Отваря главното меню

Първа атака на Плевен

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Първата атака на Плевен е етап от развитието на Руско-турска война (1877–1878). Проведена е през периода 7 – 8 (19 – 20) юли 1877 г. и поставя началото на пет месечни кръвопролитни битки за овладяването на града.

Първа атака на Плевен
Руско-турска война (1877 – 1878)
Информация
Период 7 – 8 (19 – 20) юли 1877
Място Плевен, България
Резултат победа за Османската империя
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Николай Криденер
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер
Ottoman flag.svg Осман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 7000 щика
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 1600 саби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 46 оръдия
Ottoman flag.svg 17 000 щика
Ottoman flag.svg 500 саби
Ottoman flag.svg 58 оръдия
Жертви и загуби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 2600 убити и ранени Ottoman flag.svg 2000 убити и ранени

Оперативна обстановкаРедактиране

Придвижване на турските войскиРедактиране

На 15 (27) юни 1877 г. Действащата Руска армия на Балканския полуостров извършва десант на река Дунав в района на ЗимничСвищов. Тъй като не разполага с достатъчно сили в района, турското командване смята, като остави във Видин достатъчно войски за отбраната на града, с останалите, Осман паша да настъпи през Ловеч към Търново. В Търново да се съедини с пристигналия от Шумен Ахмед Еюб паша в една една силна армия и от там да настъпи към Свищов.

За изпълнението на този план, Осман паша след като получава очакваната телеграма за действие, се насочва към Никопол с най-добрите си 19 табура (ветерани от Сръбската война), 5 билюка (ескадрона) и 9 батареи. По пътя присъединява още 3 табура от гарнизона на Оряхово. По време на придвижването си към Никопол и когато достига р.Искър, научава, че Западният руски отряд е превзел Никопол и променя посоката си на движение към Плевен, като ускорява движението си. Започва да изминава по 33 км на ден и взима разстоянието от 200 км за 6 дни, без да бъде открит от руското разузнаване. На 6 (18) юли нощува в Долна Митрополия, а призори на 7 (19) юли вече е заел удобни позиции около Плевен. Така Осман паша влиза в града като изпреварва само с няколко часа руските войски, които за същото време не успяват да изминат разстоянието от 40 км. В Плевен го очаква Атуф паша с още 3 табура, 1 билюк и 4 оръдия от гарнизона на Никопол като по този начин армията му нараства до 17 000 души или 25 табура, 6 билюка и 10 батареи.[1]

Придвижване на руските войскиРедактиране

Веднага след падането на Никопол на 4 (16) юли, началник-щабът на Действащата армия генерал Артур Непокойчицки изпраща телеграма до генералите Николай Криденер и Юрий Шилдер-Шулднер, с която им заповядва веднага да се отправят към Плевен с Кавказката казашка бригада, два пехотни полка и артилерия, за да го заемат. През следващите два дни – 5 и 6 (17 – 18) юли са изпратени нови две телеграми, с които отново се нарежда незабавно изпращане на войски към Плевен. Съобщава се и за възможно настъпление на турската армия откъм Видин, чието напускане на града е забелязано от румънските войски на Дунав.

Изпратените към река Вит и Плевен разузнавателни отряди не успяват да открият придвижването на армията на Осман паша. Въпреки че край река Искър се натъкват на турски лагер, разузнавачите предполагат, че е на отстъпващи от Никопол разбити турски табури.

В случай, че гетералите Криденер и Шилдер-Шулднер не са в състояние да потеглят, се заповядва незабавното изпращане на Кавказката казашка бригада и част от пехотата. Руският отряд обаче не бърза с потеглянето. След битката при Никопол се нуждае от попълване на запасите от храни и амуниции, от превързване на ранените си, от погребване на убитите. Освен това Криденер е получил грешни сведения, събрани от конната бригадата на Иван Тутолмин, че турците разполагат в Плевен със слаби сили – изчислени на 6 табура или около 4000 души, 4 – 6 оръдия и 200 – 300 конници. Това дава увереност, че три пехотни полка са напълно достатъчни да изтласкат турците от града. Предполага се, че турците няма да го защитават, понеже Плевен няма до момента стратегическо значение и се намира между Никопол и Ловеч, заети вече от руските войски. Всички тези обстоятелства довеждат русите пред Плевен едва на 7 (19) юли с по-малобройни сили, при това разделени на два отряда (северен и източен), отстоящи на голямо разстояние един от друг.

Северен отряд – командир генерал–лейтенант Юрий Шилдер–Шулднер:

  •   17 Архангелогородски пехотен полк
  •   18 Вологодски пехотен полк
  •   Донски 9-ти казашки полк
  •   5-та артилерийска бригада (4 батареи)

Източен отряд – командир полковник Игнатий Михайлович Клейнхауз:

  •   19 Костромски пехотен полк
  • Кубански казашки полк (2 сотни)
  •   31 артилерийска бригада (една батарея)

Кавказка казашка бригада – командир полковник Иван Фьодорович Тутолмин, има задача да маневрира и не взима участие в боя.

Реално генерал Шилдер–Шулднер разполага с повече от два пъти по-малобройни войски от противника си – едва 9 пехотни батальона с 40 оръдия и два конни полка за прикриване на фланговете.[2]

Турските позицииРедактиране

 
Осман Паша

Основната позиция на турците е разположена северно от Плевен по гребена на Янък баир. На север от него се простира широкия и дълбок дол на река Буковлък, а на юг – стръмният дол на Гривицката река. Северният склон на баира е покрит с ниски, гъсти храсти, които умело са използвани за прикритие от турските стрелци. Левият фланг на позицията завършва при с.Буковлък, а десният – при Гривицките възвишения. Позицията е трудно достъпна както фронтално, така и по фланговете. На разстояние 2 – 3 км напред предлага отлична видимост и възможност за обстрел. Землени укрепления (табии) все още не са изградени, но естествената недостъпност на околните възвишения са умело използвани за отбраната на града. На турците е невъзможно да укрепят заетата позиция за една нощ, при положение, че разполагат само със щикове за копаене. Атуф паша обаче, който пристига десетина дни преди това с войниците си от Никополския гарнизон (3 табура, 1 ескадрон и 4 оръдия), е успял да изгради главните отбранителни линии. На Янък баир и зад с.Гривица са изградени няколко еполемента за батареите и няколко ложементи за пехота. Не без основание Осман паша очаква главната атака срещу Янък баир и разполага тук 16 табура с 5 оръдейни батареи под командването на генерал-майор Ахмед Хивзи паша. Други 2 табура с 1 батарея разполага североизточно при с.Опанец, а трети отряд от 1 табур и 3 оръдия с командир майор Исса ага – на юг за прикритие откъм Ловеч. Останалите части остават в резерв в долината източно от града.

Ход на военните действияРедактиране

Първи етап на бояРедактиране

 
„Преди атаката“ картина на Василий Верешчагин
 
Първа атака на Плевен, 20 юли 1877 г.

Отрядът на генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер, определен да атакува Плевен, наброява 7000 щика, 1600 саби и 46 оръдия. През нощта на 7 срещу 8 (18 срещу 19) юли отрядът е разделен на две групи, отстоящи на 25 км една от друга. Едната се намира край селата Шияково и Крета, а другата – при Трънчовица и Българене. Преди всичко Шилдер-Шулднер трябва да се погрижи двете групи да се обединят. Вместо това, водени от неточни карти на района, двете групи се раздалечават.

 
Изходни позиции при първата атака

Дясна колонаРедактиране

Дясната колона, в която влизат 17-ти Архангелогородски и 18-ти Вологодски пехотен полк (от V пехотна дивизия), настъпват на 7 (19) юли през с.Върбица и достигат край с.Буковлък. Отрядът смята да спре при кладенците на селото за почивка. Върху челната рота, когато изкачва последната височина, неочаквано се посипват турски снаряди. Осман паша, който е осведомен за придвижването на русите, държи в готовност армията си на позиции. Понеже русите не атакуват, турците предприемат настъпление срещу десният им фланг. Първоначалното смущение на челната рота преминава скоро и двата полка се пръсват във вериги, като спират турското настъпление. Артилерията също влиза в действие. Шилдер-Шулднер дава време на войските да се подготвят за бой и праща известие до лявата колона на полковник Клейнхауз. Понеже не получава обратен отговор, в 20 часа прекратява артилерийския огън. Войниците остават да нощуват на позициите си.

Лява колонаРедактиране

Лявата колона, в чийто състав влизат 19-ти Костромски пехотен полк и Кавказката казашка бригада, достига с.Згалево едва след обяд на 7(19) юли. Отрядът спира на лагер, а две сотни казаци са изпратени към с.Гривица да разузнаят пътя към Плевен. Селото обаче е заето от черкези, които избиват българските селяни, работещи по полето. Казаците се завръщат без да са събрали сведения за числеността и разположението на противника.

Първият етап на боя се ограничава с артилерийска стрелба по позициите на Янък баир, без активно участие на пехотата. В края на деня, генерал Шилдер-Шулднер разбира, че турците разполагат с по-големи сили отколкото е предполагал първоначално. Под влияние на победата при Никопол обаче, бойният дух на руските войници остава висок.

Втори етап на бояРедактиране

Генерал Шилдер-Шулднер решава да атакува отново на следващия ден сутринта с двете колони. Дясната колона, под негово командване, ще се насочи срещу левия фланг на турската позиция на Янък баир при с.Буковлък, а лявата – срещу десния фланг при с.Гривица. 9-ти Донски казашки полк ще подсигурява десния фланг от турските табури при с.Опанец.

Десен флангРедактиране

Десният фланг започва сражението в 4:45 часа сутринта със силен артилерийски огън по турските батареи на Янък баир. Турците отговарят с оръдия от голям калибър, и понеже огънят им е действителен, Шилдер-Шулднер решава да не губи време и заповядва в 5:30 часа настъпление на дясната колона. Без необходимата артилерийска подготовка и без точни сведения за силите и разположението на врага, на атака са изпратени Вологодския полк и някои роти на Архангелогородския полк. Въпреки силния артилерийски огън, пехотинците успяват да изтласкат противника, преминават малката Буковлъшка бара, прочистват храсталаците от турските стрелци и достигат на 100 м от турските батареи. Вологодският полк и някои роти на Архангелогородския полк, атакува в направлението на земния път от с.Бръшляница за Плевен и достигат до билото на Янък баир и се вклиняват в турската отбрана.

Според военния кореспондент на вестник „L'echo d'orient“ от билото му се вижда Плевен и те се спускат в преследване на отстъпващият противник. Достигат до покрайнините на града, като предните части навлизат по улиците и започват бой. Убедени в успеха си, войниците оставят шинелите и раниците си на земята и на групи се пръскат из улиците, като дори пеят песни. Неочаквано от стотици прозорци и балкони срещу тях полита град от куршуми. Малките групи оказват съпротива, но скоро турците получават подкрепления и те започват отстъпление. В този момент е ранен бригадния командир генерал-майор Кноринг и командирът на 17-ти Архангелогородски полк полковник Розенбом. Руските войници правят опит да изнесат полковника, но турците го убиват и отнасят на щиковете си в града.[3] Според Тал Ат – началник щаб на турската армия, русите са взели погрешно с.Буковлък за Плевен, т.е. въобще не са проникнали в неговите покрайнини и дори не били достигнали до билото на Янък баир.[4]

Този първоначален успех е постигнат с цената на многобройни жертви, а липсват резерви за да бъде затвърден и доразвит. Обратно е при турците. Осман паша изпраща подкрепления и те преминават в контранастъпление. Генерал Шилдер-Шулднер поисква на няколко пъти подкрепления и медицинска помощ от генерал Криденер и след като не ги получава, към 12 часа заповядва постепенно отстъпление към с.Бръшляница. Отстъплението се прикрива от 20-ти Галицки пехотен полк, който пристига в края на боя от с.Муселиево. Турците правят слаби опити за преследване, но са отбити. Към 18 часа те също прекратяват огъня. Табурите при с.Опанец също предприемат настъпление срещу десния фланг на русите, но са спрени от споменатия 9-ти Донски казашки полк, една батарея и няколко роти вологодци.

Ляв флангРедактиране

Левият фланг, под командването на полковник Клейнхауз излиза при с.Згалево сутринта и се отправя към с.Гривица. По пътя войниците му са обстрелвани от турската батарея зад селото. Руските артилеристи отвръщат на огъня и след като изваждат от строя две оръдия, я заставят да замлъкне. Костромският полк се разгръща във верига и атакува турските окопи. Очистени са първия и втория ред окопи. Когато достигат третият ред, зает от башибозуци, те се качват на конете си и побягват към града. Руската батарея пренася огъня си върху бегълците и предизвиква силна паника сред турците. За да спре отстъплението на войските си, Осман паша заплашва Тахир паша, че ще открие огън с артилерията срещу неговите подразделения. С помощта на изпратените подкрепления, турците засядат из градините и крайните къщи на града, като организират отново отбраната си.

Левият отряд успява да постигне по-големи резултати от десния, но и той няма резерви за да го затвърди. Патроните и снарядите привършват, а стрелбата откъм Буковлък е престанала. При това положение полковник Седлецки, който е поел командването след загиването на полковник Клейнхауз, заповядва отстъпление към с.Българене. Костромският полк изоставя на бойното поле 17 сандъка с патрони за Кринка, 300 походни палатки и оръжия. Турците не правят никакви опити за преследване.

Кавказка казашка бригадаРедактиране

Кавказката казашка бригада, под командването на полковник Иван Тутолмин, излиза сутринта на 8 (20) юли от с.Славяново и се отправя към с.Радишево. Конно-планинската батарея избира място за обстрелване на турците, но се оказва, че огънят е недействителен. Тогава Тутолмин, уверен в успеха на битката, решава да се придвижи към пътя за Ловеч, за да преследва разбития противник. Кавказката бригада бездейства и не изпълнява поставената задача да атакува противника в тил. От височината на избраното място Тутолмин наблюдава действията на Костромския полк и когато той започна да отстъпва, връща бригадата към с.Гривица, като прикрива отстъплението и подпомага събирането на ранените.

РезултатиРедактиране

 
„След атаката“, картина на Василий Верешчагин

Първата атака на Плевен е неуспешна и основна причина за това е лошото разузнаване. То подвежда командването като му дава грешна представа за числеността на турските войски. Оказва се, че русите атакуват двойно по-многоброен противник, при това заел удобни отбранителни позиции. Тази първа атака на Плевен струва на русите 72 офицери и 2771 войници.[5] Турските загуби са изчислени на около 2000 убити и ранени. Като второстепенни причини се посочват:

  • грешните карти на района, които объркват придвижването на русите;
  • забавянето при тръгването от Никопол, което позволява на Осман паша пръв да се укрепи в Плевен;
  • издръжливостта на турските войници, които въпреки 7 – 8 дневен ускорен поход, се бият храбро;
  • военния гений на Осман паша при използването на природните дадености на терена.

Според някои военни експерти, отказът на Осман паша да преследва разбитите руски полкове може да се счита за груба грешка. Напротив, веднага след като русите отстъпват и очаквайки възобновяване на атаката, пашата заповядва пълно окопаване на заетите позиции.

Неуспехът срещу Плевен идва веднага след падането на Никопол, когато главнокомандуващият Николай Николаевич смята, че се е справил с противодействието на турците на запад и е насочил цялото си вниманието към настъпление на юг. Русите се опасяват да не бъдат атакувани от две страни: от армията на Осман паша и от войски от четириъгълника на крепостите (ШуменВарнаСилистраРусе). Освен това на 14 (26) юли се получават сведения, според които армията на Сюлейман паша, изчислявана на 30 000 души, се превозва по море от Албания с английски кораби. Всичко това ще накара руското командване да побърза и да предприеме втора атака на Плевен.

ЗагубиРедактиране

Руски загубиРедактиране

Общи руски загуби на 8 (20) юли 1877 г.[6]
подразделение убити изчезнали ранени и контузени ОБЩО
офицери войници войници офицери войници офицери войници
Висше командване 0 0 0 1 0 1 0
  17 Архангелогородски полк 14 369 100 19 419 33 888
  18 Вологодски полк 5 40 449 13 174 18 663
  19 Костромски полк 7 358 0 16 494 23 852
  Донски 9 казашки полк 0 8 0 0 25 0 33
  5-та артилерийска бригада 0 4 0 3 8 3 12
  31-ва артилерийска бригада 0 1 0 2 14 2 15
общо 26 780 549 54 1134 80 2463

Списък на загиналите офицериРедактиране

Списък с имената на убитите и починалите от раните си офицери.[7]
№, чин, имена

убит/починал

допълнителни данни

17 Архангелогородски пехотен полк:
1 полковник Иван Розенбом убит ком.полк
2 полковник Игнатий Маркевич убит ком.стрелци
3 майор Егор Уваров починал от раните ком.1 бат., умира в с. Муселиево
4 щабс-капитан Платон Марковский починал от раните ком.2 стр.рота, умира в с. Муселиево
5 щабс-капитан Кульчицкий убит ком.3 рота
6 щабс-капитан Иван Гембицкий убит ком.8 рота
7 щабс-капитан Рудолф Хес убит мл.оф.
8 поручик Павел-Болеслав Махницкий убит мл.оф.3 стр.рота
9 поручик Егор Никитин убит мл.оф.1 рота
10 подпоручик Петър Константинович убит мл.оф.
11 подпоручик Афанасий Воробей убит ком.11 рота
12 подпоручик Валериан Балутин убит мл.оф.8 рота
13 подпоручик Михаил Марковский убит мл.оф.2 рота
14 прапорщик Александър Ядрило убит мл.оф.
15 прапорщик Игнатий Войцехович убит мл.оф.
18 Вологодски пехотен полк:
16 майор Алам Юрковский убит щабен офицер в 1 батальон
17 щабс-капитан Нестор Самсонов-Двойников убит ком. 7 рота, умира от раните
18 щабс-капитан Михаил Домонтович починал от раните ком.12 рота, умира в с. Муселиево
19 поручик Николай Коведяев убит мл.оф.7 рота
20 поручик Иван Хорошенко убит ком.10 рота
21 подпоручик Сергей Яндовский починал от раните мл.оф.1 стр.рота, умира в с. Муселиево
22 подпоручик Михаил Федотов убит мл.оф.9 рота
23 прапорщик Арсений Горский убит мл.оф.10 рота
19 Костромски пехотен полк:
24 полковник Игнатий Михайлович Клейнхауз убит ком.полк
25 подполковник Валериан Александрович Дьяконов убит ком.1 бат.
26 майор Николай Михаилович Цеханович убит мл.щабен оф.
27 щабс-капитан Николай Демьянавич Стог убит мл.оф.
28 поручик Константин Яковлевич Тарасевич убит ком.2 стр.рота
29 прапорщик Дмитрий Белоровский убит мл.оф.
30 прапорщик Григорий Котловский убит мл.оф.
31 прапорщик Владимир Романович Хоменко починал от раните мл.оф., умира на 12.07.77 в с. Българене

ПаметнициРедактиране

Паметта на убитите войници и офицери от трите пехотни полка е почетена с няколко паметника изградени на самото бойно поле:
паметник на местонахождение изображение
1.   17 Архангелогородски полк

12 офицери

482 нисши чина

2 артилеристи

Буковлък

м.Янък баир

43°26′23.4″ с. ш. 24°37′43.3″ и. д. / 43.439833° с. ш. 24.628694° и. д.

2.   18 Вологодски полк

6 офицери

486 нисши чина

1 артилерист

Буковлък

м.Янък баир

43°26′25.7″ с. ш. 24°37′32.9″ и. д. / 43.440472° с. ш. 24.625806° и. д.

3.     17 и 18 полк

майор Уваров

капитан Марковски

капитан Домонтович

подпоручик Яндовски

Муселиево

43°38′19.6″ с. ш. 24°51′07.7″ и. д. / 43.638778° с. ш. 24.852139° и. д.

4.   17 Архангелогородски полк

полковник Розенбом

Буковлък

м.Езерото

43°26′35.6″ с. ш. 24°37′39.9″ и. д. / 43.443222° с. ш. 24.62775° и. д.

5.   19 Костромски полк

7 офицери

406 нисши чина

Гривица

м.Липачката

43°25′31.4″ с. ш. 24°42′26.4″ и. д. / 43.425389° с. ш. 24.707333° и. д.

6.   19 Костромски полк

153 нисши чина

Гривица

парк на дружбата

43°24′56.8″ с. ш. 24°41′40.1″ и. д. / 43.415778° с. ш. 24.694472° и. д.

7.   19 Костромски полк

прапорщик Хоменко

Българене

м.Ялията

43°27′16″ с. ш. 25°03′47.3″ и. д. / 43.454444° с. ш. 25.063139° и. д.

Любопитни фактиРедактиране

  • Малко известен факт е, че преди Първата атака, Плевен е бил зает за кратко от руски войски. На 23 юни (5 юли) 1877 г. 6-та сотня от 30-ти Донска казашки полк с командир есаул Афанасиев в състав 38 казаци, идвайки откъм с.Българене навлизат в Плевен. Към този момент в града има само стотина заптиета (жандарми). Казаците спират пред конака, обезоръжават заптиетата, като заявяват, че градът скоро ще бъде зает от руските войски. Веднага местните първенци от българи и турци се събират на съвет, като канят казаците на кафе в конака. Те отказват кафето, но когато са поканени с вино приемат. След угощението продължават по пътя си към Тученица и Ловеч, като на тръгване заявяват, че на другия ден ще дойдат руски войски да заемат града. На ново събрание първенците решават да излязат с кръстовете на процесия и да посрещнат русите. На следващия ден казаците, като не откриват своите войски, се връщат с цел да влязат отново във града. Виждайки процесията, я взимат за отряд черкези и се връщат назад. Процесията се спира в недоумение, престоява на място и се връща в града. Какво е било учудването на местните, когато на 27 юни (9 юли), вместо руси, в Плевен влиза Атуф паша с 3 табура, 4 оръдия и 1 билюк от Никополския гарнизон.[8]
  • Нощта на 7 – 8 (19 – 20) юли е прохладна и някои подразделения спят на позициите с шинелите си. На сутринта, когато се отправят в атака на позициите при Янък баир, не ги свалят както повечето други. Така погрешно са взети за турски войници и са обстреляни за кратко от артилерията.
  • Руските войници от 19-ти Костромски полк забелязват, че когато отстъпват от позициите си при Гривица, турците много бързо изнасят от бойното поле убитите и ранените. С това си обясняват, защо след боя им се е струвало, че турските загуби винаги са по-малки.
  • При отстъплението си уморените войници от Вологодския полк са преследвани от черкези и башибозуци, които мъченически доубиват всички ранени и пленени. По време на това отстъпление със смъртта на героите загиват: майор Юрковский, ранен в крака, е жестоко убит пред очите на своите другари; прапорщик Горский е обкръжен от неприятеля, защитава се със сабята си като убива трима, но ранен в крака, пада и е надупчен на щиковете; поручик Коведяев загива от граната, чиито осколки го поразяват в главата.[9]

ГалерияРедактиране

Руски командириРедактиране

Турски командириРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев Г., Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, Хроника на войната
  • Г.Георгиев, В.Топалов, Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958 г.
  • Енциклопедия България, т.4, Издателство на БАН, София, 1984 г.
  • Николаев Н. Г., История 17-го пехотного Архангелогородского Его Императорского Высочества Великого Князя Владимира Александровича полка, Санкт Петербург, 1900 г.
  • Бачевский К.И., Воспоминания о походе 18-го Пехотного Вологодского полка в Турцию 1877 – 78 годах, Санкт Петербург, 1886 г.
  • Присненко К., Первая Плевна и 19-й пехотный Костромской полк в Русско-Турецкую войну 1877 – 1878 года, Санкт Петербург, 1900 г.
  • Цонко Генов, Русско-турецкая война 1877-1877гг. и подвиг освободителей, Боевой путь Западного отряда
  • Газенкампф М. Мой дневник 1877-1878гг. Санкт Петербург, 1908 г.
  • Свечин, Александр Андреевич, Эволюция военного искусства, 1937 г.
  • Война 1877 и 1878 гг. Выпуск III-й, Санкт Петербург, 1879 г.
  • Таль-ат, Описание военных действий под Плевной, Санкт Петербург, 1885 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, 1898 – 1911, Вып. 1 – 97

БележкиРедактиране

Вижте същоРедактиране