Отваря главното меню

Рашко Пройчев Маджаров е български политик.

Рашко Маджаров
български политик

Роден
Починал
12 октомври 1943 г. (69 г.)
Политика
Депутат
XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   
Рашко Маджаров в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 14 юни 1874 г. в Копривщица. Баща му, Пройчо Маджаров, е заможен абаджия, търгуващ в Ескишехир, но след Руско-турската война от 1877 – 1878 година остава разорен, тъй като стоката му там е конфискувана. Майката на Рашко Маджаров, Мария Каравелова, е най-малката сестра на обществениците Любен Каравелов и Петко Каравелов.[1]

 
Гробът на Рашко Маджаров намиращ се в двора на църквата Света Богородица.

Първоначално Рашко Маджаров завършва гимназия в София, а през 1898 г. учи право в Санкт Петербург, Париж и Лион. От 1905 г. е адвокат в София и председател на Управителния съвет на Българските земеделски кооперации. От 1908 до 1911 г. е общински съветник към Софийска община. В периода 1908 – 1930 г. е народен представител от четиринадесетото до двадесет и четвъртото обикновени народни събрания. В периода 21 юни – 17 октомври 1918 г. е министър на земеделието.

През 1923 година става член на първото Изпълнително бюро на новосъздадения Демократически сговор.[2] Между 1923 и 1931 г. е председател на парламентарната група на Демократическия сговор. През 1924 г. за кратко е министър на правосъдието, а през 1924 – 1925 и 1928 – 1930 г. става два пъти министър на железниците, пощите и телеграфите. През 1911 – 1932 г. е окръжен съветник в Софийския окръжен съвет. В качеството на правосъден министър Маджаров е сред вносителите на проект за Закона за защита на държавата (ЗЗД) през 1924 г.[3] Основател е на кооперативното водоснабдяване в Копривщица [4]и района. Спомоществовател на туристическото и залесително дело, радетел за електрификацията на града. Умира на 12 октомври 1943 г. в София.

ИзточнициРедактиране

  1. Шипева, Искра и др. Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – град Копривщица, 2003. с. 16 – 17.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 145.
  3. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 272.
  4. Цитира се надписът от паметната плоча на чешмата в центъра на Копривщица.
Петър Динчев министър на земеделието и държавните имоти
(21 юни 1918 – 17 октомври 1918)
Андрей Ляпчев