Град Пирот
Град Пирот (на сръбски: Град Пирот), по-рано Община Пирот, се намира в Сърбия, регион Източна Сърбия, Пиротски окръг. Административен център е град Пирот.
Град Пирот Град Пирот | |
Община Пирот на картата на Сърбия | |
Страна | Сърбия |
---|---|
Окръг | Пиротски |
Административен център | Пирот |
Площ | 1232 km² |
Население | 57 928 души (2011 г.) 47 души/km² |
Кмет | Владан Васич |
Телефонен код | (+381) 10 |
Пощенски код | 18300, 18303, 18308 |
МПС код | PI |
Официален сайт | www.pirot.rs |
Пиротска община на картата на Пиротски окръг |
История
редактиранеМежду община Пирот и община Перник, съгласно програма за трансграничното сътрудничество между България и Сърбия, е създадена свободна икономическа зона[1].
Община Пирот е преименувана на Град Пирот на 29 февруари 2016 г.
География
редактиранеТериторията на общината има площ от 1232 км2[2].
В центъра на общината е град Пирот. Градът и най-многолюдните и икономически развити села са разположени в Пиротското поле.
Останалата част от територията на общината е заета от планински и хълмисти райони.
Население
редактиранеСпоред преброяването от 2011 г. населението на община Пирот възлиза на 57 928 души. Гъстотата му е 47,02 души/км2.[3].
- Етнически състав
Народност | 2011 г.[4] | |
---|---|---|
сърби | 53 232 жители | |
цигани | 2576 жители | |
българи | 549 жители | |
горанци | 80 жители | |
македонци | 67 жители | |
югославяни | 47 жители | |
хървати | 42 жители | |
черногорци | 23 жители | |
албанци | 19 жители | |
унгарци | 10 жители | |
мюсюлмани | 9 жители | |
руснаци | 9 жители | |
германци | 5 жители | |
украинци | 4 жители | |
русини | 3 жители | |
словаци | 3 жители | |
словенци | 3 жители | |
буневци | 1 жител | |
власи | 1 жител | |
румънци | 1 жител | |
други | 971 жители | |
регионална принадлежност | 6 жители | |
неизвестно | 242 жители |
Селища
редактиранеВ състава на общината влизат 72 населени места: 1 град (Пирот) и 71 села.
Личности
редактиране- Димитър Георгиев, роден в Сопот, на 29 април 1877 година постъпва в I рота на II дружина на Българското опълчение, уволнен на 4 юли 1878 година[5]
Бележки
редактиране- ↑ Програма за трансгранично сътрудничество по ИПП България-Сърбия // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 15 октомври 2013.
- ↑ „Општине и региони у Републици Србији, 2012“. Београд. Републички завод за статистику. 2012, стр. 20
- ↑ „Општине и региони у Републици Србији, 2012“. Београд. Републички завод за статистику. 2012, стр. 62
- ↑ „Општине и региони у Републици Србији, 2012“. Београд. Републички завод за статистику. 2012, стр. 62-63
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 248.