Кресна
Тази статия е за града. За селото вижте Стара Кресна.
Крѐсна е град (от 1978, дотогава Гара Пирин) в Югозападна България, намиращ се в област Благоевград, административен център на община Кресна.
| Кресна | |
  | |
 Кресна | |
  Кресна  Кресна  Кресна | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3346 души[1] (15 март 2024 г.) 59,3 души/km² |
| Землище | 56,467 km² |
| Надм. височина | 232 m |
| Пощ. код | 2840 |
| Тел. код | 07433 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 14492 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Кресна Николай Георгиев (независим политик; 2015) |
| Кресна в Общомедия | |
География
редактиранеОбщина Кресна (7560 жители) обхваща части от долината на река Струма с живописния Кресненски пролом, от западните разклонения на Пирин и от североизточните склонове на Малешевската планина. Районът е привлекателен със своята самобитност и природна красота.
Град Кресна (4600 жители) е разположен от двете страни на международния път Е-79. Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.). На преминаващите правят впечатление храм-паметникът „Свети Иван Рилски“ (от дясно на пътя), приятният център и пясъчните сипеи Мело, които се издигат като гигантско ветрило на изток-североизток, а в дълбочина – величествения хребет на Пирин.
В Пирин се намира красивата курортна местност Синаница (Сини връх), през която минава и популярния пешеходен маршрут към едноименните хижа и езеро, едно от най-красивите в Пирин. Село Влахи покорява посетителя с невероятната си природа и пасторална идиличност. Край Влахи, в село Ощава и в местността Градешка баня се намират известни с лековитостта си минерални извори. В Малешевска планина, по долината на Брезнишка река, се намира царството на вековните чинари. На хълма над село Брезница, на мястото на стар манастир, е построен манастир „Свети пророк Илия“.
Останките от античния град Нейне (край село Долна Градешница) и от средновековния манастир „Св. св. Козма и Дамян“ (край с. Влахи) говорят за вековната история на района. Във всяко едно от населените места в общината има интересни за посещение църкви. Най-старата, „Рождество Богородично“, е в село Влахи и датира от 1750 г.
От двете страни на Струма се намира резерватът „Тисата“ – най-голямото находище на дървовидна хвойна на Балканския полуостров, което се оглася от над сто вида птици. Орнитолози, любители на планински маршрути, рибари и гости – всички са добре дошли в Кресна, където с гостоприемство и топлота ги посрещат местните хора.
История
редактиранеНамерените археологически находки свидетелстват, че районът е бил населен още от древността.
Селището възниква след 1926 година като Гара Пирин. Тя е призната за гарово селище без административен акт през 1934 г. През 1956 г. населението на м. Ново село е преброено заедно с населението на Гара Пирин. През 1959 г. към Гара Пирин е присъединена м. Крива ливада с Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. С Указ № 1582/обн. 29.09.1978 г. е обявено за град и преименувано на Кресна, а дотогавашното село Кресна – на Стара Кресна.
От 1932 година в Крива ливада работи Читалище „Пробуда“.[2]
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 3313 българи.[3]
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
| Численост | |
| Общо | 3470 |
| Българи | 3313 |
| Турци | - |
| Цигани | 15 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | 13 |
| Неотговорили | 115 |
Религия
редактиранеНаселението изповядва източноправославието. В 1941 година в Кресна е построена църквата „Свети Иван Рилски“.
Икономика
редактиранеВ града се намират множество шивашки фабрики. Силно развито е земеделието.
Обществени институции
редактиранеНа 28 май 2007 е открита нова детска ясла, построена в района на старата детска ясла.
- Участък Полиция
Забележителности
редактиранеЦентърът на град Кресна е малък, добре уреден, с приятни и свежи фонтани.
На около 7 км от града, в полите на Малешевска планина, се намира манастирът „Св. Пророк Илия“. Край близкото село Влахи се намира местността Градешка баня, известна с минералните си извори.
Кресна е изходна точка до Синанишкото езеро, в подножието на пиринския връх Синаница. Това е популярна и уникално красива местност. На брега на езерото е разположена едноименната хижа.
Редовни събития
редактиранеНа 19 октомври всяка година се провежда празникът на общината. Православната църква чества празника на свети Иван Рилски.
Всеки месец се издава редовно вестник „Кресна“.
Личности
редактиране
Други
редактиранеНа Кресна е наречена улица в квартал „Банишора“ в София (Карта).
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 33.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.