Раянци (Струмишко)
Тази статия е за селото в Струмишко, Северна Македония. За селото в Пернишко, България, вижте Раянци.
Раянци или Раенци (изписване до 1945 година: Раѣнци, на македонска литературна норма: Рајанци, Раенци) е бивше село в Северна Македония, разположено на територията на община Василево.
| Раянци Рајанци | |
| — село — | |
  Раянци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Василево |
| Географска област | Готен |
| Надм. височина | 764 m |
География
редактиранеСелото е било разположено в южното подножие на Готен, на десния бряг на Нивичанската река, днес язовира Турия.[1]
История
редактиранеВ края на XIX век Раянци е българско село в Струмишката кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Баянци (Bayantzi) е посочено като село с 30 домакинства, като жителите му са 105 българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Раенци е населявано от 160 души, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото християнско население на Раенци е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Раянци (Rayantzi) има 96 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от Раянци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
През 1913 година почти всички семейства от селото се изселват в Царство България, с изключение на три семейства.[6]
Личности
редактиране- Родени в Раянци
Георги Донев (о. 1881 – ?), македоно-одрински опълченец, чета на Дончо Златков, ранен при Кресна[6][7]- Георги Иванов, македоно-одрински опълченец, чета на Михаил Думбалаков, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]
Бележки
редактиране- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 188-189.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 106-107. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
- ↑ а б Галев, Димитар. Белиот терор во Југоисточна Македонија 1912-1941 год., книга първа. Штип, Друштво за наука и уметност, 1991. с. 186. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 246.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 279.