Ращак (на македонска литературна норма: Раштак) е село в община Гази Баба на Северна Македония.

Ращак
Раштак
— село —
Скопие
42.0856° с. ш. 21.4886° и. д.
Ращак
Северна Македония
42.0856° с. ш. 21.4886° и. д.
Ращак
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаГази Баба
Географска областЦърногория
Надм. височина584 m
Население367 души (2002)
Пощенски код1040
МПС кодSK
Ращак в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Църногория, североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.

 
Иконостасът на „Възнесение Господне

В края на XIX век Ращак е село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е построена в 1861 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ращакъ живеят 230 българи християни и 270 арнаути мохамедани.[2]

В началото на XX век цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ращак има 368 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]

При избухването на Балканската война 3 души от Ращак са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Растак (Rastak) като албанско село.[5]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ращак като смесено българо-албанско село.[6]

Според преброяването от 2002 година Ращак има 367 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 362
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 2
бошняци 0
други 3

Личности

редактиране
Родени в Ращак
  1. Црква Вознесение Христово – Св. Спас // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2016-03-14. Посетен на 10 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 874.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007 
  8. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 426.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56