Уикипедия

Констанцки събор

[1]

Заседание на Катедралния събор в Констанц

Констанцкият събор е XVI Вселенски събор, състоял се в град Констанц, Свещена Римска империя по настояване на император Сигизмунд фон Люксембург. Провежда се в периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 година и има за цел преодоляване на т.нар. Папска схизма.

Съборът в Констанц възстановява единството на католическата църква. Съборните отци приемат отрицанието от папското достойнство на папите Григорий XII и Йоан XXIII (антипапа), последния от които избягва тайно от Констанц. Бенедикт XII (антипапа) отказва да се отрече, и е низложен и отлъчен от църквата. В резултат от провелия се по време на събора нов избор, за папа е избран Мартин V.

В продължение на 4 години са обсъдени и решени много църковни и доктринални въпроси, като са осъдени „реформаторските възгледи“ на Джон Уиклиф и Ян Хус. Съборът приема две важни за църквата решения – първото е, че събора притежава върховната вселенска власт (дадена му от Христос) да решава всички църковни въпроси, като неговите постановления са задължителни за всички, включително и за папата, и второто е, че вселенския събор насетне ще се събира редовно за да решава възникналите спорове. Тези решения на Констанцкия събор не са потвърдени от папата.

Екзекуции редактиране

По време на Вселенския събор в Констанц – на 16 юли 1415 година, по обвинение в ерес на клада е изгорен Ян Хус, а на 30 май 1416 и неговия сподвижник Йероним Пражки.

Сведения за България редактиране

От Констанцкия събор е документирано първото западно изображение на българския герб с трите лъва върху златен щит и с короната над тях, който принадлежи на

„ прославения император на България “

 – Константин (според едно съхранено писмо на император Сигизмунд). Титлата „император“ на българския владетел е логична, предвид на това, че Константин II Асен е единствен законен наследник на царските (синоним на „императорските“) регалии – Иван Шишман е лишен от тях може би насилствено, а Стефан Урош V умира без да остави наследник, като царските регалии в другите две български царства (освен Видинското) символизират трите лъва върху герба.

Участник в Констанцкия събор е и Григорий Цамблак.

Ход и последици от събора редактиране

 
Съвременен паметник от 1993 година, изобразява Империята от онова време, държаща папата и императора

С подкрепата на крал Сигизмунд, интронизиран пред главния олтар на катедралата в Констанс, Съветът в Констанц препоръча и тримата папски претенденти да абдикират и да бъде избран друг. Отчасти поради постоянното присъствие на краля, други владетели поискаха те да имат думата кой ще бъде папа. [2]

След това Григорий XII изпраща представители в Констанс, на които той предоставя пълни правомощия да свикват, отварят и председателстват Вселенски събор; той също ги упълномощи да представят оставката си от папството. Това ще проправя пътя за края на западната схизма.

Легатите са приети от крал Сигизмунд и от събралите се епископи, а кралят отстъпи председателството на делата на папските легати, кардинал Джовани Доминици от Рагуза и принц Карло Малатеста. На 4 юли 1415 г. булата на Григорий XII, която назначава Доминики и Малатеста за негови пълномощници в съвета, е официално прочетена пред събралите се епископи. След това кардиналът прочита указ на Григорий XII, който свиква съвета и разрешава последващите му действия. Принц Малатеста незабавно информира съвета, че е упълномощен от папа Григорий XII да потвърди подаване на оставка от папския трон от името на папата. Той пита съвета дали биха предпочели да получат абдикацията в този момента или на по-късна дата. Епископите гласуват незабавно да получат папската абдикация. [3]

Тогава бившият папа Григорий XII е избран от съвета за титулярен кардинал епископ на Порто и Санта Руфина с ранг непосредствено под папата (което го прави най-високопоставеният човек в църквата, тъй като поради абдикацията му престолът на Петър в Рим е празен). Кардиналите на Григорий XII са приети като истински кардинали от съвета, но членовете на съвета забавят избора на нов папа от страх, че нов папа ще ограничи по-нататъшното обсъждане на неотложни въпроси в църквата.

По времето, когато всички антипапи са свалени и новият папа Мартин V е избран, изминават две години от абдикацията на Григорий XII и Григорий вече е мъртъв. Съветът полага големи грижи да защити легитимността на наследството, ратифицира всички негови актове и е избран нов понтифик.

Новият папа Мартин V , избран през ноември 1417 г., скоро утвърждава абсолютната власт на папската служба.

Хроника на Констанцкия събор редактиране

Илюстрованата хроника е създадена от Улрих фон Рихентал (нем. Ulrich von Richental, лат. Udalricus de Richental; около 1360 — 1436) — немски хронист, почетен гражданин и секретар на градския съвет на Констанц. Около 1421 г.[4] той я съставя на латински, използвайки документални материали, както и свои бележки[5]. Някои от описаните събития, например, изгарянето през юли 1415 г. на Ян Хус, е наблюдаван като очевидец. Първата част на хрониката описва подробно най-важните събития на катедралата, втората изброява почти всички нейни знатни и известни участници, посочвайки датата на пристигането, местоположението и броя на слугите, както и техните гербове.[6]. Общо 29 кардинали, трима патриарси, 33 архиепископи и 150 епископи се наричат от хрониста с имената си[7].

Като исторически източник хрониката на Рихентал, значително допълва сведенията на по-възрастния му съвременник Дитрих от Нихайм и по-младия Андреас от Регенсбург, е от значителна стойност не само за историците на Свещената Римска империя, папството, католическата църква, но и за изследователите на градската икономика и бит, както и специалисти по средновековно облекло, оръжия, вексилология и хералдика. Интерес представляват статистическите данни на Рихентал, извлечени от документите на градския архив, включително разходите за празнични събития, цените на храните, броя на търговците и опазването на обществения ред, както и подробни описания на различни тържества, като празникът проведен на 23 юни 1415 г. от крал Сигизмунд, или любопитни неща, като грандиозния личен чадър на антипапа Йоан XXIII, който е носен при тържественото му влизане в Констанс през 1414 г. от един военен от папската свита[8].

Галерия с изображения от хрониката редактиране

  •  
    Доставка на провизии за кралския двор (1464)
  •  
    Рибна лавка в Констанц (1464)
  •  
    Тържествено пристигане на папите и кардиналите, съпроводени от клирици и слуги (1464)
  •  
    Тържествено пристигане на крал Сигизмунд със свитата си (1464)
  •  
    Пътен инцидент с участие на антипапа Йоан XXIII (XV в.)
  •  
    Папският чадър на Йоан XXIII (1464)
  •  
    Зданието на конклава (XV в.)
  •  
    Заседание в Констанц (1464)
  •  
    Избиране на папа Мартин V (1464)
  •  
    Поставяне на тиарата на новия папа Мартин V (1464)
  •  
    Известие за избирането на папа Мартин V (1464)
  •  
    Погребение на архиепископ Солзбъри (1464)
  •  
    Папата на рождественско богослужение. Кралица Барбара фон Цили на меса (1464)
  •  
    Изнасяне на Светите дарове (1464)
  •  
    Благословяване от Сигизмунд на унгарски феодал и бургундска дама (1464)
  •  
    Даряване с лен на граф Ебергард фон Неленбург Сигизмундом (1464)
  •  
    Даряване с лен на Баварско-Инголщатския херцог Лудвиг VII Брадати от Сигизмунд (1464)
  •  
    Даряване на Фридрих I (курфюрст на Бранденбург) с Бранденбургската марка от Сигизмунд (1464)
  •  
    Даряване с лен на Фридрих I, бургграф на Нюрнберг от Сигизмунд (1465)
  •  
    Затворените врати на кулата, към Боденско езеро (1464)
  •  
    Изпращане към екзекуцията на Ян Хус (1464)
  •  
    Изгаряне на Ян Хус (1464)
  •  
    Изпращане към екзекуция на Йероним Пражки (1464)
  •  
    Празнична процесия в Констанц (1464)
  •  
    Тържествено шествие в катедралния храм (1464)
  •  
    Процесия на прелатите-участници в събора (1464)
  •  
    Процесия на францисканци, доминиканци и др. монаси (1464)
  •  
    Раздаване на осветени свещи на Сретение Господне (1464)
  •  
    Православна литургия на митрополит Григорий Цамблак (1464)
  •  
    Охрана пред затворения търговски дом (1464)
  •  
    Разходка на кардинали (1464)
  •  
    Разхождаща се по улиците група местни евреи (1464)
  •  
    Празник Вход Господен в Йерусалим (1464)
  •  
    Среща на патриарха на Антиохия
  •  
    Прощаване на крал Сигизмунд с участниците в събора

Източници редактиране

  1. ↑ Zitat nach Helmut Weidhase: Imperia. Konstanzer Hafenfigur. Stadler, Konstanz 1997, S. 11.
  2. ↑ Stober, Karin (2014). "Sigismunds Meisterstück" [Sigismund's Masterpiece]. Damals. Vol. 46, no. 2. pp. 24–31.
  3. ↑ Stump, Philip. The Reforms of the Council of Constance (1414–1418). Brill, 1994.
  4. ↑ Buck T. M. Richental, Ulrich // Encyclopedia of the Medieval Chronicle. — Leiden; Boston, 2016.
  5. ↑ Логутова М. Г. Предшественники Реформации // Реформация в рукописях, редких книгах и гравюрах. Выставка к 500-летию Реформации.
  6. ↑ Chronik des Konstanzer Konzils // Repertorium «Geschichtsquellen des deutschen Mittelalters».
  7. ↑ Clemmensen S. Arms and people in Ulrich Richental's Chronik des Konzils zu Konstanz 1414—1418. — Farum, 2011.,p.18.
  8. ↑ ec-dejavu.ru/z/Zont_002.html //Бойцов М. Папский зонтик, бог Гелиос и судьбы России // Казус: Индивидуальное и уникальное в истории. — Вып. 6. — М.: ОГИ, 2005. — С. 99.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Констанцки_събор&oldid=11845296“.