Ращак
Ращак (на македонска литературна норма: Раштак) е село в община Гази Баба на Северна Македония.
| Ращак Раштак | |
| — село — | |
 | |
  Ращак  Ращак | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Гази Баба |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 584 m |
| Население | 367 души (2002) |
| Пощенски код | 1040 |
| МПС код | SK |
| Ращак в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Църногория, североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.
История
редактиране.jpg)
В края на XIX век Ращак е село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е построена в 1861 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ращакъ живеят 230 българи християни и 270 арнаути мохамедани.[2]
В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращак има 368 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война 3 души от Ращак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Растак (Rastak) като албанско село.[5]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ращак като смесено българо-албанско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Ращак има 367 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 362 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Личности
редактиране- Родени в Ращак
Коста Поптръпчев, български свещеник[8]- Петър Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Костов[9] и на Ной Димитров[10]
- Трайко Попов, комунист, деец на ВМРО
Бележки
редактиране- ↑ Црква Вознесение Христово – Св. Спас // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2016-03-14. Посетен на 10 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
