Райнхард II фон Ханау
Райнхард II фон Ханау (на немски: Reinhard II von Hanau) е от 1404 г. господар и от 1429 до 1451 г. граф на Ханау. Той е един от най-значимите представители от неговия род.
| Райнхард II фон Ханау | |
| граф на Ханау | |
 Гробната плоча на Райнхард II в църквата Св. Мария в Ханау | |
| Роден |
1369 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Улрих IV фон Ханау |
| Съпруга | Катарина фон Насау-Байлщайн |
| Деца | Филип I Райнхард III фон Ханау Катарина фон Ханау Маргарета фон Ханау Елизабет фон Ханау |
Биография
редактиранеРоден е около 1369 година в Ханау. Той е вторият син на Улрих IV (1330/1340 – 1380) и съпругата му графиня Елизабет фон Вертхайм, дъщеря на Еберхард фон Вертхайм.
Райнхард II следва през 1387 г. в университета в Болоня и вероятно през 1390 г. в Хайделберг.[1]
По-големият му брат Улрих V управлява графството от 1380 г., няма синове и Райнхард II е негов наследник. Райнхард II и по-малкият му брат Йохан задължават на 26 ноември 1404 г. Улрих V да се откаже от трона. Райнхард II и Йохан управляват заедно до смъртта на Йохан през 1411 г. Райнхард II има вече право да се ожени.
От 1400 г. Райнхард II се занимава с имперски дела. През 1414 г. той посещава Констанцкия събор. На 11 декември 1429 г. е издигнат на имперски граф от крал Сигизмунд Люксембургски.
Умира на 26 юни 1451 година в Ханау. Погребан е в църквата „Св. Мария“ в Ханау като пръв от фамилията му. Всичките негови предшественици са погребвани в манастир „Арнсбург“.
Фамилия
редактиранеРайнхард II се жени на 18 януари 1407 г. за Катарина фон Насау-Байлщайн (1407 – 1459), дъщеря на граф Хайнрих II фон Насау-Байлщайн. Те имат децата:
- Катарина (1408 – 1460), омъжена 1.) 1421 г. за граф Томас II фон Ринек (пр. 1408 – 1431), 2.) 1432/1434 г. за граф Вилхелм II фон Хенеберг-Шлойзинген (1415 – 1444, при лов)
- Анна (* 15 юни 1409; † ?)
- Маргарета (1411 – 1441), омъжена 1440 г. за Готфрид VIII фон Епщайн († 1466)
- Райнхард III (1412 – 1452), от 1451 г. граф на Ханау
- Елизабет (1416 – 1446), омъжва се на 4 май 1432 г. за вилд- и Рейнграф Йохан IV фон Даун-Кирбург (1422 – 1476)
- Филип (Стари) (1417 – 1480), граф на Ханау-Лихтенберг
Литература
редактиране- Reinhard Dietrich: Die Landesverfassung in dem Hanauischen. Die Stellung der Herren und Grafen in Hanau-Münzenberg aufgrund der archivalischen Quellen (= Hanauer Geschichtsblätter. Bd. 34). Hanauer Geschichtsverein, Hanau 1996, ISBN 3-9801933-6-5.
- Reinhard Dietrich: Die Abdankung Ulrichs V. von Hanau. Ursachen und Folgen. Hanauer Geschichtsblätter. Bd. 31, 1993, ZDB-ID 957666 – 6, S. 7 – 33.
- Reinhard Suchier: Genealogie des Hanauer Grafenhauses. In: Festschrift des Hanauer Geschichtsvereins zu seiner fünfzigjährigen Jubelfeier am 27. August 1894. Heydt, Hanau 1894.
- Ernst Julius Zimmermann: Hanau Stadt und Land. Kulturgeschichte und Chronik einer fränkisch-wetterauischen Stadt und ehemaligen Grafschaft. Mit besonderer Berücksichtigung der älteren Zeit. Vermehrte Ausgabe. Selbstverlag, Hanau 1919 (Unveränderter Nachdruck. Peters, Hanau 1978, ISBN 3-87627-243-2).
Източници
редактиране- ↑ Gustav Toepke: Die Matrikel der Universität Heidelberg von 1386 bis 1662. Theil 1: Von 1386 bis 1553. Winter u. a., Heidelberg 1884, S. 43, (Nachdruck. Kraus Reprint, Nendeln/Lichtenstein 1976); Adolf Stölzel: Die Entwicklung des gelehrten Richterthums in deutschen Territorien. Eine rechtsgeschichtliche Untersuchung mit vorzugsweiser Berücksichtigung der Verhältnisse im Gebiet des ehemaligen Kurfürstentums Hessen. Band 2: Anlagen. Register. Cotta, Stuttgart 1872, S. 52, (Neudruck. Scientia-Verlag, Aalen 1964), setzt diese Erwähnung versehentlich auf das Jahr 1389 an.