Иван Кинов
Иван Атанасов Кинов е съветски и български военен и политически деец, генерал-полковник, професор, началник Щаба на войската от 15 декември 1944 до 29 октомври 1949 г.
| Иван Кинов | |
| съветски и български офицер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
София, България |
| Учил във | Военна академия на Генералния щаб на Русия Военна академия „Фрунзе“ |
| Народен представител в: II НС III НС | |
Биография редактиране
Иван Кинов е роден на 8 май 1893 г. с. Лютиброд, Врачанско. Завършва гимназия във Враца. Член на БРСДП (т.с.) от 1911 г. Участва във войните за национално обединение (1912 – 1913) като редник в 15-а пионерна дружина и Първата световна война (1915 – 1918). След Междусъюзническата война се записва да учи в Юридическия факултет на Софийския университет, но не завършва. През 1916 г. влиза в Школата за запасни офицери в Скопие. Взема участие в Септемврийското въстание (1923), след което емигрира в Югославия.
През 1924 г. се завръща в България и работи като нелегален функционер на комунистическата партия. През ноември 1925 г. емигрира в СССР, където служи в Червената армия. Завършва военната академия „Михаил Фрунзе“ (1929) под името Иван Черкезов. След това става началник-щаб на полк, командир на полк и началник-щаб на дивизия. През 1938 г. завършва Висшата военна академия на Генералния щаб на Съветската армия. След това е старши преподавател по история на военното изкуство в академията Фрунзе.
Участва в отбраната на Москва през Втората световна война (1941) и действията на Северния фронт. Завръща се в България на 8 септември 1944 г. с частите на трети украински фронт. На същия ден е определен за помощник-началник на Военноучебните заведения[1]
На 15 декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити военните от закона за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Кинов е назначен за началник на Генералния щаб.[2] Той остава на този пост по време на войната срещу Германия (1944 – 1945) и до 1949 година. Иван Кинов е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.[3] На 3 февруари 1947 г. до 10 декември 1949 г. е заместник-министър на войната.
На 28 декември 1949 г. се уволнява по собствено желание, считано от 29 октомври[4]. Кинов е отстранен от ръководните си постове по време на кампанията срещу Трайчо Костов в края на 1949 и началото на 1950 година.[5] От февруари 1950 до май 1951 г. е председател на Върховния съвет на Народния съюз на спорта и техниката и председател на ДОСО. На 6 май 1951 г. отново влиза в редиците на българската армия. Началник на Военна академия „Георги Раковски“ (16 май 1951 – 31 март 1954). От ноември 1953 г. е професор по военно изкуство. От март 1954 г. е заместник-министър по бойната подготовка. Първи заместник-министър на народната отбрана е (26 март 1954 – 1960). През 1956 г. е определен за ръководител на българската част на постоянната комисия за координиране и развитие на специалната промишленост на страните членки на СИВ. Уволнява се от армията на 21 април 1960. От май 1960 до октомври 1963 г. е посланик на България в Румъния. В периода 1945 – 1962 е член на ЦК на БКП[6].
Награден е с орден „За храброст“, IV ст., народен орден „За военна заслуга“, II ст. с военно отличие, орден „9 септември 1944“, II ст. с мечове, орден „Народна свобода 1941 – 1944“, I ст., Орден „Георги Димитров“ (1955, 1959, 1963 и 1964) и Званието Герой на социалистическия труд (1964), орден „Кутузов“ 1 ст. (СССР, 1945)
Военни звания редактиране
- офицерски кандидат – 1916
- поручик – 1917
- генерал-майор – 1 ноември 1944
- генерал-лейтенант – 5 май 1945
- генерал-полковник – 22 септември 1954
Произведения редактиране
Проф. Иван Кинов е автор на военно-теоретически и военно-исторически трудове, сред които:
- Военната академия на Червената армия „М. В. Фрунзе“, 1946
- Марксистко-ленинското учение за войната и армията, 1958
- Кратка история на военното изкуство, в 2 тома, Държавно военно издателство, София, 1960
- Въоръжената борба на българския народ срещу османското господство, (съавтор), Държавно военно изд., София, 1961
- Коалиционни войни, Държавно военно издателство., София, 1970
Източници редактиране
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 74
- ↑ Недев 2007, с. 664.
- ↑ Недев 2007, с. 680.
- ↑ Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 332
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 143 – 144.
- ↑ Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 333
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
| Райчо Славков | → | началник на Щаба на армията (15 декември 1944 – 10 декември 1949) | → | Асен Греков |