Райчо Славков

Райчо Боев Славков е български офицер (генерал-лейтенант), началник Щаба на войската на българската армия в периода 14 септември 1944 – 15 декември 1944 г.

Райчо Славков
български генерал
Битки/войни	Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	8 май 1898 г. село Хърсово, Княжество България
Дата и място на смърт	1953 г.

Биография

Райчо Славков е роден на 8 май 1898 г. с. Хърсово, Разградско. През 1919 г. завършва на Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик. Служи в 71^-ви пехотен полк и 2^-ри пехотен искърски полк. На 30 януари 1923 година е произведен в чин поручик, на 15 април 1928 в чин капитан. През 1929 г. е назначен за помощник-началник на секция в Щаба на войската, от 1931 г. е командир на рота от 21^-и пехотен средногорски полк, след което по-късно същата година е изпратен за обучение във Военната академия, като от 1932 г. е командир на рота от 29^-и пехотен ямболски полк. През 1934 година капитан Славков завършва Военната академия, а през следващата година става началник на секция в Генералния щаб. През 1935 г. е назначен за началник на секция от Щаба на войската, на 6 май 1935 година е произведен в чин майор, а в края на същата година е назначен за командир на рота от 4-ти инженерен полк.

През 1936 година майор Славков е назначен за началник на секция в 6^-а пехотна бдинска дивизия, от следващата година командва 24-а погранична рота, след което от началото на 1938 г. е преподавател във Военната академия, а малко по-късно е назначен за завеждащ подофицерското отделение в Пехотната школа. На 6 май 1939 г. е произведен в чин подполковник.

През 1941 година подполковник Славков е назначен за началник-щаб на 1^-ва пехотна софийска дивизия, на 3 ноември 1942 година е произведен в чин полковник. Славков играе важна роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. Като началник-щаб на Първа пехотна дивизия, най-голямата войскова част в столицата, той успява да неутрализира дивизионния командир Иван Кефсизов и да постави дивизията на разположение на извършителите на преврата. Вечерта на 9 септември участва в делегацията при маршал Фьодор Толбухин, постигнала споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.

На 14 септември 1944 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за началник на Щаба на войската. Отстранен е от поста на 15 декември 1944 г., когато комунистите установяват по-строг контрол над армията след неуспешния опит на Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд. На 18 ноември 1944 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 20 декември 1944 г. е назначен за командир на 3^-та армия, а на 20 юли 1945 г. преминава в запаса.

След уволнението си от армията Славков е член на Изпълнителния комитет на Народен съюз „Звено“ до неговото разпускане през 1949 година, а известно време ръководи софийската му организация.

През 1953 е обвинен за участие в събитията през септември 1923 година, арестуван, осъден на смърт и разстрелян.

Военни звания

• Подпоручик (1919)
• Поручик (30 януари 1923)
• Капитан (15 юни 1928)
• Майор (6 май 1935)
• Подполковник (6 май 1939)
• Полковник (3 октомври 1942)
• Генерал-майор (14 септември 1944)
• Генерал-лейтенант (18 ноември 1944)

Награди

• Военен орден „За храброст“ III степен, 1 клас
• Царски орден „Свети Александър“ III степен с мечове по средата
• Народен орден „За военна заслуга“ II степен с военно отличие

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 211 – 212.
• Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
• Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 129

• Портал „Военна история на България“