Рамно (на македонска литературна норма: Рамно) е село в Северна Македония, в община Старо Нагоричане.

Рамно
Рамно
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
42.2813° с. ш. 21.9814° и. д.
Рамно
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Старо Нагоричане
Географска област Средорек
Надм. височина 933 m
Население 21 души (2002)
Пощенски код 1302
МПС код KU

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Средорек, в долината на десния бряг на река Бистрица, в южните склонове на планината Козяк.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Рамно е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1888 - 1890 година и представлява еднокорабен храм с правоъгълна апсида.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от1900 г. Рамно е населявано от 475 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 20 сръбски патриаршистки къщи.[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 67 къщи в селото през 1904 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рамно има 320 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира българско училище.[5]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има патриаршистко училище.[6]

По време на Първата световна война Рамно е център на община и има 476 жители[7].

Според преброяването от 2002 година селото има 21 жители.[8]

Националност Всичко
македонци 20
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

БележкиРедактиране

  1. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-15 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 299.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  7. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32.“, archived from the original on 2014-04-07, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 2021-02-20 
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-05