Райчо Славков

български генерал

Райчо Боев Славков е български офицер (генерал-лейтенант), началник Щаба на войската на българската армия в периода 14 септември 1944 – 15 декември 1944 г.

Райчо Славков
български генерал
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1953 г. (54 г.)

Биография

редактиране

Райчо Славков е роден на 8 май 1898 г. с. Хърсово, Разградско. През 1919 г. завършва на Военното училище в София,[1] произведен е в чин подпоручик. Служи в 71-ви пехотен полк и 2-ри пехотен искърски полк. На 30 януари 1923 година е произведен в чин поручик, на 15 април 1928 в чин капитан. През 1929 г. е назначен за помощник-началник на секция в Щаба на войската[2], от 1931 г. е командир на рота от 21 пехотен средногорски полк[3], след което по-късно същата година е изпратен за обучение във Военната академия[4], като от 1932 г. е командир на рота от 29 пехотен ямболски полк[5]. През 1934 година капитан Славков завършва Военната академия[6], а през следващата година става началник на секция в Генералния щаб.[1] През 1935 г. е назначен за началник на секция от Щаба на войската[7], на 6 май 1935 година е произведен в чин майор, а в края на същата година е назначен за командир на рота от 4-ти инженерен полк[8].

През 1936 година майор Славков е назначен за началник на секция в 6 пехотна бдинска дивизия[9], от следващата година командва 24-а погранична рота[10], след което от началото на 1938 г. е преподавател във Военната академия[11], а малко по-късно е назначен за завеждащ подофицерското отделение в Пехотната школа[12]. На 6 май 1939 г. е произведен в чин подполковник.

През 1941 година подполковник Славков е назначен за началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия, на 3 ноември 1942 година е произведен в чин полковник. Славков играе важна роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. Като началник-щаб на Първа пехотна дивизия, най-голямата войскова част в столицата, той успява да неутрализира дивизионния командир Иван Кефсизов и да постави дивизията на разположение на извършителите на преврата. Вечерта на 9 септември участва в делегацията при маршал Фьодор Толбухин, постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.[13]

На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на Щаба на войската. Отстранен е от поста на 15 декември 1944 г., когато комунистите установяват по-строг контрол над армията след неуспешния опит на Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд.[14] На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 20 декември 1944 г. е назначен за командир на 3-та армия, а на 20 юли 1945 г. преминава в запаса[15].

След уволнението си от армията Славков е член на Изпълнителния комитет на Народен съюз „Звено“ до неговото разпускане през 1949 година, а известно време ръководи софийската му организация.[1]

През 1953 е обвинен за участие в събитията през септември 1923 година, арестуван, осъден на смърт и разстрелян.[1]

Военни звания

редактиране
  1. а б в г Недев 2007, с. 639.
  2. Министерска заповед № 92 от 1929 г.
  3. МЗ № 203 от 1931 г.
  4. МЗ № 213 от 1931 г.
  5. МЗ № 83 от 1932 г.
  6. Заповед № 301 от 1934 г.
  7. МЗ № 88 от 1935 г.
  8. МЗ № 334 от 1935 г.
  9. МЗ № 115 от 1936 г.
  10. МЗ № 171 от 1937 г.
  11. МЗ № 14 от 1938 г.
  12. МЗ № 17 от 1935 г.
  13. Недев 2007, с. 605, 626, 639 – 640.
  14. Недев 2007, с. 664.
  15. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 129

Източници

редактиране
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 211 – 212.
  • Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
  • Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 129
Кирил Янчулев началник на Щаба на армията (14 септември 1944 – 15 декември 1944) Иван Кинов