Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Раб.

Раб (на хърватски: Rab) е остров в северната част на Хърватия близо до Далматинското крайбрежие в залива Кварнер в Адриатическо море.

Раб
Rab
Rab town from the see.jpg
гледка към град Раб
Местоположение Адриатическо море
Страна Flag of Croatia.svg Хърватия
Площ 93,60 km²
Най-висока точка 410 m
Relief map of Croatia.png
44.7833° с. ш. 14.7519° и. д.
Местоположение в Хърватия
Раб в Общомедия

ГеографияРедактиране

Островът има площ 93,60 км² и дължина 22 км. Най-високата точка е Каменяк (410 м). Източната му част е скалиста и негостоприемна, за сметка на западната, която е покрита с гори (откъдето идва и старото латинско название на острова Arborea)

Раб е отделен от близките острови Црес, Крък и Паг с проливи. С континенталната част е свързан с пътнически катамаран Риека - Раб – Новаля (о.Паг) и с ферибот Мишняк – Ябланац (разстоянието се взима за петнадесет минути).

Остров Раб се издържа от земеделие, риболов, корабно строителство и туризъм.

ИсторияРедактиране

Раб е заселен в древността от племето либурни (ок.IV век пр.н.е.). От III в. пр.н.е. до VI в. е част от Римската империя. Островът е родно място на Свети Марин, основал през 301 г. Сан Марино, където търси спасение от преследванията срещу християните при управлението на император Диоклециан.

В средновековието островът е притежание на Византия като попада в границите на тема Далмация, макар до голяма степен ромейската власт тук да е само номинална. През 1069 г. хърватският крал Петър Крешимир IV сключва договор с Византия, според който Адриатическото крайбрежие, за което хърватите се борят в продължение на сто години, преминава във властта на Хърватското кралство.[1] През 1412 г. Венецианската република вече владее острова, въпреки че реално нейното влияние тук е осезаемо много преди тази дата. След падането на Венеция през 1797 г. островът става част от Австрия. През 1918—1921 г. е под италианска окупация, а след Първата световна война попада в границите на Кралството на сърби, хървати и словенци. По време на Втората световна война отново е зает от италианците и тук е изграден концентрационен лагер. След края на войната е част от Югославия, а след нейния разпад през 1990 г. – част от Хърватия.

Първият известен епископ на остров Раб е Титиан, чието име фигурира сред участниците в църковния съвет, свикан през 532 г. в Амфиса. На 17 октомври 1154 г. Раб е прикрепен към архиепископията на Задар. През 1828 г. диоцезът е обединен с този на Крък.[2][3]

НаселениеРедактиране

Най-големите населени пунктове на остров Раб са Лопар (1191 души през 2001 г.), Барбат (1205 души през 2001 г.) и едноименният град Раб (437 жители през 2011 г.).[4] [5]

ИзточнициРедактиране

  1. Ferdo Šišić, Povijest Hrvata u vrijeme narodnih vladara;;, 1925, Zagreb
  2. Pius Bonifacius Gams, Series episcoporum Ecclesiae Catholicae, Leipzig 1931, pp. 394-395
  3. Konrad Eubel, Hierarchia Catholica Medii Aevi, vol. 1, p. 101; vol. 2, p. 92; vol. 3, p. 115; vol. 4, p. 91; vol. 5, p. 95; vol. 6, p. 95
  4. Население по възрастови групи (2001 г.)
  5. Преброяване 2011 г.