч.

 
генерал-майор княз Александър Имеретински

Неуспешната втора битка при Плевен под командването на генерал-лейтенант Николай Криденер и превземането обратно на Ловеч от турците, принуждават руските войски да водят единствено далечна артилерийска стрелба. Да насочат действията си главно за прегрупиране и съсредоточаване на силите си. Руското командване не се отказва от своите предишни намерения – Плевен да бъде превзет с щурм. Увеличава числеността на войските, без да изчака пристигането на гвардията и гренадирите.

Решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците застрашават руския тил при Плевен и Шипка.[6] Контролират шосето София – Плевен и през Ловеч получават свежи сили, боеприпаси и продоволствие. Генерал-майор Михаил Скобелев предлага да се прекъсне османската комуникационна линия при Ловеч. Лично разработва план за превземането на града след няколко самоубийствени разузнавания и отчаяни схватки. Генерал-майор княз Александър Имеретински командир на II-а Пехотна дивизия утвърждава плана без изменения. Създава се Специален отряд под командването на генерал-майор Скобелев (10 батальона, 3 ескадрона и 56 оръдия). Получава задача да прикрива фланга на IX-а Пехотна дивизия (генерал-майор Николай Святополк-Мирски), да държи връзка с Предния отряд и руските части около Плевен и настъпи към Ловеч.

На 12/24 юли 1877 г. турска кавалерия н башибозук, срещат идващите от Севлиево предни руски части, но не приема боя и се завръща в Ловеч. XXXV-и Брянски Пехотен полк, който от 8/20 юли 1877 г. е в Севлиево, на 15/27 юли заема позиция към с. Къкрина, Ловешко. Полкът стои там до 3/15 август. Сменен е от 54-ти Мински Пехотен полк. Около Къкринското ханче, по шосето Севлиево – Ловеч, заема позиция Сборен Руски отряд (командир, генерал-майор Скобелев) в състав: 4 пехотни батальона, 12 конни сотни и 14 оръдия. Задачата е разузнаване с бой и да печелене на време за съсредоточаване на руските войски около Ловеч.[7]

Третата битка за Плевен е предшествана от тридневни боеве на 20 – 22 август/1 – 3 септември 1877 г. за освобождението на Ловеч. Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд (командир генерал-майор Александър Имеретински). Състои се от: 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия, общо 22 703 офицери и войници. На 20 август/1 септември са атакувани подстъпите към Ловеч. Руските сили превишават трикратно турските (командир Рифат паша, 8000 войника и 6 оръдия). Теренът на бойните действия е силно пресечен и сложен. На 22 август/3 септември, руските части са разделени на две колони (лява и дясна). Командири са генерал-майор Михаил Скобелев и генерал-майор Владимир Доброволски. Атакуват турските позиции от изток и завладяват османските укрепления на височината „Синан тепе“ и „Рижата височина“ („Стратеш“). След обяд преминават на западния бряг на р. Осъм и щурмуват главния неприятелски редут при м-ст „Червен бряг“ до сегашния път за Плевен. След ожесточен бой, турската войска се разбягва. I-а Кавказка Казашка бригада (командир, полковник Иван Тутолмин) осъществява успешно преследване на разбития противник.

Кавказците и кубанците не обръщат внимание на турските куршуми, казвайки, че турците стрелят без да се прицелват, и че изобщо стрелбата с огнестрелно оръжие е празна работа, в която се губи и време, и хора. Истинското сражение – казват те – се състои в това с вик да се хвърлиш върху турците и да ги сечеш с шашки; който посече повече, той е герой. И те показват един осетинец, здрав и набит, който край Ловеч е съсякал 18 турци с 18 удара зад тила, а всеки глупак знае, че тази кост и с топор да я сечеш, само топора ще счупиш; на осемнайстия удар стъблото на сабята му се отделило от ръкохватката.

След тежки тридневни сражения, дължащи се на трудния хълмист терен, руснаците погребват в Ловеч труповете на 2220 турски войници и офицери. Руски загуби: убити 319 и ранени 1145 офицери и войници.[8]

Действия след превземането на ЛовечРедактиране

Още през деня на 22 август/3 септември, Осман паша получава донесение от Рифат паша за трудностите да защити Ловеч. Отправя за града с 20 табура и 3 батареи. Достига сутринта на 23 август/4 септември в района на с. Славяни. Обстрелван от руски части, не се решава да атакува и се завръща в Плевен. Оцелелите при Ловеч османски войници, на групи се оттеглят към Плевен, където са организирани в три табура.

Беше изпусната възможността да се разгромят османците, излезли от Плевен на помощ на Ловеч – около 15 000 човека. След това всички сили се концентрираха при Плевен“ – свидетелства руския военен кореспондент Всеволод Крестовски.

След загубата на Ловеч, към Плевен са прехвърлени още подкрепления, като силите на Осман паша достигат своя максимум за цялата битка – около 50 000 войника. Обсаден напълно, Осман паша успява да отблъсне още няколко руски атаки, но лишен от основния си път за снабдяване е принуден да се предаде на 28 ноември/10 декември 1877 г.

Превземането на Ловеч е важно и за организирането на български доброволчески чети в помощ на русите части. Още през септември 1877 г. по инициатива на сътрудника на дипломатическата канцелария на Дунавска Руска армия Михаил Хитрово, в Ловеч са сформирани за отряда на генерал-майор Павел Карцов няколко български доброволчески чети. Войводите Христо Иванов-Големия, Ильо войвода, Димитър Трифонов, Георги Пулевски, Георги Огненов и Иванчо Роби, както и основния личен състав, са местни българи и от Македония.[9] Участват в Преминаването на Троянския отряд през Стара планина.

Участници във второто освобождение на ЛовечРедактиране

КомандириРедактиране

  • генерал-майор княз Александър Имеретински – командир на Сборен отряд за второто превземане на Ловеч, командир на II-а Пехотна дивизия;
  • генерал-майор Михаил Скобелев – командир на Специален отряд; командва левия фланг в битката за Ловеч;
  • генерал-майор Владимир Доброволски – командир на III-а Стрелкова бригада, командва десния фланг в битката за Ловеч;
  • генерал-майор Вадим Давидов – командир на II-а Стрелкова бригада;
  • генерал-майор Пьотър Разгилдеев – командир на I-а Стрелкова бригада от II-а Пехотна дивизия;
  • полковник Пьотр Паренсов – началник-щаб на Сборния отряд, провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч;
  • полковник Иван Тутолмин – командир на I-а Кавказка Казашка бригада, провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч;
  • полковник Александър Кусов – командир на XI-и Псковски Пехотен полк, загинал в боя за Ловеч на 22 август 1877 г.;
  • полковник Митрофан Греков – командир на XXX-и Донски Казашки полк;
  • полковник Казимир Елжановски – командир на V-и Калужки Пехотен полк;
  • полковник Пьотър Левиз-оф-Менар – командир на Владикавказки Конен полк;
  • полковник Владимир Тебякин – командир на 64 Казански Пехотен полк, загинал в боя за Плевен на 31 август 1877 г.;
  • полковник Алексей Кирдан – командир на XI-и Стрелкови батальон от III-а Стрелкова бригада, загинал в боя за Ловеч на 22 август 1877 г.;[10]
  • капитан Алексей Куропаткин – началник – щаб на Специалния отряд, провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч;
  • ротмистър Парфентий Кулебякин – командир на Терски Казашки ескадрон;
  • прапоршик Михаил Гембицки – провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч;
  • подпрапоршик Сергей Касаткин – провъзгласен за Почетен гражданин на Ловеч;
  • редник Дмитрий Абациев – осетински казак, личен ординарец на генерал-майор Михаил Скобелев.[11]

Състав на Сборния отрядРедактиране

Формиран е от 25 батальона, 15 сотни, 98 оръдия; 571 офицери и 22 132 войника:

  • II-а Пехотна дивизия: V-и Калужки Пехотен полк, VI-и Либавски Пехотен полк, VII-и Ревелски Пехотен полк и VIII-и Естляндски Пехотен полк;
  • II-а бригада от III Пехотна дивизия: XI-и Псковски Пехотен полк и XII-и Великолуцки Пехотен полк;
  • III-а Стрелкова бригада;
  • II-а Артилерийска бригада;

Специален отряд:

  • 64-и Казански Пехотен полк;
  • 118-и Шуйски Пехотен полк (I-и батальон);
  • I-а Кавказка Казашка бригада: II-и Кубанска Конен полк и Владикавказки Конен полк, Лейбгвардейски Терски Казашки ескадрон, XXX-и Донски Казашки полк (2 сотни) и Конвойна Гвардейска полурота.[12]

Индивидуални наградиРедактиране

 
Орден „Свети Георги“ IV ст.

Колективни наградиРедактиране

  • V-и Калужски Пехотен полк – награден с Георгиевско полково знаме с надпис „За взятие Ловчи 22 августа 1877 года“ (бяло, с червени краища)
  • VI-и Либавски Пехотен полк – награден с Георгиевско полково знаме с надпис „За взятие Ловчи 22 августа 1877 г.“ (бяло, с червени краища)
  • II-а сотня на Лейбгвардийския Казашки полк – наградена със знак: „За Ловчу 5 июля 1877 года“.[14]

ПаметРедактиране

В Ловеч, осветените паметници посветени на Освобождението и освободителите са общо 13:

 
Паметник на Цачо Шишков, Ловеч
  • Белия паметник изграден през 1902 г. на хълма „Стратеш“, напомня за военните части участвали в делото на 22 август.
  • Черния паметник е в памет на загиналите 4 войника от 118-ти пехотен Шуйски полк и 11 войника от 64 – Казански Пехотен полк.
  • 5 мраморни паметника на братските могили на руските войни от V- и Калужки Пехотен полк, VI- и Либавски Пехотен полк и II-а Артилерийска бригада при м. Сър пазар.
  • 3 мраморни паметника на братските могили на загиналите войни от VII-и Ревелски Пехотен полк и VIII- и Естляндски Пехотен полк при м. Червен бряг.
  • Паметник на загиналия на 22 август 1877 г. командир на XI- и Псковски Пехотен полк, полковник Александър Кусов.
  • Паметник на лекаря на XII- и Великолуцки Пехотен полк, Александър Лебедевски.
  • Паметник на Ловчанския гражданин Цачо Шишков, загинал при отбраната на града на 15 юли 1877 г.

През 1977 и 2007 г., паметниците от другите местности и тленните останки на героите са преместени и препогребани в близост до Белия и Черния паметник. Тук на хълма „Стратеш“ е оформено Мемориално място, посветено на Освобождението. Известно е като Алея на българо-руската дружба.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  2. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  3. Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190
  4. Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 49,
  5. Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190
  6. Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и и изкуство“, София, 1978
  7. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  8. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  9. Генов Цонко, Действия Севлиевско-Ловечского отряда // Военная литература [1]
  10. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  11. „Почетните граждани на Ловеч“, Регионален исторически музей, Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, ISBN 978-954-8259-84-2
  12. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  13. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  14. Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  • Бръняков Б., Действията около град Ловеч през Освободителната война 1877 -1878 г., Печатница „ Светлина “, Ловеч, 1928 г.
  • Известия на РИМ – Ловеч, т.V, Ловеч, 2000 г.; Тончев Теодор, Боят за Ловеч на 5 юли 1877 г., с. 116 – 190
  • Турецкий гамбит [2]
  • П.Н. Краснов, Русско-турецкая война 1877 – 1878 гг.
  • Генов Цонко, Действия Севлиевско-Ловечского отряда // Военная литература [3]
  • Генов Цонко, Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978
  • Ловча, Военная литература [4]
  • Костин, Скобелев [5]
  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей, Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Велико Търново, 2009, ISBN 978-954-8259-84-2
  • Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 116

Вижте същоРедактиране