Раковица (Пиротско)
Раковица или Долна Раковица е бивше село в Пиротска каза, разселено около 1837 година. Намирало се е в днешното землище на село Крупъц, община Пирот.
| Раковица | |
  Раковица | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Население | 0 души |
Местоположение редактиране
Селото е било разположено край днешния манастир „Свети Йован“, в землището на Крупъц, на пътя за Пирот. Долна Раковица се е намирала южно от село Горна Раковица, което по-късно също изчезва.[1]
История редактиране
Според някои автори името на селото не се среща в османски извори от ХVІІІ век и преди това.[2] Други автори идентифицират споменатото в съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Раковиче с това село. Раковица от регистъра има 18 домакинства, двама неженени жители и една вдовица.[3]
Смята се, че през ХІХ век в Горна Раковица е съществувал турски чифлик, докато Долна Раковица е била свободно село. През 1837 година, в резултат на чумната епидемия, върлувала в региона, жителите на Долна Раковица се разбягват. Една част от тях отива в Горна Раковица, друга в селата Извор и Полска Ржана, а някои се заселват в напуснатия Омерспаин чифлик, намиращ се на северозападния край на Крупъц.[1] По-късно и Горна Раковица запустява, като нейните жители също се заселват в Омерспаиния чифлик, т.е. в северната част на днешното село Крупъц.[4] През ХХ век родовете от Раковица, преселени в Крупъц, са: Шиякови, Йолини, Пардини, Пужини, Велкови и Пунчини.[5]
Жители на Раковица се заселват близо до Белград, в едноименно село, по-късно квартал на града.[1][6] Йован Цвиич посочва Раковица като едно от шопските или торлашките села около Белград, запазили и в началото на ХХ век част от своите особености.[7]
През 60-те години на ХХ век сред жителите на селата Извор и Крупъц е жива паметта за разселеното село Раковица.[8]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 71-73.
- ↑ Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 61-62.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 189.
- ↑ Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 76-77.
- ↑ Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 84.
- ↑ Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 33. // Архивиран от оригинала на 2021-12-30. Посетен на 2018-05-07.
- ↑ Цвијић, Јован, Балканско полуострво и јужнословенске земље, Београд 1966, с. 169.
- ↑ Васић, Тодор. Токови и секвенци просторног кретања сеоског становништва Горњег Понишавља, Пиротски зборник 1, Пирот 1968, с. 63, бел. 12.