Райчо Славков
Райчо Боев Славков е български офицер (генерал-лейтенант), началник Щаба на войската на българската армия в периода 14 септември 1944 – 15 декември 1944 г.
| Райчо Славков | |
|---|---|
| български генерал | |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Образование | Национален военен университет |
|
|
|
| Дата и място на раждане |
село Хърсово, Княжество България |
| Дата и място на смърт |
1953 г.
|
БиографияРедактиране
Райчо Славков е роден на 8 май 1898 г. с. Хърсово, Разградско. През 1919 г. завършва на Военното училище в София,[1] произведен е в чин подпоручик и зачислен във 2-ри пехотен искърски полк. На 30 януари 1923 година е произведен в чин поручик, на 15 април 1928 в чин капитан. През 1934 година капитан Славков завършва Военната академия, а през следващата година става началник на секция в Генералния щаб.[1] На 6 май 1935 година е произведен в чин майор, на 6 май 1939 в чин подполковник.
През 1941 година подполковник Славков е назначен за началник щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия. На 3 ноември 1942 година е произведен в чин полковник.
Славков играе важна роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. Като началник-щаб на Първа пехотна дивизия, най-голямата войскова част в столицата, той успява да неутрализира дивизионния командир Иван Кефсизов и да постави дивизията на разположение на извършителите на преврата. Вечерта на 9 септември участва в делегацията при маршал Фьодор Толбухин, постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.[2]
На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на Щаба на войската. Отстранен е от поста на 15 декември 1944 г., когато комунистите установяват по-строг контрол над армията след неуспешния опит на Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд.[3] На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 20 декември 1944 г. е назначен за командир на 3-та армия, а на 20 юли 1945 г. преминава в запаса.[4].
След уволнението си от армията Славков е член на Изпълнителния комитет на Народен съюз „Звено“ до неговото разпускане през 1949 година, а известно време ръководи софийската му организация.[1]
През 1953 е обвинен за участие в събитията през септември 1923 година, арестуван, осъден на смърт и разстрелян.[1]
Военни званияРедактиране
- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (6 май 1935)
- Подполковник (6 май 1939)
- Полковник (3 октомври 1942)
- Генерал-майор (14 септември 1944)
- Генерал-лейтенант (18 ноември 1944)
НаградиРедактиране
- Военен орден „За храброст“ III степен, 1 клас
- Царски орден „Свети Александър“ III степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военно отличие
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г Недев 2007, с. 639.
- ↑ Недев 2007, с. 605, 626, 639 – 640.
- ↑ Недев 2007, с. 664.
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 129
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
ИзточнициРедактиране
- Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 129
- Форуми Бойна Слава – Славков, Райчо Боев[неработеща препратка]
| Кирил Янчулев | → | началник на Щаба на армията (14 септември 1944 – 15 декември 1944) | → | Иван Кинов |
